Решение № 82 от 24.6.2024 г. на ВКС по т.д. № 20238002900505/2023 г.

Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба от 12.12.2022г. на А. Н. П. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила на 09.12.2020г. въззивно решение № 98/19.09.2019г. по т. д. № 175/2019г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 109/18.03.2019г. по т. д. № 49/2018г. на Окръжен съд – Бургас. С решенията е прието за установено по реда на чл. 422 ГПК, че молителката дължи на А. И. П. сумата 178 300 лева – част от продажна цена по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г. Молителят поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на въззивното решение. Сочи, че е налице новооткрито доказателство от решаващо значение за спора, а именно разписка от А. И. П. от 14.03.2012г., в която се съдържа изрично изявление, че е получил от молителката сумата от 10 304 00 рубли, равностойни на 260 000 евро за продажбата на дружествените дялове, както и че няма претенции към молителката. Разписката е открита през м. септември 2022г. при разчистването на бившия ресторант Ретуш в гр. Бургас, собственост на дружество, в което съдружник е дружество, чийто собственик на капитала е Светлана Ефимкина – дъщеря на А. П.. Ответничката по молбата, И. Ф. П., като универсален правоприемник на А. И. П., представя отговор, в който излага съображения за неоснователност на молбата. Не прави искане за присъждане на разноски по делото. Върховният касационен съд, ТК, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно. Въз основа на приетата по делото съдебно – почеркова експертиза се установява, че подписът под текста на представената разписка от 14.03.2012г. не е положен от посочения в нея издател - А. И. П.. Настоящият състав на ВКС кредитира заключението, тъй като същото е изготвено от специалист при логична обосновка на изводите, направени в експертизата, и при използване на съвременната методика за изследване на почерковия обект, която се използва и от Националния институт по криминалистика, вкл. при международни тестове, съгласно приложеното по делото писмо, изходящо от института. С оглед неавтентичността на писменото доказателство, на което се основава молбата за отменя по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, същата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, като безпредметно е обсъждането на събраните гласни доказателства във връзка с откриването на документа. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия