Решение № 5004 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11558/2014 г.

Решение № 5004 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11558/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хранимир Иванов Калчев против решение № 1349 от 10.06.2014 г. по адм. дело № 1672/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № Вн-28-63/10.05.2014 г., издадена от експерт в Териториална дирекция "Национална сигурност" (ТДНС) - Варна, с която на основание чл. 124а (отм.) от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като принудителната мярка е приложена, без да са установени предпоставките за задържане, предвидени в чл. 4, ал. 1, т. 19 от ЗДАНС (изм.). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от експерт при ТДНС - Варна към Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) на основание отменената норма на чл. 124а, ал. 1 от ЗДАНС текст, който овластява органите на агенцията да задържат за срок до 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление, свързано с някоя от дейностите по чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС (изм.). Правилно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 62о, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ППЗДАНС) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. В заповедта са посочени правното и фактическото основание за прилагане на мярката и конкретни данни да възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление. Аргументирано е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Разпоредбата на чл. 124а, ал. 1, от ЗДАНС в ред. до отмяната с ДВ, бр. 14 от 2015 г. овластява органите на агенцията да задържат за срок до 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление, свързано с някоя от дейностите по чл. 4, ал. 1 от закона. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд - Варна приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая са налице данни за възможната съпричастност на Калчев към извършването на престъпление по чл. 253, ал. 5 вр. ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). За разследване на престъплението е образувано досъдебно производство № 3/2014 г. по описа на ДАНС-Н21 - Стара Загора, по което Калчев е привлечен като обвиняем (постановление от 10.05.2014 г. на разследващ агент при ТДНС - Стара Загора - ДАНС). При тези данни правилно е преценено, че предпоставките на чл. 124а, ал. 1 от ЗДАНС (отм.) са осъществени - установените факти дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление, свързано с дейностите по чл. 4, ал. 1 от ЗДАНС. Цитираният текст регламентира сферите на дейност, в които ДАНС провежда защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу независимостта и суверенитета на държавата, териториалната цялост, установения в страната конституционен ред, правата и свободите на гражданите. Според цитирания текст в ред. до изменението с ДВ, бр. 14 от 2015 г. органите на агенцията защитават националната сигурност от посегателства, свързани с опасност за икономическата и финансова сигурност на държавата (т. 6) и изпиране на пари (т. 23, пр. 2 ). Престъплението, към което Калчев е съпричастен попада в последната категория и е насочено против финансовата система на страната. Поради това правилно от страна на съда е преценено, че условията на чл. 124а, ал. 1 (отм.) във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 6 и 23 (изм.) от ЗДАНС са изпълнени и са налице предвидените в закона предпоставки за прилагане на посочената в закона мярка за административна принуда. След като правомощието на административния орган да ограничи правото на свободно придвижване на лицето е упражнено в съответствие с основанията, предвидени в закона, позоваването в текста на заповедта на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 19 от ЗДАНС в ред. до ДВ, бр. 14 от 2015 г., засягаща престъпления, свързани с неистински или подправени парични знаци, платежни инструменти и официални документи, не опорочава административния акт. Тази неточност не променя нито характера на престъпното посегателство, към което Калчев е съпричастен, нито хипотезите, предвидени в закона, при които административния орган има основания да приложи административната мярка, поради което не засяга съществено нито формата на акта, нито материалноправните предпоставки за постановяването му. Ето защо допуснатото формално несъответствие не представлява основание за отмяна на административния акт, а доводът на касатора в обратния смисъл е неоснователен. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания. Заповедта е издадена с оглед данни за участието на Калчев в извършването на престъпление, а марката е приложена в съответствие с изискванията на закона, като ограничаването на правата на жалбоподателя е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление, като осигури явяването на лицето пред органите на досъдебното производство, да се осуети възможността за укриване на вещи, предмет на престъпление и да се попречи на жалбоподателя да се укрие. По този начин са спазени и изискванията на чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - свободата на жалбоподателя е ограничена временно, на основание, предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на предварителното разследване при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне укриването му. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато посоченото от касатора нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Не са налице основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,