Решение № 9195 от 08.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2008 г.

Решение № 9195 от 08.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (Дирекция "ОУИ") против Решение № 513 от 22.07.2008 год. по адм. д. № 403/2007 год. по описа на Варненският окръжен съд, Административно отделение, първи състав, с което е отменен Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 492/04.07.2005 год., издаден от ТДД - Шумен, потвърден с Решение № 816/12.09.2005 год. на Директора на Дирекция РДД - гр. Варна. Изложени са твърдения, че съдебното решение е незаконосъобразно - касационно основание за отмяна чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и изцяло отхвърляне на жалбата против ДРА. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Витико" ООД, с. Енево, Община "Нови Пазар", чрез управителя си Иво Иванов Илиев оспорва касационната жалба. Процесуалният му представител адв. Желев в съдебно заседание излага съображения. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Производството се развива след Решение № 4279 от 02.05.2007 год. по адм. д. № 336 по описа на Върховен административен съд, Първо ДА" отделение, с което е отменено изцяло Решение № 1294 от 16.11.2006 год., постановено по адм. д. № 1603 по опис на Варненски окръжен съд за 2005 год. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС. С обжалваното Решение № 513 от 22.07.2008 год. по адм. д. № 403/2007 год. Варненският окръжен съд, Административно отделение, първи състав е отменил Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 492/04.07.2005 год., издаден от ТДД - Шумен,изрично потвърден в частта, с която на дружеството е определен дължим корпоративен данък за 2003 год. в размер на 23547.44 лв. и лихви в размер на 3481 лв. и мълчаливо потвърден в останалата част, с която се отказва ДДС за възстановяване в размер на 27274.09 лева. Не се спори по делото, че о основната дейност на ревизирания субект е отглеждане на пилета бройлери, преработка на добитото месо, производство на яйца и друга животинска продукция. По повод на отчетен технологичен брак на бройлери, ревизиращите органи извършили насрещна проверка на "БРАМАС - 96" АД - гр. Шумен, чиято основна дейност е екарисаж. В отговор, акционерното дружество представило 125 бр. потвърдителни бележки, за периода от 01.08.2002 год. до 31.01.2005 год. и списък. Потвърдителните бележки и списъкът съдържат вид и количество на клиничните отпадъци, имената и подписите на лицата получили отпадъците и идентифициращите данни на МПС извършили транспорт. Данъчният орган е констатирал несъответствие между оборотната ведомост на сметка № 312/1 и справката изготвена от акционерното дружество. Според писмените обяснения несъответствието се дължало на обстоятелството, че в сградата възоснова на договор за наем от 20.01.2003 год. частен производител Ради Андреев Андреев извършва същата дейност (отглежда птици за своя сметка и в своя полза като заплаща, съответните разходи за ползване на комуналните услуги) ВиК, енергоснабдяване и екарисаж (на фермата. От извършената насрещна проверка на лицето Радев, се установило, че е регистриран като земеделски производител, има сключен договор с ДЗЛ за отглеждане на пилета през 2003 год. и 2004 год., няма задължения за консумативи) заплащал ги е редовно (. При преценка в ДРА е направен извод, че несъответствието в счетоводството на ДЗЛ и АД извършващо екаритаж се дължи на стопанска дейност извършвана от първия, която не е отразена в счетоводството. Горните факти са квалифицирани от ревизиращия орган като обстоятелства по смисъла на чл. 109, ал. 1, т. 2 от ДПК. ДЗЛ е уведомено, че данъчната основа, ще бъде определена по специален ред. Установен е корпоративен данък за довнасяне в размер на 23547.44 лева и лихви за просрочие в размер на 3481 за периода от 01.05.2005 год. до 04.07.2005 год. и по ЗДДС общо ДДС за възстановяване в размер на 27274.09 лева. Извършено е прихващане на задълженията. Спорно между страните е дали всички ветеринарно медицински свидетелства отразяват предаване на трупове на животни собственост на ДЗЛ или само онези от тях, в които това лице е отразено като "собственик" (в останалите случаи като "изпращач"). Съдът в своето Решение е дал вяра на показанията на свидетеля Радев, от съдържанието на които се установява факта, че същото е отглеждало пилета през 2003 год., 2004 год. и 2005 год. в същия обект, от който са извършвани превозванията на труповете, т. е. не са налице доказателства безспорно изключващи твърдението на жалбоподателя, че част от извозените трупове, не са от неговата дейност. Радев е декларирал доход от производство на птици за 2003 год. в размер на 26532 лева. В съдебното производство е допусната Ссч. Е, от заключението на което е видно, че сумата от 100201.87 лева е определена по реда на чл. 109 от ДПК, съобразявайки различни обстоятелства в това число, но не само несъответствието в осчетоводените данни и представената от изпълнителя справка. Заключението приема, че разликата за 2003 год. е в размер на 12381 броя. Този факт данъчният орган е приел като основание за извършване на ревизията по особения ред, квалифицирайки го по чл. 109, ал. 1 т. 2 - укрити приходи или доходи. Правилни са изводите на Съда, че доказателство за факт или обстоятелство за укрит приход или доход е налице ако са намерени количества стока, които не съответстват на заприходената такава, ако са извършени плащания за стока, която не е била осчетоводена и т. н. В настоящия случай, ако данъчният орган е приел, че предадените трупове на животни за разликата над 1022 броя до 12381 броя се дължи на укрита дейност, съответно реализиран приход от живи животни е следвало да извърши съпоставка между данните за разход от дейността и ако констатира факти или обстоятелства от вида на чл. 109, ал. 1, т. 2 от ДПК да пристъпи към преобразуване на финансовия резултат. Правилни са изводите на ВОС, че ДРА е издаден при съществено нарушение на материалния закон. За този извод следва да бъде съобразен и факта, че при увеличение на облагаемата печалба за 2003 год. със 100201.87 лева, довело до допълнителни данъчни задължения от 23547.44 лв. по ЗКПО, данъчния орган е оценил неотразени в ДРА факти. Заключението сочи, че увеличението на финансовия резултат не е само следствие от несъвпадане на броя на труповете. Съдът правилно е приел, че в хода на административното и съдебното производство, жалбоподателя е представил доказателства опровергаващи констатациите за приложение на чл. 109 от ДПК. Отделно от всичко, правилно е становището, че прихващане може да се извършва само на изискуеми данъчни задължения и е недопустимо да се извършва с ДРА, с който тепърва са определени данъчни задължения, чиято изискуемост не е настъпила. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно ВОС е приел за опровергана фактическата обстановка, възприета в ДРА, която не е подкрепена с писмени доказателства, а представлява съвкупност от заключения и изчисления при определяне на данъчната основа за облагане в противоречие със закона. Следователно правилно и законосъобразно ВОС е отменил обжалвания пред него данъчен акт по изложените в съдебното решение съображения. По изложените съображения и в тази част съдебното решение следва да бъде оставено в сила. По отношение частта от съдебното решение, с което е отменен ДРА относно начисляване на ДДС настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато нарушение на материалния закон. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания и твърдения относно този пункт от атакувания съдебен акт, поради което при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция извърши проверка относно съобразяването с материалния закон и не констатира нарушения. Изводите на решаващият съдебен състав в тази част са пряко свързани с анализа на събраните по делото доказателства във връзка с извършеното увеличение на финансовия резултат. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебното решение на ВОС е правилно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и приложимите правни норми, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът пред настоящата инстанция е направил разноски в размер на 750 лв., които с оглед изхода на спора се дължат от касатора. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо ДА" отделение