Решение № 50084 от 4.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3070/2022 г.

Решение № 50084 от 4.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3070/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Атанас Кеманов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на М. Т. Д. и Р. К. Д., чрез пълномощника им адвокат Н. Д., против решение № 489 от 23.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 372/2022 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното решение съставът на Бургаския окръжен съд е потвърдил решение № 1668/23.12.2021 г. по гр. д. № 5197/2020 г. по описа на РС-гр. Б., с което е отхвърлен иска на М. Д. и Р. Д. срещу [община], за приемане на установено между страните, че ответникът не е собственик на част от ПИ с идентификатор...... с площ от 10 дка, при граници ПИ с идентификатори......., 52129.102.12 и......, тъй като същата представлява прилежащ терен, стопански двор към кошара със жилище, а не както неправилно е заснета като пасище, мера, собственост на ответника. В подадената от М. Д. и Р. Д. касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поискано е същото да бъде отменено и предявения иск уважен. Ответникът по касация [община] е депозирал отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение. С постановеното по делото определение № 50130/04.05.2023 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване за преценка неговото съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, тъй като е налице вероятност да е процесуално недопустимо. Според цитираното тълкувателно решение правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. За ищеца не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск при твърдения, че при отричане правата на ответника върху спорното право същото няма да бъде придобито от него, а от трето за процеса лице. В този случай се упражнява чуждо право пред съд без да се налице предвидените от закона изключения, поради което производството се явява недопустимо и следва да бъде прекратено. С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение приема, че решението на Бургаския окръжен съд, както и потвърденото с него решение на Бургаския районен съд, са недопустими и следва да бъдат обезсилени, а производството по делото прекратено. В исковата молба са наведени фактически твърдения, че ищците са закупили през 1994 г. от Ликвидационния съвет на ТКЗС"Ясна поляна" правото на собственост върху обект, представляващ "овчарско жилище с кошара", който имот представлява част от имот с идентификатор....., целият с площ от 63 дка, който в действащата КК е отразен като пасище – публична общинска собственост. Ищците имат правото да закупят от държавата дворното място, върху което е построена кошарата, както и да искат да се определи необходимата прилежаща площ на обекта, което все още не са сторили. Теренът върху който е построен овчарника и прилежащата площ не са общинска собственост, а част от държавния поземлен фонд, което обосновава интереса от предявяване на иск за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът [община] не е собственик на процесния имот. От така наведените фактически твърдения не се установява, че между страните по делото е налице спор, който следва да се реши окончателно по исков ред, тъй като не се сочат действия, посредством които ответникът извънсъдебно оспорва правото на ищеца. При постановяване на евентуално позитивно решение, с което се отричат правата на ответника върху процесния имот, няма да се формира сила на присъдено нещо, че същият е част от държавния поземлен фонд, което би позволило на ищеца да упражни правата си по чл. 56а, ал. 1, изр. 1 от ППЗСПЗЗ - "лицата, които са придобили собствеността върху сгради и/или съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, могат да подадат заявление по образец до министъра на земеделието, храните и горите чрез областната дирекция "Земеделие" по местонахождението на държавния имот, за да придобият правото на собственост върху застроените и нормативно определените прилежащи площи към сградите и/или съоръженията". Държавата не участва в това производство и няма да бъде обвързана от неговите правни последици. Предявеният от М. Д. и Р. Д. иск е недопустим, тъй като не е обоснован интереса от неговото предявяване. Постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения са недопустими и следва да бъдат обезсилени, а производството по делото прекратено. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в общ размер на 3 750 лв. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение