Решение № 9091 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11370/2017 г.

Решение № 9091 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11370/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. Т., гражданин на Алжир, против решение № 4630/10.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2628/2017 г. по описа на Административния съд - С. град (АССГ), първо отделение, 57 състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3505/17.02.2017 г. на предсадетеля на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет (МС), с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ му е отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се върне преписката за ново разглеждане от административния орган. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрк. Д. П., оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, с което на касатора е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод от административния орган, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. С посоченото решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ф. Т., гражданин на Алжир против решение № 3505/17.02.2017 г. на предсадетеля на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд е приел, че решение № 3505/17.02.2017 г. на предсадетеля на ДАБ е издадено от компетентен орган, в изискващата се писмена форма, при спазване на изискванията за съдържание и не е допуснато нарушение на изискванията по чл. 75, ал. 2 ЗУБ, чл. 35 и 36 АПК тъй като са събрани и обсъдени всички относими към личното положение факти и обстоятелства, и конкретно твърденията му, въз основа на които Ф. Т. е подал втората си молба за закрила, предмет на обжалваното решение. Според първоинстанционния съд не са допуснати нарушения и на процесуалните правила. Съдът е приел, че в хода на производството пред административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 35 и 36 АПК, тъй като е проведено интервю с жалбоподателя в рамките на производството по общия ред, по време на което са събрани доказателства за неговата бежанска история, а по преписката е приобщена справка за актуалната обстановка в страната му на произход. Според съда органът е обсъдил в мотивите на решението изложените факти в хода на проведените интервюта и заявените данни при регистрацията му. Съдът е приел, че в мотивите на решението са обсъдени в достатъчна степен данни от сигурен източник на информация за обстановката в Алжир съобразно твърденията на жалбоподателя. С оглед на това съдът е счел, че органът е спазил забраната за прилагането на необорима презумпция за сигурна страна и за сигурността на гражданите на тази страна - съображения 40 - 42 и членове от 36 - 39 от Процедурната директива. Информацията за държавата по произход, в това число и представената справка пред съда, според съда, отговаря на изискванията, произтичащи от съображения 39 и 40 от преамбюла и чл. 10, ал. 3, буква б) от Процедурната директива, като в конктретния случай съдът е счел, че органът не се е позовал и не е приложил списък на сигурни страни на произход. Съдът е приел, че изискванията, заложени в разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ и относими към задължението за спазване на принципа за забрана за обратно връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, чл. 33 от Женевската конвенция от 1951 г., прогласен и в чл. 19, ал. 2 от Хартата за основните права на ЕС, са спазени при постановяването на обжалваното решение, тъй като въпросите, касаещи зачитането на основните човешки права, съставляват основното съдържание в справките на Дирекцията към ДАБ. Според първоинстанционния съд такива данни са взети предвид в обжалваното решение и по тази причина не е допуснато нарушение на процесуални изисквания при събирането на доказателствата, касаещи тежестта на доказване и осъществяването на правата на жалбоподателя, както и задълженията на административния орган да събере и обсъди относима информация за страната по произход от гледна точка на критериите за определянето на една страна като сигурна, установени по националното право. По съответствието на решението с материалния закон съдът е счел, че обосновано е прието от административния орган, че по отношение на жалбоподателя липсват твърдения и данни за заплаха за живота и сигурността му в страната му по произход, относими към признаване на качеството му на бежанец и предоставянето на закрила като такъв по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е счел, че правилно е прието, че за кандидата не са налице предпоставките и по чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не са относими и не излага такива, които попадат в приложното поле на ЗУБ, в това число и относими към предоставянето на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел, че посочените от жалбоподателя причини да напусне страната си по произход в действителност са недостоверни, тъй като същият цели по-добър живот, което го определя като икономически мигрант по смисъла на Г. II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации. Правилно е прието според съда, че не са наведени твърдения и доказателствата, които да обуславят извод за наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на жалбоподателя поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Съдът е счел, че тези изводи на административния орган се подкрепят изцяло от данните по справката от дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд на ДАБ", представена в хода на съдебното производство и изготвена към 15.05.2017 г. В Алжир няма въоръжен конфликт понастоящем, според критериите на даденото тълкуване с Решението от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12, A. D. от Съда на ЕС на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, в действащата редакция - същата разпоредба от Директива 2011/85 преработена. Съдът е счел, че установените неизчерпателно критерии за преценка на нивото на насилие - от Съда по правата на човека в § 241 от Решение от 28 ноември 2011 г. по делото S. и E. v. UK, A. No. 8319/07 и 11449/07 са неприложими, тъй като няма данни, че Ф. Т. ще бъде подложен на трите вида тежки посегателства, дефинирани в чл. 15, буква в) от Квалификационната директива, представляващи условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се предостави субсидиарната закрила. В тази връзка жалбоподателят не е съобщил да е политически ангажиран или негови права от такъв характер да са нарушени, следователно съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя действително не са налице данни за съществуването на първите две категории тежки посегателства. Съдът е счел този извод за правилен, тъй като жалбоподателят не е имал проблеми с властите, не е заплашен от наказателно преследване за извършено правонарушение. По отношение на третия вид тежко посегателство по цитираната разпоредба: тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт - съдът също е приел, че не са налице, тъй като обстановката в Алжир не може да се определи понастоящем като въоръжен конфликт съобразно посочените критерии в решението на СЕС. Поради недоказването от страна на жалбоподателя на никоя от предпоставките по чл. 9 от ЗУБ, съдът е направил извод, че откозът да му бъде предоставен хуманитарен статут е законосъобразен. Съдът е счел, че заявеното от жалбоподателя основание при втората му молба за закрила, е недостоверно и не следва да се приеме, че е новонастъпило и относимо към последващата му молба за закрила. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е постановено в съответствие с приложимия материален закон и подадената срещу него жалба е отхвърлена като неоснователна. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Безспорно е между страните, че молбата на чужденеца, по която органът е издал оспореното решение, е последваща молба за предоставяне на международна закрила. В заявлението му от 10.05.16 г. (лист 30 от делото), по което е образувано административното производство, завършило с оспореното решение, чужденецът не сочи никаква конкретна причина за исканата международна закрила. Съдържанието на заявлението остава впечатлението, че чужденецът иска образуване на производство, което да прецени наново вече разказаната от него история пред органите на ДАБ в предходното призводство. Едва по време на интервюто, проведено с него на 17.06.16 г. по повод последващата му молба за закрила, чужденецът споделя опасенията си, че ако бъде върнат в Алжир, може би ще го съдят заради неизпълнение на военна служба, която била задължителна по негови сведения. Следва да се посочи също така, че разказът на чужденеца е неясен. По време на интервюто с него през 2016 г., той първо казва, че през 2012 г. в Алжир е имало военни действия и той не е искал да служи в армията, тъй като не е искал да участва в такова нещо. По време на същото интервю, по-късно казва, че ако се върне в Алжир, може би ще го съдят, тъй като не бил изпълнил военната си служба, като може би ще го накарат първо да отслужи военната си служба и след това да излежи присъдата си. От този разказ не ставя ясно, дали страхът на чужденеца е от това, че ще бъде преследван, че не е отбил редовната си военна служба или от това, че ще бъде преследван от неучастието му в армията във връзка с извършващите се в Алжир военни действия през 2012 г. Основателно е преценено в обжалваното съдебно решение, че това съобщено ново обстоятелство от чужденеца, административинят орган е обсъдил в решението си и въз основа на информацията, която е събрал, е стигнал до обоснования извод за недостоверност на бежанската история, разказана от чужденеца. От друга страна, следва да се посочи, че лице, което се страхува от преследване в страната си на произход заради неотбиване на редовна военна служба, не може да се счита за бежанец и страхът му от преследване не попада в хипотезите, при наличието на които този статут се предоставя Съгласно чл. 8, ал. 3, т. 5 ЗУБ действия на преследване могат да бъдат "наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; ". С тази разпоредба в националния закон е транспонирана разпоредбата на чл. 9, § 2, б. "д" от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, която пък съответства на чл. 9, § 2, б. "д" от отменената директива 2004/83/ЕО на Съвета, която е тълкувана с решение на СЕС от 26 февруари 2015 г. по дело С-472/13 . В посоченото решение са изведени предпоставките при наличието на които разпоредбата е приложима. В конкретния случай наличието на тези предпоставки по делото не са доказани от жалбоподателя, чиято е доказателствената тежест. Правилно е решението на съда и в частта, в която е потвърдил отказа на административиня орган да предостави хуманитарна закрила на чужденеца. Административният орган е представил пред административния съд справки за положението в Алжир, като актуална такава ( от 9.01.18 г.) е представена и пред касационната инстанция. От съдържанието на тази справка не се разкриват обстоятелства, които да мотиварат извод, че при завръщането му в Алжир, чужденецът ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства. Решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд