Решение № 15380 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9747/2012 г.

Решение № 15380 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9747/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Столична община срещу решение № 3884 от 9.07.2012 г. по адм. д. № 11062/2011 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответницата Надежда Връцкова, в писмено възражение и становище оспорва допустимостта на касационната жалба, като твърди, че е подадена от СО, а не от кмета, който е ответник в производството пред първата инстанция, а по същество - оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. Възражението на ответницата по допустимостта е неоснователно, тъй като касационната жалба е подадена от гл. юрк. в Дирекция "Инвестиционно отчуждаване" при СО, с приложено надлежно пълномощно от кмета на СО /изх. № КО-17 34/6.01.2012 г./, т. е. изхожда от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство - кмета на СО. Разгледана по същество във връзка с касационните оплаквания и доказателствата по делото, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е изменил оценката по заповед № РД-40-49/25.10.2011 г. на вр. ид. кмет на Столична община, с която е определено обезщетение в размер на 16 418 лв. за 1/2 ид. ч. от имот пл. № 65, кв. 403, м. "Ботевградско шосе - Левски" по плана на гр. София, отчужден със заповед № РД-40-14/5.09.1994 г. на кмета на СО, като е увеличил оценката на 23 806 лв. Решението е постановени при съобразяване нормата на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ във връзка с решение на ВАС № 3827 от 23.03.2010 г. по адм. д. № 14099/2009 г. и заключението на съдебно-техническата експертиза. Изложени са мотиви за приложимия правен режим по отм. чл. 78 и 89 от ЗТСУ и чл. 102 , ал. 1 от ЗС във връзка с § 1 от ДР на ЗОбС. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Единственият касационен довод е за кредитиране заключението на съдебно-техническата експертиза при направено оспорване от ответника - кмета на СО, който е неоснователен. Видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 19.06.2012 г., експертът е изслушан и експертизата е приета в присъствието на процесуалния представител на кмета на СО, който изрично е заявил, че няма въпроси към вещото лице, искания и допълнителни доказателства. Следователно експертизата е приета без надлежно оспорване по реда на чл. 200, ал. 3 във връзка с чл. 201 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК и основателно е кредитирана от съда във връзка с приложимия правен режим досежно оценката. Обсъдено е и възражението относно сравнителните пазарни цени по заключението, направено от ответника след даване ход по същество, като съдът се е позовал на критериите по § 1 от ДР на ЗОбС. Доводите по касационната жалба за размера на определената от вещото лице оценка съставляват такива за оспорване на експертизата и са неотносими в производството пред настоящата инстанция. Освен това са неоснователни, тъй като видно от последните две таблици на заключението, обезщетението е определено към момента на отчуждаването - 1994 г., при съобразяване на двата варианта - по НБПЦНИ и по средна пазарна цена, която не е определена на база посочените цени за 2007 и 2009 г. /в евро/. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решението като правилно следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК