Решение № 14051 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3508/2011 г.

Решение № 14051 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3508/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при ЦУ на НАП срещу решение № 528 от 08.02.2011 г., постановено по адм. дело № 2906 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град, с което по жалба на "Валди" ЕООД - гр. София, е отменен ревизионен акт № 200005526 от 12.01.2010 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 390 от 22.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, относно отказано право на данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 445 521,60 лв. за периода м. март 2008 г. по фактури № 1358 от 04.03.2008 г. и № 1384 от 14.03.2008 г., издадени от "Прима Трейд" ЕООД на "Валди" ЕООД, с предмет доставка на вагони тип "хопердозатор". Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че вагоните - предмет на доставките, макар и бракувани и описани във фактурите на предходните доставчици НКЖИ и "МКД-69" ООД като отпадъчно желязо, не представляват отпадък по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), поради което неправилно е счел, че не е налице хипотезата на чл. 163а от ЗДДС. Според касатора в съдебното производство е било установено, че процесните вагони са били бракувани и не са регистрирани в националния регистър за возилата NRV в Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" (ИАЖА) от 01.01.2008 г.. Фактурираните от прекия доставчик вагони не са имали разрешение за въвеждане в експлоатация от агенцията и не са могли да се движат като превозни средства по железопътната мрежа на страната. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и отхвърляне жалбата на "Валди" ЕООД в тази част на ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Валди" ЕООД, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в депозираното по делото писмено възражение и в съдебно заседание. Иска се и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд - първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отмени РА № 200005526 от 12.01.2010 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 390 от 22.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, относно отказано право на данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 445 521,60 лв. за периода м. март 2008 г. по фактури № 1358 от 04.03.2008 г. и № 1384 от 14.03.2008 г., издадени от "Прима Трейд" ЕООД на "Валди" ЕООД с предмет доставка на вагони тип "хопердозатор", административният съд е приел за неправилни констатациите на органите по приходите, че процесните доставки касаят отпадъци и е приложима разпоредбата на чл. 163а ЗДДС, тъй като бракуваните вагони не притежават качеството отпадък по смисъла на Закона за управление на отпадъците. Изводът, направен от съда и който е обосновал взетото от него решение, е, че за да се приеме, че процесните доставки имат за предмет отпадъци, е следвало ревизиращите органи да са установили такива факти, които да сочат, че фактурираното по своя характер е отпадък по смисъла на ЗУО във връзка с приложение № 2 към глава деветнадесета "а" от ЗДДС. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената съдебна транспортно-техническа експертиза, според което закупените и продадени от "Валди" ЕООД по процесните доставки 24 бр. вагони представляват железопътни возила, които са бракувани от НКЖИ и отписани от ведомствения регистър на компанията. Вещото лице е посочило, че вагоните не са регистрирани в националния регистър на возилата NRV в ИАЖА, нямат разрешение за въвеждане в експлоатация от ИАЖА и не могат да се движат като транспортни средства по железопътната мрежа на България. Въпреки това е възможно придвижване като превоз на возила на собствени колела, който се реализира от лицензиран железопътен превозвач. Според вещото лице състоянието, видът експлоатация и "качеството" на железопътните возила, в т. ч. вагони, се определят от самия собственик по целесъобразност и няма пречка един вагон, който е бил спрян от експлоатация и бракуван, да бъде пуснат отново в експлоатация. Изводът за липса в случая на отпадъчно желязо съдът е обосновал и с обстоятелството, че същите, макар и бракувани вагони, закупени от "Валди" ЕООД, са били предмет на вътреобщностна доставка (ВОП) в Гърция, като те са придвижвани при износа им на собствен ход, видно от представените товарителници. Твърдението, че процесните вагони не са били отпадък, е било потвърдено и чрез документи, събрани от ревизиращите органи, изхождащи от гръцкото дружество купувач "Ксантакис" АД - гр. Солун, както и от гръцките власти, от които документи се установява, че вагоните имат всички технически предписания и отговарят на изискванията за безопасно движение на територията на гръцката железопътна мрежа. Така постановеното решение е правилно. Съдът е възприел правилно фактическата обстановка по спора и е дал вярно тълкуване на закона. Не може да бъде споделено оплакването, че съдът е разгледал едностранно събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд правилно е определил естеството на спора, който се изразява в това дали вагоните - предмет на доставките, представляват отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците и в тази връзка дали доставките попадат в хипотезата на чл. 163а от ЗДДС, който предвижда самоначисляване от страна на получателя при този вид доставки. Даденият отрицателен отговор на този въпрос от страна на първоинстанционния съд е правилен и обоснован, тъй като намира подкрепа във фактите по делото и в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 163а, ал. 1 ЗДДС данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, възниква съгласно общите правила по този закон. Приложение № 2 към глава деветнадесета "а" третира отпадъците - битови, производствени, строителни и опасни, по смисъла и дефинициите, съдържащи се за тях в ЗУО. За тях е предвиден този специален режим, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. В процесния случай няма спор, че издател на процесните фактури е "Прима Трейд" ЕООД, а получател е ревизираният субект. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че фактурираните вагони, въпреки че действително са били бракувани, не представляват отпадъци. Това се установява на първо място от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, което е посочило, че състоянието, видът и качеството на железопътните возила, в това число вагони, се определят от собственика им. Няма национални и европейски изисквания и стандарти за пределна старост и бракуване, както и за определяне като вторични суровини и отпадъци. Аргументът на органа по приходите, за да приеме, че в конкретния случай се касае за отпадъчно желязо, е преди всичко обстоятелството, че във фактурите, издадени от предходните доставчици, е посочено, че предмет на доставките са били отпадъци. Но както е посочено в заключението на вещото лице, е възможно при определени условия бракуваните вагони да бъдат пуснати отново в експлоатация. Вещото лице е посочило още, че е възможно един вагон да бъде изведен от експлоатация в България и да бъде изнесен в друга държава от ЕС и там да бъде въведен в експлоатация (както е направено в случая), но при спазване на съответните изисквания за даване на номера, регистриране и т. н. От съществено значение в настоящия казус са безспорно установените факти, че вагоните са били придвижени на собствен ход до Гърция, за което са приложени товарителници, както и служебна бележка от гръцките власти, съгласно която вагоните, впоследствие продадени от "Валди" ЕООД на "Ксантакис" АД, имат технически предписания и отговарят на всички предпоставки за безопасно движение на територията на гръцката железопътна мрежа. Възражението на касатора, че изнесените в Гърция вагони не съответстват на тези, купени от "Валди" ЕООД от "Прима Трейд" ЕООД, освен че е направено за пръв път в касационната жалба, не е подкрепено и с никакви относими доказателства. При така установените факти съдът правилно е преценил като незаконосъобразен извода на ревизиращите органи, че вагоните - предмет на двете фактури, издадени от "Прима Трейд" ЕООД, представляват отпадъци по смисъла на § 1 от ДР на Закона за управление на отпадъците. Доказателства за безспорно установяване на този положителен факт по делото липсват. Ирелевантен за решаването на спора е и въпросът дали вагоните са били ремонтирани преди придобиването им от ревизирания субект от "Прима Трейд" ЕООД по договор с "Витол" ЕООД, доколкото е установено, че към момента на придобиването им вагоните не са притежавали характеристиките на отпадъци. По пряката доставка, видно от договора за покупко-продажба и издадените фактури, те са продадени и закупени като железопътни вагони. Тези вагони са били предмет и на последваща реализация под формата на ВОД с получател Акционерно дружество "Ксантакис" - Гърция. Не се спори от органа по приходите и не са оспорени представените от задълженото лице доказателства, че вагоните са придвижени до Гърция на собствен ход, заплатени са съответните такси и мита, подадена е била "VIES" декларация с валиден ИН по ДДС на получателя, като той е декларирал ВОП в подадените от него декларации по ДДС. Предвид изложените съображения, като е достигнал до извода за незаконосъобразност на обжалвания пред него РА, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора по делото на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в касационната инстанция за адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Стайков. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,