Решение № 14079 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7224/2013 г.

Решение № 14079 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7224/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 7 ат Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по касационните жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ БУЛСТАТ 130098909, със седалище гр. София бул. "Княз Дондуков" № 8-10, представлявана от Евгения Харитонова и на "Енерго-Про Мрежи" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, "Варна Тауърс" Е, чрез адв. Стефан Цаков от САК против решение № 4624 от 3.04.2013 г., постановено по адм. дело № 12433/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение. И в двете касационни жалби са изложени подробни съображения по съществото на спора, като са наведени доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на оспореното решение и постановяване на ново, с което да бъде оставен в сила административния акт. В съдебно заседание процесуалният представител на ДКЕВР подържа жалбата по изложените в нея съображения, а "Енерго-Про Мрежи" АД не изпраща представител. Ответната страна "Уърлуинд" ЕООД гр. Варна с възражение по касационната жалба на ДКЕВР от 25.04.2013 г. я оспорва като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Петчленният състав на Първа колегия на Върховния административен съд, като съобрази, че касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, са процесуално допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни. В производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор " ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат изплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в ЧАСТТА по раздел VI, т. 3, относно вятърни електроцентрали, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-018 от 31.03.2010 г. - 14,88 лв./ мвтч. по жалба на "Уърлуинд " ЕООД гр. Варна с управител Велизар Георгиев Кириаков. След извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, настоящия съдебен състав намира, че оспореното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон по следните съображения: Дружеството жалбоподател е обосновало правния си интерес от оспорване на административния акт в посочената част, с обстоятелството, че е собственик на две ветроенергийни централи с местонахождение с. Горичене и с. Тюленово и двете в общ. Шабла, обл. Добрич, като е представило договори за присъединяване към електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи" АД/ с предишно наименование "Е. ОН България Мрежи" АД гр. Варна/ и договори за изкупуване на електрическа енергия. Като е съобразил това и взел предвид изискванията на чл. 37, ал. 16 и 17 от приложимата Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, по силата на която, решенията на регулаторните органи следва да са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол, като държавите-членки, следва да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, с които всяка страна, засегната от решение на регулаторен орган, има право да обжалва пред орган който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство, съдът правилно е приел, че опрделените с административния акт временни цени за достъп до съответната мрежа пряко и непосредствено засягат неговите права и законни интереси. Установено е по делото, че административното производството пред ДКЕВР, в относимата за настоящия спор част, е започнало по заявление вх. № Е-13-33-4/13.09.2012 г., с което "Енерго-Про Мрежи" АД е поискало да бъдат определени временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружеството е мотивирало това си искане с основанията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 на ПЗР на ЗИДЗЕ и с необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ). С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела решение Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до обстоятелството, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в това число разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. При извършената цялостна преценка за законосъобразност на административния акт в оспорената част, съобразно изискванията на чл. 168 АПК, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, за което е изложил подробни и обосновани съображения, които изцяло се споделят от петчленния състав. В съответствие с доказателствата по делото е направения извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин в нарушение на принципа на чл. 31, т. 1 ЗЕ. Тричленният състав Върховния административен съд в пълен обем е анализирал действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените и е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение и не са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено на следващия ден, след направеното искане само на основание дадената законова възможност по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, без да се спазят административнопроизводствените правила и законовите изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните изисквания към определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В мотивите на решението декларативно е посочено, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но по преписката липсват доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи по чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е обосновало правилния извод на съда, че постановяването на оспореното решение е в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на ЗЕ. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващия тричленен състав, че установените нарушения съставляват основания за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. В обжалваното решение са обсъдени доводите на оспорващите страни за нищожност на решението, с което са определени временни цени за достъп. Правилно е посочено в оспореното решение, в случая приложимия закон не само допуска, но и разпорежда на регулаторния орган издаване на акт, с който да бъдат определени временни цени за достъп. В случая е налице изрично законово разпореждане за издаване на акт с подобно съдържание, но при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Констатираните нарушения не могат да обосноват извод за наличие на основание за установяване на нищожност на административния акт, както правилно е прието с оспореното решение. По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия