Решение № 11963 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10389/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. С. К., чрез процесуалния си предствител адв. Силяновски, против Решение 1850 от 06.06.2025г., постановено по дело 270/2025г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК 1316-1 / 12.12.2024г., издаден от орган по приходите при Община Горна Оряховица, в частта му потвърдена с Решение РД9400-1-1 / 28.02.2025г. на началник отдел Местни данъци и такси на Община Горна Оряховица. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е определил периода, през който се дължи данък върху недвижимия имот, позовавайки се на разпоредбите на чл. 15, ал. 2 и чл. 28, ал. 3 от ЗМДТ, визиращи изключението от общото правило за дължимост на данък върху недвижимите имоти от лице, което не е собственик на същите за ограничен период, а именно месеца, в който е извършено прехвърлянето на собствеността. Изложени са съображения, че процесният имот не е ползван, поради липса на достъп и електричество, поради което е налице предпоставката по чл. 71, ал. 2 от ЗМДТ за освобождаване от таксата за битови отпадъци. Моли съдът да отмени оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Началник отдел Местни данъци и такси при Община Горна Оряховица, чрез процесуалния си представител юрк. Йорданова, оспорва в писмено становище основателността на жалбата. Моли съдът да остави в сила обжалваното решение и да присъди сторените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Велико Търново е била законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК 1316-1 / 12.12.2024г., издаден от орган по приходите при Община Горна Оряховица, в частта му потвърдена с Решение РД9400-1-1 / 28.02.2025г. на началник отдел Местни данъци и такси на Община Горна Оряховица, с който за периода от 01.08.2024г. до 31.10.2024г. е определен данък върху недвижимите имоти в размер на 463,30лв., от които внесени 205,91лв. и дължими 257,39лв., такса битови отпадъци в размер на 1 374,45лв., от които внесени 288,28лв. и дължими 1 085,17лв. и за невнесените в срок задължения са начислени лихви. От книжата по делото се установява, че Н. С. К. придобива на 19.07.2024г. с постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, процесният недвижим имот, находящ се в гр.Долна Оряховица, парцел 1, кв.113, с площ от 7 800кв.м., представляващ цех за тежки метали с РЗП 4 370кв.м. За закупения имот К. подава ДД по чл.14 от ЗМДТ на 31.07.2024г. Имотът е продаден на 01.10.2024г., съгласно нотариален акт 758 / 2024г. Решението е правилно. Несъстоятелна е засъпената в касационната жалба теза, че имотът е преминал в патромониума на К. на 01.08.2024 г., когато постановлението за възлагане е било в вписано в ИР и дължимостта на данъка върху недвижимия имот следва да бъде определена от 01.09.2024г. - месецът, следващ придобиването на имота. В конкретния случай, по силата на издаденото от публичен изпълнител постановление за възлагане по реда на ДОПК, имотът е възложен на К. на 19.07.2024г. Съгласно чл. 246, ал. 8, изр. 1 от ДОПК, собствеността преминава върху купувача от датата на издаване на постановлението. Законодателното решение, с оглед правната сигурност, е постановлението за възлагане по реда на ДОПК да се издаде едва когато е приключило обжалването на търга /чл. 256, ал. 3 от ДОПК/. Следователно вещно-транслативният ефект се е породил, считано от датата, когато е било издадено постановлението за възлагане, независимо от датата на влизане в сила на постановлението и от вписването му в ИР. Съгласно чл. 15, ал.2 от ЗМДТ при прехвърляне на собствеността на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността. Нормата на чл. 28, ал.3 от същия закон задължава при прехвърляне на недвижим имот дължимият до прехвърлянето данък, включително за месеца на прехвърлянето, да се заплаща от прехвърлителя преди прехвърлянето. Съобразявайки посочените рапоредби правилно административният съд е счел, че предвид представените документи за прехвърляне на собственост, от 01.08.2024г. /месецът, следващ придобиването на имота-19.07.2024г./ до края на месеца, през който имотът е продаден - 01.10.2024г., е дължим данък за недвижим имот от К.. След като се установи, че жалбоподателят дължи данък недвижими имоти за процесния имот в периода от 01.08.2024г. до 31.10.2024г., то за тези месеци е дължима и ТБО. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в Община Горна Оряховица, съгласно чл. 9 от ЗМДТ, която гласи, че собственикът на новопридобити имоти дължи такса от началото на месеца, следващ месеца на придобиване на имота. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи досежно частична недължимост на ТБО, с оглед подадената от праводателя му Бронз ЕООД в несъстоятелност, декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ за освобождаване от такса за сметосъбиране и смеоизвозване за процесния имот. Верен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че декларацията по чл. 71, т. 2 ЗМДТ изразява лично намерение на конкретния собственик имотът да не се използва през следващата календарна година. Новият приобретател на процесния имот няма как да черпи права от подадената от предишния собственик декларация. Последният не би могъл да е наясно с намерението на бъдещия приобретател относно ползването на имота, особено когато последният е придобит след публична продан 7 месеца по-късно. Ето защо, декларацията по чл. 71 от ЗМДТ, подадена от първоначалния собственик, не разпростира своето действие и върху новия приобретател. В разпоредбата на чл. 15, т. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в Община Горна Оряховица е дадена допълнителна възможност новият собственик да подаде декларация в двумесечен срок от придобиването на имота, което в случая не е било сторено, поради което общината не е била длъжна да освободи К. от заплащане на таксите по чл. 62, т.1 и частично по т.2 от ЗМДТ. Съгласно трайната практика на ВАС, за да възникне дължимост на ТБО, е необходимо да е налице заповед на кмета, издадена по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както и услугите да са реално предоставени. В конкретния случай по делото се съдържа такава Заповед 3462/31.10.2023г., с която са определени границите и вида на предоставяните услуги. По делото са ангажирани и доказателства не само за фактическата възможност на Община Горна Оряховица да предостави услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, но и за реалното извършване, представени под опис и част от административната преписка по делото. Предвид гореизложеното, обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, а като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,