Решение № 15754 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8371/2020 г.

Решение № 15754 от 18.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8371/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия по хазарта (закрита с § 81 от ПЗР към Закона за хазарта, ДВ, бр. 69 от 2020 година) срещу решение № 2685/29.05.2020 година на Административен съд София-град по адм. д. № 1142/2020 година, с което е отменено нейно решение № 144/30.10.2019 година. С последното, на основание чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за хазарта (ЗХ) е прекратено действието на лиценз № 000030-12327 от 30.09.2019 г. във връзка с Разрешение № И-1702 от 31.10.2011 г. за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес: [населено място], област Стара Загора, [улица], преди изтичане на срока му, издадено на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано към момента на издаване на разрешението от М. Костадинов Корадов (починал). Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът превратно е тълкувал разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 3 ЗХ, въвеждаща като правопрекратяващ юридически факт за прекратяване на издаден лиценз на физическо лице-търговец неговата физическа смърт. Неслучайно в тази хипотеза, законодателят е предвидил, че издаденото приживе на титуляра удостоверение за лиценз, след смъртта на титуляра не се връща в Държавната комисия по хазарта (ДКХ), за разлика от другите хипотези на прекратяване на лиценз, при които издаденото удостоверение се връща. По аргумент на посочената разпоредба, поради липсата на организатор действието на издаденото удостоверение за лиценз се обезсилва. Счита, че с изведения от АССГ извод за наследимост на приживе възникнали отношения между титуляра на лиценза и ДКХ се влиза в противоречие с прогласената в ЗХ изрична забрана за прехвърлимост на издаден лиценз, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от същия закон. По аргумент от чл. 7, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), чл. 526, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, твърди, че между датите 07.09.2016 г. (датата на смъртта на М. Корадов) и 28.09.2016 г. (датата на вписване като ЕТ на наследника, поел търговското предприятие на [фирма]) не е налице годен субект, който да е носител на правата по издадения лиценз от ДКХ на [фирма]. За същия период не е налице и субект, който надлежно и валидно да отговаря пред ДКХ за спазване разпоредбите на ЗХ при организиране на разрешената му хазартна игра, както и да подлежи на контрол от длъжностните лица с контролни функции на ДКХ. До датата на вписването си като ЕТ поелият търговското предприятие наследник все още не е изобщо търговец, а по силата на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗХ организатор на разрешена хазартна игра по реда на същия закон може да бъде само лице с търговско качество. Сочи, че чл. 37, ал. 1 и ал. 4 ЗХ допуска вписването на промени на вписани обстоятелства в издадено удостоверение за лиценз да става само по искане на действащ организатор и то само в собственото му издадено удостоверение, а не и в удостоверение, издадено на друг. Доколкото със ЗХ са предвидени хипотези, при които действието на вече издаден лиценз да се разпростре върху трети субект, правната регламентация за това е в разпоредбата на чл. 39. Посочената разпоредба визира случаи на различни форми на преобразуване в юридически лица, които са неприложими при правната фигура на ЕТ. Излага, че извършеното с Решение № 000030-11480/21.10.2016 г. на ДКХ вписване на промени в издаден лиценз на [фирма], изразяващи се в промяна в управлението на търговеца, е нищожно и не може да породи никакви правни последици, поради обстоятелството, че ДКХ не разполага с правомощия по ЗХ да вписва каквито и да било промени във вече прекратен по силата на закона лиценз. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата на едноличния търговец.

Предвид това, че с § 81 от ПЗР към Закона за хазарта, ДВ, бр. 69 от 2020 година, Държавната комисия по хазарта е закрита, както и с оглед разпоредбата на пар. 85, ал. 1 от същия нормативен акт, съгласно която образуваните и неприключили до влизане в сила на този закон пред ДКХ административни и административнонаказателни производства се довършват от Националната агенция по приходите, като страна по делото – касатор е вписана и призована Националната агенция по приходите, която в съдебно заседание на 23.11.2020 година не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, [фирма], в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и изцяло споделя изводите му. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 3, предл. първо във връзка с ал. 2 ЗХ.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

В рамките на служебния контрол по чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на седмо отделение на ВАС мотивира валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Производството пред АССГ е образувано по жалба на [фирма] срещу решение № 144/30.10.2019 година на Държавната комисия по хазарта. С последното, на основание чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за хазарта (ЗХ) е прекратено действието на издаден лиценз № 000030-12327 от 30.09.2019 г. във връзка с Разрешение № И-1702 от 31.10.2011 г. за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес: [населено място], област Стара Загора, [улица], преди изтичане на срока му, издадено на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано към момента на издаване на разрешението от М. Костадинов Корадов.

За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд въз основа на установената фактическа обстановка приема, че в хода на протеклото административно производство са допуснати съществени нарушения на процедурните правила - чл. 34, ал. 3 и чл. 35 АПК. Административният орган не е уведомил [фирма] за образуваното пред него производство, не е изпратил уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК, а производството е протекло без да се обезпечи участието в него на жалбоподателя. Приема, че на основание чл. 168, ал. 4 АПК, визираното нарушение със съществен характер представлява абсолютно основание за отмяна на решението от 30.10.2019 г. За пълнота на изложението, съдът посочва, че административният акт е постановен и в несъответствие с материално-правните разпоредби на закона. По аргумент на чл. 60, ал. 2 и 3 от ТЗ сочи, че възникналият нов правен субект е безспорно универсален правоприемник на предходния, поради което след извършеното вписване върху [фирма] са преминали изцяло правата, задълженията и фактическите отношения, разглеждани като неделима съвкупност на едноличния търговец. Същото следва да се ползва от всички права и задължения, които са възникнали по повод издадения на неговия праводател лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати. Правните последици на универсалното правоприемство се изразяват именно в това - правоприемникът да встъпи на мястото на своя праводател във всички правни и фактически отношения и да поеме всички задължения и права. Единственото изключение са правата и задълженията intuitu personae /с оглед личността/ на праводателя, но процесните не са от такъв специфичен характер и ответникът не релевира твърдение в този смисъл. Приема, че разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗХ е приложима само в хипотезата на чл. 60а, т. 2 ТЗ, а именно: заличаване на вписания в търговския регистър едноличен търговец. Съдът констатира и допуснато нарушение на процесуалните изисквания на чл. 99 АПК, тъй като преди издаването на оспорения акт, с Решение № 000030-11480/21.10.2016 г. ДКХ е допуснала да се извърши промяна в издания лиценз на [фирма] досежно управлението на организатора на хазартни игри. При постановяването на този свой акт, Комисията се е позовала именно на поемане на търговското предприятие на ЕТ "М. Корадов"от [фирма] по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ. Влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съд, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал само в изрично и изчерпателно изброените в чл. 99, т. 1 -т. 7 от АПК хипотези.

Страните не спорят по фактите. Тъй като същите са установени от първоинстанционния съд в съответствие с приетите допустими и относими доказателствени средства, съставът на ВАС в частта за фактите препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

За пълнота и с оглед поставения пред касационния състав спор съставът намира за необходимо да проследи следните безспорно установени по делото факти:

На 28.10.2011 г. с Решение № И-1702 на ДКХ (л. 19 по делото) на [фирма], представляван от М. Костадинов Корадов е дадено разрешение за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 години в игрална зала с адрес: [населено място], област Стара Загора, [улица].

На 21.10.2016 г. с Решение № 000030-11480 на ДКХ (л. 32 по делото), на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 3 и чл. 37, ал. 3 и 4 от ЗХ, е извършена промяна в издадения лиценз на [фирма], за промяна в управлението – търговското предприятие се поема от наследник К. Михайлов Корадов по реда на чл. 60, ал. 2 ТЗ, както и в наименованието – [фирма].

На 26.10.2016 г., на основание чл. 34, ал. 1 ЗХ, на [фирма] от председателя на ДКХ (л. 11 по делото), е издадено Удостоверение № 000030-11785 за издаден лиценз за организиране на хазартни игри, отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № 000030-6213 от 03.06.2016 г.

На 30.09.2019 г., на основание чл. 34, ал. 1 ЗХ, на [фирма] от председателя на ДКХ (л. 16 по делото), е издадено Удостоверение № 000030-12327 за издаден лиценз за организиране на хазартни игри, отразяващо актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № 000030-6213 от 03.06.2016 г.

На 30.10.2019 г. с Решение № 144 (л. 15 по делото), на основание чл. 35, ал. 1, т. 3 ЗХ, ДКХ прекратява действието на издаден лиценз № 000030-12327 от 30.09.2019 г. във връзка с Разрешение № И-1702 от 31.10.2011 г. за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес: [населено място], област Стара Загора, [улица], преди изтичане на срока му, издадено на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано към момента на издаване на разрешението от М. Костадинов Корадов.

Въз основа на анализ на изложените факти във връзка с приложимите материално-правни норми, касационната инстанция намира крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт за правилен, като споделя част от мотивите на първоинстанционния съдебен акт:

Относимият факт, обосноваващ незаконосъобразността на решението на ДКХ за прекратяване на лиценза на [фирма] е наличието на благоприятен за правоприемника на търговеца акт издаден от Комисията, а именно Решение № 000030-11480/21.10.2016 г., с което на основание чл. 37, ал. 3 и ал. 4 е извършена промяна в издадения лиценз на [фирма]. Този положителен за правоприемника на търговеца акт не е оспорван и е влязъл в законна сила. Освен това от момента на допуснатата промяна в лиценза, на [фирма] са издавани две удостоверения по чл. 34, ал. 1 ЗХ, като последното е от 30.09.2019 г. Същият е извършвал дейността си въз основа на издадени от председателя на комисията удостоверения за издаден лиценз. Независимо от настъпилите обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 ЗХ, а именно смъртта на физическото лице М. Корадов, Комисията е допуснала промяна в лиценза на починалото физическо лице – ЕТ и е издала положителен за правоприемника на търговеца акт, влязъл в сила и действащ и към настоящия момент, стабилен такъв. Видно от решение № 000030-11480/21.10.2016 година на л. 32 по делото ЕТ "М. Корадов [фирма] "М. Корадов-К. Корадов", която е надлежно вписана, както и вписан е фактът на поемане на търговското предприятие на ЕТ от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ. Напълно неоснователен е доводът на касатора, че актът от 21.10.2016 година за промяна в лиценза на [фирма] е нищожен, поради което и правоприемникът на ЕТ не може да се позовава на него. Актът от 21.10.2016 година за промяна в лиценза не е предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство и съдът няма право да извършва инцидентен контрол за неговата законосъобразност. Едноличният търговец, въз основа на допуснатото правоприемство по ТЗ и промяната в лиценза, вписана от самата ДКХ, понастоящем е [фирма], чиито собственик и управляващ е К. Корадов. По отношение на същия не са налице основанията за прекратяване по чл. 35, ал. 1, т. 3 ЗХ.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че при претенция за издаден незаконосъобразен акт, какъвто ДКХ твърди да е този от 21.10.2016 година за промяна в лиценза, органът има правна възможност да отмени същия при условията на чл. 99 АПК чрез производство по възобновяване. Такова производство обаче не е проведено. Решение № 000030-11480/21.10.2016 г. на ДКХ, с което е допусната да се извърши промяна в издания лиценз на [фирма] досежно управлението на организатора на хазартни игри, съществува като стабилен административен акт. Въз основа на него е извършена промяна в собствеността и управлението на лиценза. При съществуването в правния мир на този административен акт, незаконосъобразно ДКХ прекратява действието на лиценз № 000030-12327/30.09.2019 година, като неточно и несъответстващо на фактическата и правната действителност издава решение от 30.20.2019 година, с което прекратява действието на лиценз, който към 2019 година има различен собственик. Към тази дата – 30.10.2019 година лицензът е на [фирма] и спрямо собственика му не са налице сочените основания по чл. 35, ал. 1, т. 3 ЗХ. Единствено при осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност върху Решение № 000030-11480/21.10.2016 г. на ДКХ, или върху акт на органа, с който това решение бъде отменено, могат да се поставят на обсъждане въпросите за допустимостта на соченото правоприемство по лиценза. В настоящото производство обаче предмет на контрол за законосъобразност е акт на ДКХ, с който през 2019 година се прекратява лиценз поради смърт на ФЛ-ЕТ, починало 2016 година, при допуснато със стабилен административен акт правоприемство в управлението и собствеността на лиценза от самия орган, който последен стабилен административен акт за разрешаване на вписването на соченото правоприемство е действащ и към настоящия момент. В този случай незаконосъобразността на акта от 30.10.2019 година се обосновава от една страна с вписване в акта на фактически установявания, които не съответстват на актуалните към 2019 година, неправилно отнасяне на фактите към приложимото право, а от друга страна и от нарушаване на принципа за стабилност и правна сигурност. При влязъл в сила административен акт от 21.10.2016 година, с който ДКХ допуска правоприемство в лиценза при смърт на ФЛ-ЕТ, последващ акт за прекратява на лиценза поради смърт на ФЛ-ЕТ може да бъде издаден едва след отмяна на предходния. Съществуването на акта за вписаното правоприемство относно лиценза по ЗХ в правния мир като стабилен административен акт не позволява на органа да формира законосъобразна воля в различна или противоположна посока.

За пълнота на изложението, съставът на ВАС, предвид мотивите на решението на АССГ за допустимост на соченото правоприемство, намира за необходимо да посочи следното:

1. Съжденията на съда по приложение на Търговския закон са принципно правилни, но в случая Законът за хазарта се явява специален и приложение намират специалните правила, регламентирани в чл. 3, ал. 3 ЗХ (в приложимата редакция), съгласно които лицензът за организиране на хазартни дейности не може да се прехвърля. Единствената възможност за прехвърляне на лиценза, законодателят е предвидил по реда на чл. 39 ЗХ при преобразуване на организатор на хазартни игри и дейности, какъвто настоящият случай не е.

2. В хипотеза на чл. 35, ал. 1, т. 3 ЗХ принципно фактът на прекратяване на лиценза възниква със смъртта на физическото лице. Законът не изисква изричен административен акт, какъвто се предвижда при останалите предпоставки за прекратяване, регламентирани в чл. 35.

3. Аргументите по т. 1 и т. 2 не променят изводите на касационната инстанция за незаконосъобразност на решението на ДКХ от 30.10.2019 година по изложените по-горе съображения от правна страна.

С оглед горното, касационната инстанция намира, че не са налице релевираните основания за отмяна на обжалваното решение, което е правилен като краен резултат и същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, съдът намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване не следва да бъде уважавано. Поставеният въпрос е относим към спора за законосъобразността на вписаното правоприемство в лиценза по Закона за хазарта при смърт на физическо лице-ЕТ, а не и към законосъобразността на акта, предмет на настоящото производство.

Ответникът по касационната жалба не прави искане за разноски по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд