Решение № 10743 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5710/2015 г.

Решение № 10743 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5710/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Марена Асенова Цикалова от гр. Пещера против решение № 160/9.03.2015 г. по адм. дело № 650/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК относно одобряване на КК и КР за част от землището на гр. Пещера - кадастрални райони 502 и 503 за имот с идентификатор № 56277.503.168 относно вписването на данни за собственика на имота и отразяването на границите му. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответните страни изпълнителния директор на АГКК, Тодор Иванов Тодоров и Спас Иванов Тодоров оспорват касационната жалба. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение в обжалваната част, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за частично основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната част от заповедта за законосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно поради нарушение на материалния закон. От представените по делото доказателства се установява, че в кадастралния регистър за имот с идентификатор № 56277.503.168 е записан като собственик Асен Христов Цикалов. Съгласно чл. 41, ал. 2, т. 2 ЗКИР като такъв е следвало да бъде посочена касаторката въз основа на представените от нея нотариални актове от 1957 г. и нотариален акт за отчуждение по регулация от 09.05.1959 г., когато е издаден нотариалния акт за придобито по регулация придаваемо място към парцел ХIII в кв. 136, които се ползват с материална доказателствена сила. От неоспореното заключение на вещото лице е видно, че парцел ХIII в кв. 136 се е формирал по плана на гр. Пещера, одобрен през 1959 г. Парцелът отговоря на парцел ХIII-1191 в кв. 136 по плана от 1968 г. и на парцел VIII-2244 в кв. 134 по плана от 1985 г. и в регистъра за собственици е вписан Асен Христов Цикалов-наследодател на касаторката. Границите на имота на жалбоподателката отговарят на границите на парцелите по предходните планове и в кадастралните регистри на процесния имот следва да бъде записана Марена Цикалова, която се легитимира като техен собственик по наследство от Асен Христев Цикалов. По отношение на отразяването на границите на имота на жалбоподателката правилно въз основа на събраните по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на вещото лице, съдът е направил обосновани изводи, че процесният имот се е формирал по плана на гр. Пещера, одобрен през 1959 г., когато е издаден нотариален акт за придобито по регулация придаваемо място. Размерите и площта на отразения в КК имот на жалбоподателката отговаря на размерите му на място, както и на размерите на парцела към момента на формирането му - по плана от 1959 г. Съществуващите незначителни отклонения са в границите на приетите допустими отклонения, съгласно Наредба № 3/2005 г. При тези фактически установявания, правилно е прието, че нанасянето на имота КК е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби - чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР във вр. с чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Като е приел законосъобразност на оспорената част от заповедта административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта относно отразяването на данните за собствеността на имота и вместо него да бъде постановено друго по същество. В останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. Като последица от частичната отмяна на решението, следва да се отмени и в частта му за разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,