Решение № 5843 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3119/2019 г.

Решение № 5843 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3119/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Топ Брандс Дистрибюшън" ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик С. Николов, чрез процесуалния представител адв. Р. Токмакчиев, срещу решение № 414 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 66 по описа за 2018 г. на Административен съд – Перник. С него е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 1 от 16.11.2017 г. на главен инспектор д-р М. Христова, официален ветеринарен лекар в Областна дирекция по безопасност на храните – Перник. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата, и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – главен инспектор в Областна дирекция по безопасност на храните – Перник не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 1 от 16.11.2017 г. на главен инспектор д-р М. Христова, официален ветеринарен лекар в Областна дирекция по безопасност на храните – Перник. С него, на основание чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 253, ал. 2, т. 3 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) е разпоредено стоката, описана в доклад № 003630/16.11.2017 г. за извършена проверка в обект за производство и търговия с храни, и протокол за отговорно пазене от 16.11.2017 г., да бъде насочена за унищожаване в екарисаж, на основание чл. 257, ал. 1 от закона. Тя представлява 26 палети с месо, без палетни карти с идентификация на стоката, 341 бр. пластмасови кутии от по 8 кг, общо 2 278 кг "сирене овче мляко" с изтекъл срок на годност – до 30.09.2017 г.; кашкавалени обрезки без идентификационна маркировка в отворени найлонови пликове и сирене в пластмасови кутии без идентификационна маркировка. В мотивите на съдебното решение е обсъдена подробно фактическата страна по спора и преди всичко по повод на развилото се административно производство пред административния орган. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД, съдържанието й отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, като при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Направен е извод за материалната законосъобразност на оспореното разпореждане. Основните спорни моменти в производството пред административни съд, които правилно са отграничени от него, са въведени като възражения от жалбоподателя и това са били по повод установяването на вида, количеството и броят на обектите, подлежащи на унищожаване, относимо към фактическите основания за издаването на административния акт. Другият спорен момент е бил относно спазването на административнопроизводствените правила затова, и конкретно твърденията за липса на протокол по чл. 257, ал. 2 от ЗВМД. Според жалбоподателя не е конкретизирана и хипотезата на чл. 257, ал. 1 от ЗВМД, поради което и актът е материалнонезаконосъобразен. Това са и касационните възражения на касатора. Настоящият съдебен състав намира, че правилно съдът се е позовал на доклад № 003630/16.11.2017 г. за извършена проверка в обект, посочен в оспорения акт, според който стоката представлява месо без идентификационна маркировка, както и на протоколите, издадени от инспектори при ЦУ на НАП, последното обусловено от характеристиките им на официални документи, част от административната преписка. По отношение на вида на месото безспорно е установено, че с протокол № 041100734498_1/15.11.2017 г. това се установява, но доколкото има данни за вида и количеството на стоката и според придружаващата документация. Освен това по делото безспорно е установено, че е осъществено безспорно премахването на етикетите и маркировките при претоварването на стоката в гр. Лясковец и това е станало преди датата на този протокол. При проверката на място контролните органи на ОБДХ Перник също не са открили наличие на идентификационна маркировка. По възражението за липса на изрично съставен протокол по чл. 257, ал. 2 от ЗВМД, съдът е приел, че е налице нарушение, но то е несъществено, понеже има съставен доклад, чието съдържание и препратките в него носят изискващата се информация и обосновка, и не възпрепятстват правото на защита. По повод отсъствието на конкретната хипотеза по чл. 257, ал. 1 от ЗВМД съдът е изложил съображения, че макар и непосочване на конкретната такава от т. 1 до т. 6, безспорно от доказателствата по делото се установява, че за част от стоката е налице хипотезата на т. 2 - по отношение на продуктите без идентификационна марки на т. 1 - по отношение на месото установено в превозното средства. Обосновал се е с общата причина за унищожаване, а именно неизвестен произход на стоките и установени стоки, но негодни са консумация и опасни за здравето на хора/животни. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, с които се обосновава неоснователността на жалбата на "Топ Брандс Дистрибюшън" ЕООД поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр. 77/2018 г. в сила от 1.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон. Неоснователно е възражението за нарушаване на материалния закон при постановяване на съдебното решение. Съдът при преценка на законосъобразността на акта изрично се е позовал на § 1, т. 41 от ДР на ЗВМД, в който е дадено определение на идентификационна маркировка по смисъла на закона. Това е маркировка, която се поставя върху суровините и храните от животински произход или върху техните опаковки от производителите на суровини и храни от животински произход, с която се гарантира, че суровините и храните са произведени при спазване на нормативните актове. Очевидно е, че тя гарантира, че стоката е произведена при спазване на нормативните изисквания, но по този начин се установява и произхода на стоката, което съответства на целта на закона, съгласно чл. 1, чл. 2, т. 1, б. б. "а" и "б" от него. Извличането на информация затова не може да се осъществи само въз основа на придружаваща документация, а изисква идентификация и чрез маркировката, а по делото такава процесната стока няма. Това обстоятелство, отчетено от административния орган и от съда, както и правилното посочване на основанието по чл. 257, ал. 1 от ЗВМД в акта, обуславят правния извод за материалната законосъобразност на акта, какъвто е и този на административния съд. Не е налице твърдяното объркване на съда при отграничаване на отделните хипотези. Съответна на правните разпоредби е и преценката на същия за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което не се е отразило на правото на защита на адресата на акта, макар и основана само на формални съображения. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като са обсъдени всички събрани доказателства, включително и гласни. Обжалваното решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение