Решение № 8029 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 731/2014 г.

Решение № 8029 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 731/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е обективно съединени касационна жалба на Николай Иванов Бояджиев и частната жалба на Николина Тодорова Бояджиева от гр. Бургас срещу решение № 2212 от 12.12.2013 г. по адм. дело № 1717/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас. Твърди се, че е незаконосъобразен изводът на съда за липсата на правен интерес за Николина Бояджиева да оспори пред съда акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД), защото имотът е съсобствен между Николай и Николина Бояджиеви. Неправилно съдът е приел, че не са налице основания за обявяване нищожността на оспорения пред него административен акт. Неправилно е определен размер на дължимата такса битови отпадъци (ТБО). Искат отмяна на решението в прекратителната му част, отмяна на решението и пререшаване на спора по същество, като бъде обявен за нищожен АУЗД № АУ004704 от 20.06.2012 г., издаден от главен експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас.

Ответната страна не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Правилно съдът е приел, че съпругата на адресата на акта няма правен интерес от оспорването му, тъй като спрямо нея не са установени задължения за ТБО, а установените в акта такива са съобразени с правото на собственост на Николай Бояджиев и по-конкретно с декларираните от него идеални части от имота. Не са налице основания за обявяване нищожността на процесния АУЗД, а предвид обстоятелството, че жалбата срещу него е извън 14-дневния преклузивен срок за обжалване, то възраженията за неправилно определен размер на дължимата такса нямат отношение към преценката за нищожност и не следва да се обсъждат, поради което решението и в тази си част е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, VII отделение, като прецени допустимостта на касационната и частна жалби и наведените в тях касационни основания, приема за установено следното:

Касационната и частната жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни.

Производството пред първоинстанционния съд е инициирано по жалба на Николай Иванов Бояджиев и Николина Тодорова Бояджиева, двамата от гр. Бургас, с искане за обявяване нищожността на АУЗД № АУ004704 от 20.06.2012 г., издаден от главен експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас. С АУЗД органът по приходите е установил по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК по отношение на Николай Иванов Бояджиев, че дължи ТБО за имот, находящ се в гр. Бургас, ул. "Фердинандова", за периода 2008 - 2011 г. в размер на общо 410.03 лв. и лихви за просрочие в размер на 89.09 лв. въз основа на декларация вх. № 2913/23.03.2012 г. Актът е връчен на адресата на 22.06.2012 г. (л. 39).

Видно от писмо вх. № 2514/13.03.2013 г. (л. 17) на директора на Дирекция МПДТР според подадената декларация (л. 43) Николай Иванов е собственик на 1/4 ид. ч. от имота, а Николина Бояджиева на 3/4 ид. ч. Спрямо Николина Тодорова няма издаден АУЗД за този имот. Към делото е приложена жалба само от Николай Бояджиев до директора на ДМДТ вх. № 94-00-109/64 от 27.06.2012 г., заявление вх. № 94-00-14035/23.07.2012 г. и жалба от двамата съсобственици Николай и Николина Бояджиеви вх. № 94-00-14035/2.08.2012 г., подадени до директора на Дирекция МПДТР, с които не е поискан контрол за законосъобразността на АУЗД. Макар сезирането да е определено като "жалба" и "заявление" от петитума е видно, че са поискани само разяснения и информация как е изчислената ТБО. Отговори са получени с писма от 12.07.2012 г. (л. 36) и от 27.07.2012 г., (л. 24) от директора на Дирекция МПДТР.

Административният съд е сезиран с жалба от Николай и Николина Бояджиеви срещу АУЗД и искане за прогласяване на нищожност. С определение от 20.05.2013 г. по адм. д. № 360/2013 г. Административен съд - Бургас е прекратил съдебното производство и препратил жалбата по подведомственост на директора на ДМПДТР при общината за произнасяне. Жалбата е получена в администрацията на 31.05.2013 г. - л. 12. Определението е постановено по реда на чл. 130, ал. 4 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, не е обжалвано и е влязло в сила.

По реда на административния контрол директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" с издал решение № 94-00-14035/20.06.2013 г., с което е отказал да се произнесе по същество по просрочена жалба на Николай Бояджиев. Няма въобще произнасяне по жалбата на Николина Бояджиева. Решението е съобщено на Николай Бояджиев на 25.06.2013 г. - л. 11.

На 1.07.2013 г. административният съд е сезиран с жалба на Николай и Николина Бояджиева с искане за прогласяване нищожност на АУЗД № АУ 004704/20.06.2012 г.

С обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение № 2212/12.12.2013 г. Административен съд - Бургас е оставил без разглеждане жалбата на Николина Бояджиева срещу АУЗД и прекратил производството по делото в тази част. Отхвърлил като неоснователна жалбата на Николай Бояджиев срещу същия административен акт. За да постанови този правен резултат, решаващият състав е приел, че АУЗД с адресат Николай Бояджиев не се засягат права и законни интереси на Николина Бояджиева, поради което за нея няма правен интерес от оспорването му. За да отхвърли като неоснователна жалбата на Николай Бояджиев, с която се искано обявяване нищожност на АУЗД, административният съд е приел, че не са налице пороци, водещи до нищожност, тъй като административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и на предвиденото в закона основание, което е установено от представените по делото доказателства.

1. Частната жалба срещу решението, в частта, в която има характер на прекратително определение, е неоснователна.

С процесния АУЗД е установено задължение на Николай Иванов Бояджиев за ТБО за периода 2008 - 2011 г. въз основа на декларация вх. № 2913/23.03.2012 г., като видно от доказателствата, Николай Иванов е собственик на 1/4 ид. ч. от имота, а Николина на 3/4 ид. ч. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, право да оспорват административния акт имат гражданите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. След като жалбоподателката не е адресат на административния акт и с него не се засягат пряко и непосредствено права и законни интереси, за нея липсва правен интерес от оспорване.

2. Решението е недопустимо по отношение на Николай Бояджиев.

Съдът не е взел предвид, че след влязло в сила негово определение по чл. 130, ал. 4 от АПК по адм. д. № 360/2013 г. по описа на АС - Бургас, контролът за нищожността на АУЗД е пренесен по подведомственост пред директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама". С постановеното от решаващия орган решение е отказано произнасяне по съществото на жалбата на Николай Бояджиев. В този случай редът за защита е по чл. 147, ал. 3 от ДОПК пред съда, но трябва да се подаде жалба срещу решение № 94-00-14035/20.06.2013 г. на по-горестоящия административен орган. Така е, защото съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК на съдебен контрол пред административния съд подлежи АУЗД в онази част, в която не е отменен от решаващия орган. Следователно не е достатъчно да има обжалване предварително по административен ред, а трябва и да има произнасяне по същество. В случая административното производство пред директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" е приключило с отказ да бъде разгледана просрочена жалба, защото е подадена извън преклузивния срок по чл. 152, ал. 1 от ДОПК. Неподаването на жалба до съда по чл. 147, ал. 3 от ДОПК срещу процесуалното решение на решаващия орган има за правна последица влизане в сила на отказа за разглеждане на жалба по административен ред и съответно на липсата на изрично или мълчаливо потвърждаване на АУЗД. Това препятства правото на жалба пред съда, тъй като не е налице абсолютна процесуална предпоставка по чл. 156 от ДОПК. Като се е произнесъл съдът е постановил недопустим съдебен акт, а за този порок на съдебното решение касационната инстанция следи служебно по чл. 218, ал. 2 от АПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,