Решение № 154 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12494/2009 г.

Решение № 154 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12494/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Добрич, срещу Решение № 399 от 16.07.2009 г., постановено по Административно дело № 361/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменено предписание на "Божурец инвестмънт" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. Раковски № 4, представлявано от управителя Даниела Николова Николова да предложи на Михаил Николов Вълчанов от град Каварна, ул. България бл. 56, ет. 1, ап. 2 сключването на трудов договор, по Постановление от 21.04.2009 г. на гл. инспектор Веселин Павлов Видев при Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Касаторът моли да се отмени решението на АС-Велико Търново и вместо него да се постанови друго от касационния съд, с което да се реши делото по същество. Ответникът - "божурец инвестмънт" ООД е ангажирал писмено становище по касационната жалба с което моли да се остави без уважение. Заинтересованата страна - Михаил Николов Вълчанов не се представлява и не е ангажирал становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните и с оглед на тях и на приложимата нормативна уредба приема следното по допустимостта и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество на наведените в същата пороци на решението, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С решение № 399 от 16.07.2009 г. по адм. дело № 361/2009 г., Великотърновския административен съд е отменил предписание на "Божурец инвестмънт" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. Раковски № 4, представлявано от управителя Даниела Николова Николова да предложи на Михаил Николов Вълчанов от град Каварна, ул. България бл. 56, ет. 1, ап. 2 сключването на трудов договор, по Постановление от 21.04.2009 г. на гл. инспектор Веселин Павлов Видев при Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице основания за отмяна на оспореният административен акт на контролния орган, тъй като разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е приложима в случаите, когато е налице правоотношение между работодателя и работника, но не и за правоотношения, които са възникнали и прекратени преди констатирането им от Инспекцията по охрана на труда. При проверката на контролния орган не е установено заинтересованата страна Михаил Николов Вълчанов да полага труд в обекта на "Божурец инвестмънт" ООД, гр. Велико Търново, от което е направен извод за неприложимост на чл. 405а, ал. 1 от КТ. Непрецизно в диспозитива на решението си първоинстанционния съд е посочил, че отменя предписание на инспекцията по труда по Постановление от 21.04.2009 г., като е било правилно в диспозитива да се посочи, че се отменя Постановлението в неговата цялост. Независимо от тази неточност, по своя краен резултат решението на първоинстанционния съд е правилно. По делото не се спори, че към момента на подаване на жалбата си до директора на дирекция "ОИТ" - гр. Добрич Михаил Вълчанов не е полагал труд в обекта на "Божурец инвестмънт" ООД, гр. Велико, тъй като трудовото правоотношение между него и работодателя му е било прекратено. Съгласно чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда, инспекцията по труда има право да обяви съществуване на трудово правоотношение, когато установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от същия кодекс. От съдържанието на текста се налага извода, че за да може да се установи съществуването на трудово правоотношение, към момента на установяването то трябва да съществува, т. е. към този момент да е налице изпълнение на трудови задължения от страна на работника на определено работно място и с определено работно време. Не е посочено, че това право е относимо към съществували в миналото правоотношения. В противен случай не може да бъде да бъде обявено съществуването на трудово правоотношение, което не съществува вече, както е в конкретния случай. Съгласно чл. 360 и сл. от КТ трудовите спорове относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяване на трудовите правоотношения се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс. С нормата на чл. 405а, ал. 1 от КТ законодателят не е имал за цел да възложи решаването на част от трудовите спорове (по чл. 357 КТ) на административния орган - Инспекцията по труда, а да създаде допълнителни възможности на контролния орган да реагира при непосредствено констатирани нарушения на трудовото законодателство и да вземе незабавно мерки за отстраняването им. Например, да обяви съществуване на трудово правоотношение при установено при проверката престиране на труд по граждански договори в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. В случая, обаче, няма доказателства към датата на подаване на искането - 16.03.2009 г., така и към датата на извършване на проверка- 16.03-22.04.2009 г. Михаил Вълчанов да е осъществявал трудова дейност по сключен с "Божурец инвестмънт" ООД граждански договор, нито за посочения период да е установено, че съществува непрекратено трудово правоотношение (т. е. че престира работна сила без писмен договор), за да възникне основание за обявяване на трудовото правоотношение с постановление по реда на чл. 405а, ал. 1 от КТ, което да замества трудовият договор. От събраните доказателства се налага извод, че заинтересованата страна не се е възползвала от възможността да сезира контролния орган в продължителен период от време - от 18.10.2008 г. когато е започнал работа до 08.02.2009 г. когато е настъпила трудовата злополука, повече от 4 месеца, при което е бил приложим чл. 405а, ал. 1 и сл. от КТ, но е направила това едва след прекратяване на правоотношението. Не са налице твърдяните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,