Решение № 1465 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9052/2009 г.

Решение № 1465 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9052/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Благоевград против Решение № 261 от 11.05.2009 г. на Административен съд - Благоевград по адм. дело № 1345/2008 г. с което се отменя отказа му, съдържащ се в писмо № 01-01-1263/02.10.2008 г. по заявление вх. № 01-01-1263/04.09.2008 г. на Емилия Стоименова Рускова от гр. Благоевград и върната преписката за ново произнасяне. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му по съоръжения, че искането на Емилия Рускова за издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ е за два имота за които не са представени доказателства за собствеността върху тях. От представените доказателства е видно, че за възстановен имот от три декара няма издадено удостоверение и скица но се иска такова удостоверение за около 14 дка. Също така от заявлението не става ясно имотите по кой план се идентифицират поради което се приеме, че е по актуалния неправилно съдът е задължил административния орган да издаде удостоверение за много по голяма площ от действително установената, за което е било необходимо да се конкретизира молбата и се комплектова с необходимите доказателства. Ответницата Емилия Рускова чрез адвокат Дочка Богданова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Производството пред административния орган е за издаване на удостоверение и скица по реда на чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху бивша земеделска земя в границите на урбанизирани територии по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Издаването на такова удостоверение и скица е предпоставка за възстановяване на право на собственост с решение на ОСЗ по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и издаването на тези два документа от техническата служба се предшества от процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроена и незастроена площ. Установено е по делото, че за имот от 4 дка е отказано възстановяване правото на собственост и върху нива от 3 дка е признато правото на възстановяване на собствеността и правилно съдът е приел, че за тези три дка следва да бъде проведена процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Въпросът за това какви видове процедури са проведени по отношение на имота и каква част от него подлежи на възстановяване е от компетентността на ОСЗ, а не на кмета на общината в процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Емилия Стоименова Рускова против отказ/писмо/ № 01-01-1263/02.10.2008 г. на Кмета на Община Благоевград. Възраженията са били, че с решение на ПК се отказва възстановяване на 4 дка земеделска земя поради проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. Този отказ не бил мотивиран тъй като в част от имота са построени сгради а друга е свободна от застрояване. Така подадена жалбата е разгледана по същество от съда, който е установил от данните по приложената административна преписка, доказателствата по делото и заключения на съдебно технически експертизи, че в проведената земеделска реституция на наследодателката на жалбоподателката е възстановено правото на собственост във възстановими реални граници по отношение на имот от 3 дка в землището на гр. Благоевград в местността "Струмско" и отказано възстановяване правото на собственост в същото землище и местност върху 4 дка поради застрояване и проведени мероприятия непозволяващи възстановяване на собствеността. Установено е също така, че за имота от 4 дка има влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ с което се определя и правото на обезщетение. За останалата част от 3 дка органа е следвало да се произнесе като проведе процедурата по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ което е предпоставка за издаването на решение от ОСЗ по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Решението е правилно. В производството по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. Застроената част от имотите по чл. 11, ал. 2, т. 2 - 3, която не се възстановява на собствениците се определя служебно от техническата служба на общината по искане на бивши собственици или по служебно искане от ОСЗ в производство по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Анализа на цитираната уредба определя производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ като междинно производство и част от производството по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ в което само се определя застроена, респективно свободна от застрояване площ, без да се разглеждат въпросите за правата на собственост, законността на застрояването и дали вече са възстановени права от земеделската реституция. След приключването му се издават исканото удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. За издаването им не е необходимо представяне на документи за собственост към настоящия момент, тъй като възстановяването на собствеността е предмет на искането пред ОСЗ. Не е основание за отказ и неидентифицирането на имота по действащия план, за което ако е нужно се съставя помощен план по реда на чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ служебно от кмета на общината, който трябва да идентифицира имота по действащия сега план. Или, когато се иска издаване на удостоверение и скица по чл. 13 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ всъщност от кмета на общината се иска провеждане на процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ като предхождаща издаването на исканите документи. В настоящия случай е направен отказ от издаването им по съображения относими към други производства поради което правилно съдът е отменил отказа като незаконосъобразен. Ако е необходимо уточняване на искането или представянето на други доказателства административният орган е следвало да уведоми молителя, а не да отказва издаването на исканите от него документи, още повече на основания в настоящия случай, неотносими към процедурата. При изложените съображения решението е правилно като постановено при отсъствие на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото Община Благоевград дължи заплащането на разноските, направени от Емилия Стоименова Рускова пред настоящата инстанция в размер на 200 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение