Решение № 12474 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5207/2009 г.

Решение № 12474 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5207/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Регионална митническа дирекция гр. Бургас, чрез ст. юрисконсулт Кета Керенска - Гелова срещу решение № 38/14.01.2009 г. по адм. дело № 854/2007 г. на Административен съд гр. Бургас, XI състав, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 44/04.06.2007 г. на началника на митница Бургас. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - Пенко Илиев Димитров не е представляван в съдебно заседание и не взема становище по делото. Ответникът по касационната жалба - началникът на митница Бургас не е представляван в съдебно заседание и не взема становище по делото. Заинтересованата страна - директорът на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. Бургас не е представляван в съдебно заседание и не взема становище по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но е неоснователна. За да постанови посочения правен резултат Бургаският административен съд е приел, че по делото не са представени доказателства, че упражнявайки правомощията си по чл. 32 от Протокол 4 и чл. 84 от ЗМ митническите органи са извършили проверка на достоверността на представените от Пенко Димитров документи за произход на стоката. Доколкото описания в чл. 32 от Протокол 4 и чл. 84 от ЗМ ред за проверка на достоверността сертификат ЕUR 1 има императивен характер, съдът е приел, че криминалистичната експертиза изготвена за целите на наказателното производство по дознание ЗМ 126/2005 г., не може да служи като доказателство в административното производство по издаване на ППСПДВ от началника на митница Бургас. Видно от доказателствата по делото, съдът намира, че ППСПДВ е издадено след изтичането на давностния срок, установен в чл. 212, ал. 2 от ЗМ. По отношение на вноса, обявен с ММ № 1000/1708/22.04.1999 г. и ММ № 1000/2351/26.07.2000 г., давностния срок съгласно редакцията на чл. 212, ал. 2 от ЗМ към този момент (ДВ, бр. 153/1998 г.), е изтекъл съответно на 22.04.2004 г. и на 26.07.2005 г. Давностният срок по вноса, обявен с ММ № 1000/3490/30.10.2000 г., е изтекъл на 31.12.2005 г., съгласно редакцията на чл. 212, ал. 2 от ЗМ към ДВ, бр. 63/2000 г. Съдът е приел, че посоченият в ППСПДВ, като основание за спиране на давността, чл. 172, ал. 1, т. 6 от ДОПК е в сила от 1.01.2006 г. и е неприложим в настоящия случай. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че не са налице доказателства, че упражнявайки правомощията си по чл. 32 от Протокол 4 и чл. 84 от ЗМ, митническите органи са извършили проверка за достоверността на представените от Пенко Димитров документи за произход на стоката. Съгласно чл. 32, т. 3 във вр. с т. 1 от Протокол 4, проверката на доказателствата за произход, какъвто е сертификат ЕUR 1, следва да се извършва от митническите органи на страната на износа - по искане на митническите органи от страната на вноса. Правилен е и изводът на съда, че доколкото описания в чл. 32 от Протокол 4 и чл. 84 от ЗМ ред за проверка на достоверността на сертификатите ЕUR 1 има императивен характер криминалистичната експертиза, изготвена за целите на едно наказателно производство по дознание ЗМ 126/2005 г., не може да служи като доказателство в административното производство по издаването на постановление за принудително събиране на публични държавни вземания. Правилен е извода на съда и относно изтичането на давностния срок установен в чл. 212, ал. 2 от ЗМ като съда се е съобразил и с разпоредбите на чл. 172, ал. 1, т. 6 от ДОПК и по конкретно на нейната неприложимост в дадения случай. По тези съображения Върховният административен съд, първо А отделение, намира, че не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и касационната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото съдебни разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,