Решение № 346 от 15.08.2013 г. на ВКС по н. д. № 1076/2013 г.

Решение № 346 от 15.08.2013 г. на ВКС по н. д. № 1076/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Делото е образувано по искане на осъдения И. Ц. А. за възобновяване на нохд № 671/2013 г. на Пловдивския районен съд поради незаконосъобразността на постановената по това дело присъда и налагането на А. на явно несправедливо наказание- чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Сочените касационни основания са подкрепени със съответните им доводи. В съдебно заседание А. и упълномощеният от него защитник поддържат искането. Заключението на прокурора е за оставяне на искането без уважение. ВКС установи: С присъда № 48 от 6.II.2013 г. по нохд № 671/2013 г. на Пловдивския районен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, И. Ц. А. е признат за виновен в това, че на 2.II. 2013 г. в /населено място/ е държал без надлежно разрешително 3.93 гр от високорисковото наркотично вещество марихуана, на стойност 23.58 лв., за което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. и с чл. 58а, ал. 4,и с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е наказан с 3 месеца лишаване от свобода, търпими при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. При същият режим и в същото затворническо заведение е постановено А. да изтърпи, на основание чл. 68, ал. 1 НК, и наказанието от 10 месеца лишаване от свобода, наложено му с одобрено от същия съд споразумение по нохд № 5319/2012 г. На основание чл. 55, ал. 3 НК съдът не е наложил кумулативно предвидената, наред с лишаването от свобода, глоба. Присъдата е потвърдена с решение № 118 от 23.IV.2013 г. по внохд № 403/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. Искането за възобновяване е основателно. Не може да се сподели разбирането на предходните инстанции, че извършеното от осъдения не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. С оглед естеството на наркотичното вещество, държаните от А. около 4 гр марихуана на стойност под 24 лв., сочат точно на такъв случай на престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК и деянието му е следвало да се квалифицира по чл. 354а, ал. 5 НК. Що се отнася до предходното осъждане на А., то одобреното по това дело-№ 5319/2012 г. също на Пловдивския районен съд-споразумение е влязло в сила и затова правилността му е недопустимо да се коментира. Обсъждайки това споразумение, обаче, защитникът на А. с основание набляга върху драстичните различия в практиката на този съд, тъй като с посоченото предходно осъждане за деяние, също квалифицирано по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, А. е санкциониран значително по-тежко /с 10 месеца лишаване от свобода/ за държането на марихуана, която като количество /0.62 гр/ и стойност /6.51 лв./ е повече от 6 пъти по-малко от сега държаната. Явно необоснована-защото не е подкрепена с каквито и да било факти- е констатацията на първоинстанционния съд, че количеството от около 4 гр било необходимо за направата на "около 8-9 цигари", но дори и доказателствено обезпечена, тази констатация по никакъв начин не може да се отрази на извода за маловажност на деянието. Последният се налага, както по-горе се каза, най-вече от вида, количеството и стойността на предмета на престъплението, но още от незначителността на вредните последици от деянието-склонността на А. към употреба на марихуана очевидно няма неблагоприятно отражение не само върху обществото, но и върху самия деец, видно от данните в семплата справка за него на л. 40 от досъд. разсл. -и далеч по-ниската обществена опасност на А. в сравнение с авторите в масовите случаи на престъпления по чл. 354а НК. Промяната в правното квалифициране на деянието по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 налага промяна и в неговото санкциониране. При предвидено наказание глоба до 1000 лв. с общ за глобите /ако специалната материалноправна норма не предвижда друго/ минимум от 100 лв., същата следва да се фиксира на 300 лв., съобразно отчетения и от двете предходни инстанции превес на смекчаващите отговорността на А. обстоятелства. По арг. от чл. 68, ал. 1 НК, А. няма да търпи и лишаването от свобода, наложено му с влязлото в сила споразумение. Отстраняването на допуснатите с влезлите в сила присъда и решение неправилности е в интерес на осъдения и може да бъде направено в това производство с възобновяването на въззивното дело и изменяването на постановеното по него решение, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 354, ал. 2, т. 1 и 2 НПК, ВКС