Решение № 4286 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9552/2020 г.

Решение № 4286 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9552/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. С решение № 2439/8.05.2020 г. постановено по адм. д. № 2430 по описа на Административен съд - София-град /АССГ/ за 2019 г. е отменен ревизионен акт/РА/ № Р-2214-1300985-091-001/13.09.2018 г., поправен с РА за поправка на РА № П-22221418201897-003-001/ 19.11.2018 г., и двата издадени от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърдени с Решение № 1883/5.12.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София при ЦУ на НАП поради изтекла погасителна давност, в частта, в която на "Югоброкеридж" ЕООД са определени данъчни задължения по ЗДДС в общ размер 1 747 287, 32 лв. за данъчни периоди м. юли, м. август, м. септември, м. октомври и м. ноември 2008 г., м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. юни, м. юли, м. август, м. септември и м. октомври 2009 г., ведно със съответните лихви; както и за корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 144 894, 05 лв., ведно със съответната лихва. В останалата част жалбата на "Югоброкеридж" ЕООД е отхвърлена. От постановения съдебен акт са останали недоволни и двете страни в производството, като са подадени две касационни жалби. Първата касационна жалба е подадена от "Югоброкеридж" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [жилищен адрес] представлявано от В. Ж. -управител, чрез адв. Г., срещу частта от решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-2214-1300985-091-001/13.09.2018 г., поправен с РА за поправка на РА № П-22221418201897-003-001/ 19.11.2018 г., и двата издадени от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърдени с Решение № 1883/5.12.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София при ЦУ на НАП. Според твърденията на касатора решението е неправилно – незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на производствените правила и е необосновано. Постановено е при грубо противоречие с националното и европейското законодателство. Неправилно съдът е приложил института на погасителната давност и неправилно е изчислил давностните срокове, като многократно според него давността е спирана и прекъсвана. Не могат да се споделят доводите на АССГ, че давността е спряла да тече за целия период до приключване на ревизията с издаването на процесния РА на основание чл. 172, ал. 1, т. 6 от ДОПК. За да е налице такава хипотеза обаче не е достатъчно само да е образувано наказателно производство, а е необходимо установяването на задълженията на РЛ да е постановено в зависимост от изхода на това производство. Органите по приходите извеждат своите констатации за липса на доставка без да съобразяват изводите си с ангажираните доказателства и тълкувателно приложимите поради сходство на фактическия състав решения на СЕС. От всичко изложено до тук, според касатора е видно, че първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие със събраните доказателства, кредитирайки тези от тях, които потвърждават изводите на органите по приходите и е игнорирал доказателствата които установяват изтичането на погасителната давност и признаване правото на данъчен кредит. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен изцяло РА и в полза на дружеството бъдат присъдени сторените разноски в производството. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. София не изразява становище. Срещу решението е подадена и втора касационна жалба и от Директора на Дирекция "ОДОП"-София, в частта, с която РА е отменен. Според изложеното в жалбата, за да отмени РА в процесните периоди АССГ е приел, че по отношение на тези задължения е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, като установяването на погасени по давност задължения е в противоречие с чл. 168, т. 3 от ДОПК. Действително, правните последици на давността за публичните задължения настъпват с изтичане на предвидения давностен срок, но тя не заличава самото публично вземане, както е постановено, в частта на решението на АССГ. Първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по същество на спора за определените със спорния РА задължения по ЗДДС и ЗКПО, в частта, в която е отменил акта и ако потвърди законосъбразността му в тази част, да укаже, че РА не подлежи на принудително изпълнение в тази част. Моли, решението да бъде отменено като в полза на администрацията бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса. Ответникът – "Югоброкеридж" ЕООД оспорва касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. София. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, поддържа становище, че подадените касационни жалби са процесуално допустими, но неоснователни. Съдът е извършил цялостна проверка на оспорения ревизионен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, установил е и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Преценени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства обуславят направените от съда изводи. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-2214-1300985-091-001/13.09.2018 г., поправен с ревизионен акт за поправка №П-22221418201897-003-001/19.11.2018 г. издадени от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1883/5.12.2018 г. на Директор на Дирекция "ОДОП"-София, с който на "Югоброкеридж" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 658 810. 98 лв. по фактури издадени от "Алм технолоджи" ЕООД; "АБВ плюс" ЕООД; "Трейдбор" ЕООД; "С консулт М" ЕООД; "Максидс" ЕООД; "Юго про" ЕООД и "Болкан индъстрис груп" ЕООД, в едно с начислените му лихви в размер на 2 461 425. 11 лв., както и установените допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2008 и 2009 г. в общ размер на 877 636. 47 лв., в едно с начислените му лихви 774 500. 41 лв. Според съда, ревизионното производство е проведено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Не са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но дори наличието на такива не е в състояние да доведе до отмяна на РА, само на това основание, предвид задължението на съда да разреши спора по същество. Съдът е съобразил правилото на чл. 171, ал. 2 ДОПК, според което с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Въз основа на конкретни изчисления съдът е обосновал, че 10-годишният давностен срок е изтекъл за впоследствие отменените публични задължения по ЗДДС и ЗКПО. Според съда установяването на погасени по давност задължения е в противоречие с чл. 168, т. 3 от ДОПК, поради което РА следва да бъде отменен в частите по отношение на задълженията за които десетгодишният срок е изтекъл. При произнасянето си относно задълженията, които не са погасени по давност, е обсъдена реалността на доставките, която е основна предпоставка за признаване право на данъчен кредит. Конкретно са посочени причините, поради които не е призната реалност на процесните доставки. АССГ е стигнал до извод, че към фактурите, издадени от "Алм технолоджи" ЕООД; "АБВ плюс" ЕООД; "Трейдбор" ЕООД, не са представени никакви съпътстващи документи – нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство. Такива не е установило и вещото лице по ССЕ. Това обстоятелство не позволява да се установи дори какъв е предметът на фактурите. В самите тях предметът е посочен "услуга" и "по договор", а това означава, че фактурите биха могли да бъдат съотнесени към която и да е услуга и към който и да е договор между страните. Съдът е установил, че към фактурите, издадени от "Максидс" ЕООД; "Юго про" ЕООД и "Болкан индъстрис груп" ЕООД, са представени договори, заедно с приемо-предавателни протоколи. Според съда представените протоколи не дават никаква информация за начина, по който са определени размерите на възнаграждението. В тях не се съдържат данни за конкретните сделки, които посредникът е извършил в полза на доверителя. РЛ не е доказало добросъвестността си по повод издаването на процесните фактури, тъй като не е изпълнило задължението си да докаже, че действително е получил доставки на услуги по процесните фактури, че е положил всички разумни усилия, за да избегне въвличането си в данъчна измама и поради това не следва да му бъде признато ПДК. По ЗКПО: С оглед констатациите по ЗДДС, които по-горе съдът е приел за законосъобразни, се е наложил изводът, че са налице основанията по чл. 23, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. С намаляване на финансовия си резултат с разходите по фактурите от разглежданите доставчици ревизираното лице се е отклонило от данъчно облагане. Съгласно цитираните законови текстове със стойността на тези сделки законосъобразно органът по приходите е увеличил финансовия резултат на жалбоподателя за периодите и правилно е определил допълнителен корпоративен данък. Фактическите установявания сочат на заплащане на доставки на стоки и услуги, без същите да са реално осъществени. Тъй като се потвърждават задълженията за КД, следва да се потвърди и задълженията за лихви които имат акцесорен характер и следват главните задължения. Решението е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на "Югоброкеридж" ЕООД: Към фактурите, издадени от "Алм технолоджи" ЕООД; "АБВ плюс" ЕООД; "Трейдбор" ЕООД, не са представени съпътстващи документи – както правилно е установил съдът. Това обстоятелство не позволява да се установи дори какъв е предметът на фактурите. В самите тях предметът е посочен "услуга" и "по договор", а това означава, че фактурите биха могли да бъдат съотнесени към която и да е услуга и към който и да е договор между страните. Не са представени доказателства за предаване на резултата от конкретните доставки. Съдържанието на фактурата не отговаря на изискването на чл. 114 от ЗДДС – в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчни събития. В Решение от 8.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12, се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Съдът е установил, че към фактурите, издадени от "Максидс" ЕООД; "Юго про" ЕООД и "Болкан индъстрис груп" ЕООД, са представени договори, заедно с приемо-предавателни протоколи. Следва да бъдат съотнесени горните мотиви за липса на релевантна информация във фактурите за процесните доставки. Преценката на доказателствата по делото по отделно и тяхната съвкупност, обуславят направения от съда извод, че за посочените данъчни периоди ревизираното лице не е установило по несъмнен начин реалност на доставките по процесните фактури. АССГ подробно е описал механизма на договора за поръчка и липсата на отчетни сделки при процесните доставки, които напълно се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. С оглед липсата на реални доставки по фактурите обосновани са изводите на съда за законосъобразност на РА в частта му на извършеното увеличение на финансовия резултат на РЛ на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Неоснователно е твърдението на касатора и относно неправилното изчисляване на сроковете по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, тъй като в съдебния акт подробно и конкретно са определени по месеци и дни изтеклите срокове, като е съобразено всяко прекъсване и спиране. Правилно е прието, че част от задълженията са погасени на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК и за тях РА е отменен. Към датата на провеждане на откритото заседание по делото е изтекла абсолютната погасителна давност за задълженията по ЗДДС и ЗКПО за 2009 г., но възражение в този смисъл не е направено. Съдът от своя страна не може да приложи давността служебно, поради което решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Югоброкеридж" ЕООД е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София при ЦУ на НАП: Давностните срокове на установените с РА задължения в частта, в която на "Югоброкеридж" ЕООД са определени данъчни задължения по ЗДДС в общ размер 1 747 287, 32 лв. за данъчни периоди м. юли, м. август, м. септември, м. октомври и м. ноември 2008 г., м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. юни, м. юли, м. август, м. септември и м. октомври 2009 г., ведно със съответните лихви; както и за корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 144 894, 05 лв., ведно със съответната лихва, са правилно изчислени от първоинстанционния съд. Административният акт може да бъде отменен само поради изтекла погасителна давност, ако това се е случило в съдебното производство, какъвто е настоящия случай. Неоснователно касаторът поддържа, че съдът е следвало да приеме, че ревизионния акт е законосъобразен, като само посочи в диспозитива на решението, че той не подлежи на принудително изпълнение. Отменяйки РА, решаващият състав на АССГ е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 160, ал. 4 от ДОПК, когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. При изтичане на давността след издаване на ревизионния акт, какъвто е настоящия случай, съдът не е следвало да се произнесе относно законосъобразността на РА и правилно го е отменил. Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл има разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК. В този случай съдът не е длъжен да изследва дали установените с ревизионния акт задължения са законосъобразни или не. С оглед изложеното Административен съд – София-град е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на двете касационни жалби и различния материален интерес по тях и във връзка със своевременно направените искания за присъждане на разноски на дирекция "ОДОП" София следва да се присъдят разноски в размер 47 % от поисканото юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, а на "Югоброкеридж" ЕООД – в размер 53 % от поисканото адвокатско възнаграждение. На дирекция "ОДОП" София се следва юрисконсултско възнаграждение в размер 9 565 лв. и за държавна такса 799 лв. или общо разноски 10 364 лв. На "Югоброкеридж" ЕООД се следва адвокатско възнаграждение в размер на 4 240 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,