Решение № 11673 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6057/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Щ. Джимов и Я. Джимов против решение 183 от 04.03.2021 г., постановено по адм. дело 569/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което са отхвърлени жалбите на двамата касатори против решение 17-202/14.05.2019 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Пазарджик. Жалбоподателите поддържат, че съдебното решение е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на началника на СГКК Пазарджик да бъде отменено, като им се присъдят и разноските по делото. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър Пазарджик не изразява становища по касационните жалби. Ответникът А. Стоилов оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят и направените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Оспореното решение на Административен съд Пазарджик е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното решение на началника на СГКК- Пазарджик е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Изводът на решаващия съд за съответствие на административния акт с материалния закон също е правилен. Производството пред административния съд е образувано по жалби на Щ. Джимов и Я. Джимов против решение 17-202/ 14.05.2019 г. на началника на СГКК- Пазарджик, с което е отказано заявеното от двамата жалбоподатели изменение на КККР на гр. Пещера, изразяващо в заличаване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.503.243.1.3, заснет в одобрената през 2014 г. КККР на община Пещера. Обектът е с предназначение за жилище, апартамент, находящ се на приземния етаж на сграда с идентификатор 56277.503.243.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56277.503.243 по КККР на гр. Пещера. След като установява, че освен двамата заявители, съсобственик на обекта е и А. Стоилов съгласно постановление за възлагане от 22.08.2018 г. на частен съдебен изпълнител, както и че Стоилов се противопоставя на изменението, органът приема, че по отношение на самостоятелния обект е налице спор за собственост и отказва да извърши исканото изменение на кадастралната карта. Тези фактически констатации, както и заключението, че по отношение на обекта е налице спор за материално право са възприети от административния съд изцяло и с решението, предмет на оспорване, жалбите на Щ. Джимов и Я. Джимов са отхвърлени. При тези факти изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт следва да бъде споделен. Съображенията за наличие на спор за материално право до чието разрешаване исканото изменение не може да са извърши съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, мотивирали административния съд да отхвърли жалбите против решението на началника СГКК- Пазарджик, следва да бъдат допълнени, като се посочи, че в обсъжданата хипотеза не са налице и основания за изменение на КККР по смисъла чл. 51, ал.1 ЗКИР. Според цитирания текст кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; непълноти или грешки и явна фактическа грешка. В случая изброените в текста условия не са изпълнени. Исканото изменение се отнася за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера, който е заснет и документиран в КККР на гр. Пещера, одобрена през 2014 г., съобразно съществуващото положение и в съществуващите на място очертания (арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Липсват доказателства, за изменение на данните за обекта, свързано с неговата пространствена и функционална обособеност (според нот. акт 18/ 1997 г. и свид. Кръстев приземният етаж се ползва за живеене и не е функционално свързан с останалите два самостоятелни обекта на първия и втория етаж на сградата, а вещото лице не установява отделни складови (избени) помещения в приземния етаж, функционално свързани с жилищата на първия и втория етажи на сградата (арг. чл. 40, ал. 1 ЗУТ). Не са налице и доказателства, които да сочат, че е налице несъответствие в документираните с КК очертания на обекта, спрямо действителното му състояние (грешка по смисъла на §1, т. 16 ДР на ЗКИР). Това е още един аргумент в подкрепа на възприетия от административния съд извод, че отказът на началника на СГКК Пазарджик да одобри исканото от Щ. Джимов и Я. Джимов изменение на КККР на гр. Пещера, изразяващо в заличиване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.503.243.1.3, е законосъобразен. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна. Заключението на вещото лице по допусната техническа експертиза е обсъдено от съда съвкупно с останалите доказателства, като е съобразено, че крайният извод на експерта се опровергава от представените писмени и гласни доказателства (нот. акт, свид. Кръстев), според които приземният етаж се ползва с функционална обособеност и за живеене. Съдебният акт е със съдържанието, предвидено в чл. 172а, ал. 2 АПК , като съдържа мотиви по всички доводи и възражения на страните, както и аргументи в подкрепа на направените от съда изводи по съществото на спора. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Оспореното решение на Административен съд Пазарджик е обосновано и е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Стоилов сумата 450.00лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,