Решение № 10391 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3044/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано е по касационната жалба на ПУЦ-Бобов дол ЕООД, подадена чрез процесуален представител юрк. Василева, срещу решение 7159/09.12.2020 г. постановено по адм. д. 10099/2019 г. на Административен съд София-град, с която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт /РА/ Р-22221518004738-091-001 от 03.04.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение 1306 от 29.07.2019 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит - в общ размер на 30 632,67 лв. ведно с лихвите в размер на 2757,16 лв. за данъчен период 04.2018 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се подробна фактическата обстановка за получена доставка с доставчик Джоли 2015 ЕООД. Твърди се, че дружеството се е доказало, като коректен търговец на пазара и няма задължение да извършва проверка за кадрова обезпеченост, наети складови помещения, налични превозно средства при доставчика. Сочи, че в съдебно заседание са представени договори за производство на пелетна преса. Дружеството разполага с кадрова обезпеченост за производство на такива машини съгласно сключения договор, като са доказани по категоричен начин наличието на доставката, вида на стоките, предаването и плащането. В допълнение се твърди, че не може да се вмени задължението на дружеството да контролира дейността на своите доставчици, а още по-малко на предходните такива, съответно да следи за извършени от тях данъчни нарушения, като се позовава на практика на Съда на Европейския Съюз. Иска се отмяната на обжалваното решение и РА като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, с който на ПУЦ-Бобов дол ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит - в общ размер на 30 632,67 лв. ведно с лихвите в размер на 2757,16 лв. за данъчен период 04.2018 г. За да постанови обжалвания акт на първо място първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и е в предписаната в чл. 120, ал. 2 от ДОПК форма. От фактическа страна за установено съдът е приел, че основният предмет на дейност на ПУЦ - БОБОВ ДОЛ ЕООД е производство на машини за добив и строителство, както и извършване на услуги с металорежещи машини. Констатирано е, че през м. 04.2018 г., ревизираното лице е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по фактури 10...0101 от 30.04.2018 г. и 10...0102 от 30.04.2018 г. с данъчна основа в общ размер на 153 163,33 лв. и начислен ДДС в размер на 30 632,67 лв., издадени от ДЖОЛИ 2015 ЕООД с предмет на доставка- резервни части по опис. Обсъдени са представените в хода на ревизията копия процесните две фактури, с приложени към тях описи, приемо - предавателни протоколи, два договора за доставка на стоки от 26.04.2018 г., банково извлечение за извършено частично разплащане по доставката, дневник за покупки и дневник за продажби, фактура от предходен доставчик - ЕСТЕР ГРУП БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК[ЕИК], ведно с договор за покупко - продажба на резервни части от 23.04.2018 г., два приемо - предавателни протокола, хронология на счетоводни сметки и писмени обяснения. От анализа на събраните доказателства съдът е възприел извода на органа по приходите, че прекият доставчик - ДЖОЛИ 2015 ЕООД не представя доказателства за наличие на складова база и/или търговски обект, липсват доказателства за използвани технически средства за извършване на доставките, както и доказателства за извършен транспорт на стоките или за превъзложени транспортни услуги за доставка на резервните части. По отношение на представените документи за разплащане по фактурите е констатирано, че постъпилата сума по банковата сметка на ДЖОЛИ 2015 ЕООД, още същия ден е преведена към две физически лица и към ЕМВЕ ООД с ЕИК[ЕИК], а не към декларирания като предходен доставчик ЕСТЕР ГРУП БЪЛГАРИЯ ЕООД. Подробно съдът е обсъдил заключенията на съдебно счетоводната и съдебно техническа експертиза, както и показанията на разпитаният свидетел- Й. Иванова. По същество на спора е съдът е приел, че ревизираното дружество не е ангажирало доказателства, че фактурираните стоки са реално извършени от посочения доставчик. В тази насока се е позовал на извода на вещото лице изготвило СТЕ, че липсва техническа спецификация на продуктите, поради което не са изпълнени изискванията на чл.24 ал.2 от ЗЗД за индивидуализация на процесните родово определени стоки. На следващо място съдът е приел, че липсват доказателства и за транспортирането на стоките, за чия сметка и по какъв начин е извършен транспорта. От правна страна съдът е обсъдил приложимите разпоредби на чл. 68, ал.1 и чл. 69, ал.1, при които възниква и се упражнява правото на данъчен кредит. Приел е, че страни по доставките са регистрирани по ЗДДС лица, сделките са обективирани във фактури, съдържащи реквизитите по чл. 114 от ЗДДС. По общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК е възложил доказателствената тежест на жалбоподателя, който претендира признаване на това право и е приел, че не е доказан факта на реалното предаване на стоката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Ревизираното дружество, в качеството си на купувач, е сключило два договора за покупко - продажба на стоки от 26.04.2018 г. с ДЖОЛИ 2015 ЕООД /продавач/. Предмет на доставка са резервни части: вал - 1 /136 бр. на ед. цена за брой - 891,00 лв. без ДДС/, вал -2/9 бр. на ед. цена - 3 156,37 лв. без ДДС/, вал -3/8 бр. на ед. цена - 225,36 лв. без ДДС/ и вал -4/3 бр. на ед. цена - 592,373 лв. без ДДС/. Договорено е стоките да се доставят на обект в гр. Бобов дол, производствена база, като разходите за транспортирането, товареното и предаването, включително меренето и тегленето са за сметка на продавача. Видно от представените приемо - предавателни протоколи и описи към фактурите се установява, че предмет на доставка са резервни части - валове 1, 2, 3 и 4, като в случая липсва индивидуализация на закупените стоки. Съдът изцяло приема установеното от първоинстанционния съд, включително заключението на вещото лице, относно факта, че валът е конструктивен подвижен елемент - машинен елемент във формата на цилиндър, който служи за пренасяне на механична работа чрез въртене на закрепени към него елементи ремъчни шайби, зъбни колела и др. Валовете биват прави, кривошипни и колянови, гъвкави. Всеки вал е с различно тегло, габарити и сложност и съответно се произвежда от съобразени с експлоатационните им изисквания материали. Валовете се различават и по функциите, които изпълняват. Тези индивидуализиращи стоката белези, не са посочени от страните при предаване на същата. Към представените документи, не са приложени заявки за точно определен вид валове, липсват спецификации, няма документи, удостоверяващи размера, вида и други идентификационни данни за валовете, няма описание на характеристиките на същите, с които те се отличават - производител, размер, предназначение и др., от които да се установи по категоричен начин, че същите са за целите на облагаемата дейност на ревизираното лице. От касатора не е приложена документация с техническата спецификация на продуктите, поради което правилно съдът е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД за индивидуализация на родово определените стоки -валове 1 , 2 3 и 4 от Джоли 2015 ЕООД . Реалността на доставката е основополагаща за възникване и законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Във връзка с оспорването, в хода на административното и съдебно производството не са представени достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че доставките на услуги по процесните фактури са осъществени. Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в тях стопански операции. При ползването на данъчния кредит е налице обвързаност между действията на доставчика по начисляване на данъка, вменено от закона като задължение, и материалното право на получателя по доставката да го приспадне като данъчен кредит. Изводите на съда в обжалваното решение са обосновани и подкрепени от приложените към делото писмени доказателства. Липсата на доказателства видно от които да могат да се обвържат получените доставки и извършените такива от ревизираното лице, препятства осъществяване правото на начисляване на ДДС и респективно, за възникване и признаване право на данъчен кредит. По своята същност правото на приспадане на данъчен кредит е сложен фактически състав, правните последици на който могат да възникнат, само ако са изпълнени всички образуващи елементи, първият и най-важният от които е наличието на облагаема доставка. Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в тях стопански операции. При оспорване на фактурите, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции действително са осъществени. В случая не е установен конкретния вид на валовете които са предмет на доставките, което води до липса на доставка, тъй като същата не може да бъде индивидуализирана. С оглед на изложеното е неприложима цитираната от касатора практиката на Съда на Европейския съюз, конкретно с решенията по дела С-285/11, С-80/11 и С-142/11, С-324/11. Както е видно от цитираните решения на СЕС, фактите по главния спор пред националния съд установяват наличието на стоки и услуги от вида на фактурираните при получателя, като спорът е дали са били извършени от посочените доставчици или подизпълнители, във връзка с който спор са поставените въпроси за допустимост на ограничаването на предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане. Само в случай, че не е спорно, че стоката е доставена или услугата е осъществена, но не е установено, че тя е била извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, националните административни и съдебни органи имат задължението служебно да установят въз основа на обективни данни, че позоваването на правото на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба с право. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги. В тази насока са основателни доводите на касатора за липса на законодателно изискване за получателя по доставката да извършва проверка на кадровата обезпеченост, наети складови помещения, транспортни средства и др., но при липса на конкретизиране на стоката по нейните индивидуализиращи я признаци, чрез спецификации, така както е посочено от вещото лице, не може да се установи и действителното предаване и получаване на същата. Както е посочил АС от ревизираното лице не са представени заявки за точно определен вид валове, липсват спецификации, документи удостоверяващи размера, вида и други идентификационни данни и характеристики на валовете-производител, размер, предназначение и др. Видно от съдържанието на приемо-предавателните протоколи страните са декларирали, че стоката е предадена от продавача на купувача нова, годна за експлоатация, изправна, окомплектована без забележки относно нейните качествени характеристики и производствени параметри. Именно тези доказателства за количествени и производствени параметри не са представени, а са описани като част от приемо-предавателния протокол. С оглед гореизложеното, съдът е постановил законосъобразно решение, мотивите на което настоящата касационна инстанция напълно споделя, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1531 лева. Предвид на изложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо от АПК Върховният административен съд, Първо отделение