Решение № 14403 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2062/2020 г.

Решение № 14403 от 20.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2062/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Мармика" ЕООД, подадена чрез процесуален представител, против решение № 8296 от 20.12.2019 г., постановено по адм. д. № 10135/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Ж-465 от 09.08.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Касаторът чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът е игнорирал изводите, формирани в предишните съдебни решения, както и факта, че дружеството е изпълнило задълженията си. Счита, че съдът неправилно не е допуснал поисканата експертиза по делото. Прави искане Върховният административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество. Претендира разноски. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София, чрез юрк. Ненков, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Заинтересованата страна - "Електроразпределение Юг" ЕАД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за допустимост на касационната жалба като подадена в срок, от надлежна страна в процеса, а разгледана по същество - неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на "Мармика" ЕООД срещу решение № Ж-465 от 09.08.2019 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. ал. 1 вр. ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-12-00-76/26.03.2018 г., подадена от дружеството срещу "Електроразпределение Юг" ЕАД. С оспореното пред настоящата инстанция решение е отхвърлена жалбата, като неоснователна. Констатирано е, че с Решение № 6652/14.11.2018 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 8532/06.06.2019 г. на ВАС е отменено Решение № Ж–449/14.06.2018 г. на КЕВР, с което на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено производството по горепосочената жалба, а преписката е върната на административния орган за произнасяне. КЕВР е приела, че жалбата на "Мармика" ЕООД е срещу неизпълнени договорни задължения от "Електроразпределение Юг" ЕАД по договор № 4236163/21.12.2017 г., като не са изградени и въведени в експлоатация съоръжения за присъединяване – не е подменена комутационната апаратура, съответстваща на новата заявена мощност за присъединен обект "цех за пелети" в гр. Велинград. Цехът е със заявена мощност 38 kW, като дружеството е подало искане за увеличаване на предоставената мощност на 100 kW, впоследствие коригирани на 79, 7 kW. КЕВР е възприела тезата на разпределителното дружество, че клиентът не е изпълнил задълженията си да изтегли кабели, оразмерени с необходимото сечение от електромерното табло до главното разпределително табло, да оборудва ГРТ с необходимата комутационна апаратура и необходимата пусково регулираща апаратура, осигуряваща плавен пуск на мощните електродвигатели, поради което процедурата по увеличаване на мощността не е приключена по независещи от електроразпределителното дружество причини. Поради това и на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката производството е прекратено. Съдът, от правна страна, изцяло и буквално е възприел мотивите на КЕВР, че дружеството не е представило документи, които да доказват, че е изпълнило задълженията си съгласно 4. 2. от договора за присъединяване. Поради това оспорването е отхвърлено. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В него липсват самостоятелно формирани мотиви по фактическата обстановка и по правото, като те са изцяло заместени от мотивите по процесното и предходното решение на КЕВР по спорния казус. По този начин е невъзможно правилно прилагане на материалния закон. Съдът не е съобразил, че при предходното съдебно разглеждане на отказа на КЕВР да разгледа жалбата на "Мармика" ЕООД, в мотивите на влезлите в сила Решение № 6652/14.11.2018 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 8532/06.06.2019 г. на ВАС са констатирани съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неизясняване на спора по жалбата от фактическа страна, а като резултат и до неправилно прилагане на материално-правните разпоредби. Тези нарушения не са отстранени и при връщане на преписката на КЕВР, която повторно, в нарушение на закона, е отказала да изпълни правомощията си, при това при изрично дадени от съда указания за изясняване на спора от фактическа страна. Както вече е констатирано по същия спор, той е преди всичко технически. Както при първото, така и при настоящото разглеждане Комисията не е изяснила спора, чрез събиране на съответните доказателства, като е взела решението си само въз основа на твърденията на страните, които са били напълно противоречиви. При връщане на административната преписка, Комисията отново не е изпълнила задълженията си да изясни спора от фактическа страна, като отново се е задоволила само да изиска нови документи и становища от страните. Очевидно само въз основа на напълно противоречиви становища на две спорещи страни и издадени въз основа на тях частни документи спорът не може да бъде разрешен. Необходима е експертна преценка, извършена след оглед на място. Тази експертна преценка е в правомощията на КЕВР. В жалбата "Мармика" ЕООД заявява, че обектът е съществуващ и електрозахранен, посредством кабели САВТ 4 х185, които могат да поемат мощност от 313 А (174 kW активна мощност), а на по-голямо основание кабелните линии могат да поемат новата увеличена мощност от 87, 67 kW, но този въпрос не е обсъден в решението и КЕВР не го е изяснила, макар да разполага с експертни знания по въпроса. Без подробно да проучи доколко всяка от страните е изпълнила ангажиментите си по чл. 4 от договора за присъединяване комисията е приела, че процедурата по увеличаване на мощността не е приключена по независещи от "Електроразпределение Юг" ЕАД причини и е прекратила производството по жалбата незаконосъобразно. Това налага отмяна на решението на АССГ и отмяна на решението на КЕВР. Отново преписката следва да бъде върната на Комисията със същите изрични указания - КЕВР следва да изясни посочените по-горе фактически въпроси, като в кръга на правомощията си събере доказателства и обсъди доколко всяка от страните по договора е изправна и съответно коя от тях е в неизпълнение. Ако такова се констатира, следва да се дадат и съответните задължителни указания по прилагането на закона на основание чл. 22, ал. 5 от ЗЕ, в случай, че неизпълнението на конкретните задължения по Договора за присъединяване от 12.03.2016 г. представляват закононарушение. В допълнение, КЕВР е длъжна да разреши спора въз основа на собствена проверка по фактите, чрез изпращане на експертен екип на място, който да извърши оглед и да формира в нарочен протокол изводи относно фактическото положение. Въз основа на тези данни, а не само на представените от страните доказателства и становища, КЕВР следва да формира изводите си. Изцяло порочна е практиката указанията на административния съд да се игнорират от КЕВР в поредица повтарящи се административни производства по едни и същи спор. Това изцяло лишава страните от защита и поставя под съмнение смисъла на възложените на Комисията правомощия по чл. 22 ЗЕ. При този изход на спора на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 1075 лв, от които 75 лв държавни такси, 600 лв адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и 400 лв адвокатско възнаграждение на първата инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е изцяло неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че КЕВР за втори път става причина за възбуждане на съдебен процес, поради неизпълнение на задълженията си да изясни представения пред нея спор от фактическа страна. По този начин до момента четири съдебни инстанции са ангажирани с един и същи спор по факти, който остава нерешен продължителен период от време. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение