Решение № 16082 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6458/2018 г.

Решение № 16082 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6458/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Суланов от [населено място], срещу решение № 2013 от 27.03.2018 г., постановено по адм. дело № 797/2018 г., по описа на Административен съд – София-град. Касационният жалбоподател излага доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът – И. Грънчаров, в качеството си на контрольор автомобилен транспорт в "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез своя пълномощник, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Б. Суланов срещу наложената му принудителна административна мярка – принудително задържане на лек автомобил "Пежо 106" с рег. [рег. номер МПС], чрез използване на техническо средство тип "скоба" на 04.01.2018 г., описана в съобщение № В 0717445/04.01.2018 г. на "Център за градска мобилност" ЕАД. Съдът е приел, че наложената ПАМ е материално законосъобразна, не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила и е наложена от компетентен орган, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил точно релевантните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни правни изводи. Оплакванията, поддържани пред решаващия съд, са подробно обсъдени в мотивите на атакуваното решение. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените съображения. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса. Съгласно чл. 123 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата; НОДТСО) пътно превозно средство (ППС), което е паркирано в нарушение на чл. 60, може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство тип "скоба". Оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от Закона за движението по пътищата. В изпълнение на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 124 от Наредбата, кметът на Столична община, със заповед № СОА17-РД-95-554/29.09.2017 г., е одобрил "Ред и условия за принудително задържане, чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, в зоните за почасово платено паркиране, при използване на техническо средство тип "скоба". В т. 2 е посочено: "След констатиране на престой на ППС без заплащане, в зоните за почасово платено паркиране, от служители на общинското дружество "Център за градска мобилност", се извършва принудително задържане на ППС, чрез блокиране на колелата на неправилно паркираното ППС с използване на едно или повече технически средства тип "скоба". Първоинстанционният съд правилно е преценил, че ПАМ е наложена в съответствие с чл. 99, ал. 1 от ЗДвП. Със заповедта от 29.09.2017 г. на кмета на Столична община за определената територия "зелена зона" в определените граници е предвидено почасово платено паркиране, без да са предвидени изключения на части от тази територия. При паркиране в тези зони е дължима цената по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Не се установява твърдението и в касационната жалба и пред първоинстанционния съд, че липсва обозначение на началото на зона със специален режим-налице е отбелязване със знаци в началото на зоната. Предвид изложеното решението на административния съд се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните за тази инстанция разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата от 600 (шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд