Решение № 13989 от 23.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3947/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. И. подадена чрез пълномощника адв. Н. Костурков против Решение 805/28.02.2024 год, постановено по административно дело 890/2023 год. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1012-12-162#1/14.08.2023 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане 4/прот. N01206/02.06.2023 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване по ТП на НОИ Пазарджик. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Моли съдът да отмени решението на административния съд и да постанови ново по същество на спора. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ Пазарджик чрез гл. юрисконсулт Ц. Манева в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: След като извърши проверка на основание чл. 218 от АПК въз основа на фактите установени от Административен съд Пазарджик настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пазарджик е Решение 1012-12-162#1/14.08.2023 год. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 4/прот. N01206/02.06.2023 год. на ръководителя на пенсионното осигуряване по ТП на НОИ Пазарджик, с което на основание чл. 102, ал. 1, т. 1 от КСО личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. е преизчислена считано от 01.02.2019 год. в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2 , буква а от КСО. За да постанови процесния административен акт органът е приел, че с Разпореждане 23/прот. N01326/25.08.2016 год. на г. И. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, считано от 04.05.2016 год. С Разпореждане 2143-12-9 от 09.05.2019 год. ЛПОСВ е преизчислена, на основание чл. 102, ал. 1 от КСО с допълнително придобит осигурителен стаж и доход след пенсиониране. Пенсията е преизчислена при общ осигурителен стаж от трета категория 44 г. 03 м. 00 дни, в това число и стаж от осигурителя Деза лукс ЕООД за времето от 02.05.2018 год. до 31.01.2019 год. зачетен въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. С разпореждане 27/прот. N01154 от 15.04.2020 год. ЛПОСВ е преизчислена на основание чл. 102, ал. 1 от КСО с допълнително придобит осигурителен стаж и доход след пенсиониране. Приет е стаж при осигурителя Деза лукс ЕООД за времето от 01.02.2019 год. до 29.04.2019 год. зачетен въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. С Разпореждане прот. N06SP2 от 02.03.2021 год. пенсията отново е преизчислена вече при общ осигурителен стаж от трета категория 45 г. 09 м. 00 дни в това число и стаж от осигурител Роялмоторс 777 ЕООД за времето от 01.02.2020 год. до 30.04.2020 год. и от осигурител ГРГ Експорт ЕООД за периода от 01.10.2020 год. до 31.12.2020 год. В констативен протокол КП-5-12-00720923 от 14.02.2020 год. издаден от контролните органи на НОИ е посочено, че при извършена проверка на осигурителя Деза лукс ЕООД са установени лица, за които са подавани уведомления за сключени трудови догорови и данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вкл. и за Г. И., а изброените лица не са полагали реално труд в дружеството. Подадените данни в Регистъра на осигурените лица са служебно заличени за периода 02.05.2019 год. до 29.04.2019 год. вкл., за което има издадени и влезли в сила Задължителни предписания ЗД-1-12-00746655 от 17.03.2020 год. В констативен протокол КП-5-12-00858041 от 23.12.2020 год. издаден от контролните органи на НОИ е посочено, че при извършена проверка на осигурителя Роялмоторс 777 ЕООД също са установени лица, за които са подавани уведомления за сключени трудови договори и данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вкл. и за Г. И., които не са извършвали трудова дейност за предприятието. Издадени са Задължителни предписания ЗД-1-12-00866200 от 18.01.2021 год. за заличаване от Регистъра на осигурените лица данните за периода от 30.04.2019 год. до 30.04.2020 год. вкл. за И.. Относно дружеството ГРГ Експорт ЕООД е издаден Ревизионен акт РА-5-12-01295270 от 09.02.2023 год., според който посочените лица, вкл. и И. не са осъществявали трудова дейност, подадените данни в Регистъра на осигурените лица са служебно заличени за периода от 01.10.2020 год. до 31.12.2020 год. вкл, за което има издадени и влезли в сила Задължителни преписания ЗД-1-12-01295882 от 10.02.2023 год. Предвид горното с процесното Разпореждане 4 прот. N01206 от 02.06.2023 год. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. а от КСО е отменено Разпореждане 2143-12-9/09.05.2019 год. и всички последвали го, с които е преизчислявана ЛПОСВ на И. и пенсията е изменена съобразно новите данни. В проведения административен контрол на основание чл. 117, ал. 3 от КСО директорът на ТП на НОИ Пазарджик е издал оспореното пред административния съд решение, с което е приел, че след като данните за И. подавани от осигурителите 1. Деза Лукс ЕООД за периода от 02.05.2018 год. до 29.04.2019 год., Роялмоторс 777 ЕООД за периода от 30.04.2019 год. до 30.04.2020 год., ГРГ Експорт ЕООД за периода от 01.10.2020 год. до 31.12.2020 год. са заличени правилно е преразгледана отпусната пенсия и същата е отпусната след съобразяване с новите данни в РОЛ. С процесното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на И. срещу решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик като неоснователна. За да постанови решението си в посочения смисъл съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК. Изложил е аргументи като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазен е материалния закон и неговата цел. Съдът е посочил приложимите норми на чл.10, ал.1 от КСО, § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и чл.5, ал.4 от КСО и е приел, че оспорващата няма качеството на осигурено лице по смисъла на закона като представянето на сключен трудов договор не означава, че лицето реално осъществява трудова дейност. Обосновал е теза, че жалбоподателката не е полагала труд в процесните периоди, при конкретните осигурители, тъй като за нея са заличени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Съдът е постановил решението си като се е съобразил с документите приложени към административната преписка констативни протоколи, ревизионни актове и задължителни преписания, съответно. Решението е неправилно. Основното възражение на касатора досежно постановяване на решението в нарушение на съдопроизводствените правила е основателно. При конкретната фактическа обстановка административният съд се е позовал на приетото за установено в развилото се контролно производство по чл.107 и сл. КСО като е зачел действието на задължителните предписания, с които подадените от осигурителя данни по чл.5 ал.4, т.1 КСО са били заличени. В казуса обаче не е било съобразено от първостепенния съд, че в това производството осигуреното лице не е било конституирано и не е участвало като страна, поради което следва да се приеме, че тези предписания не могат да му бъдат противопоставени. Т.е. органът дължи в развилото се производство да докаже по несъмнен начин, че И. не е полагала труд през процесните периоди. В тази връзка се е проявила и процесуалната активност на жалбоподателката пред първоинстанционния съд по делото да бъде разпитана в качеството си на свидетел Д. Л., от чиито показания се установява местоработата на И. и трудовите и функции в Деза Лукс ЕООД, Роялмоторс 777 ЕООД и ГРГ Експорт ЕООД през спорните периоди. Безкритично Административен съд Пазарджик е посочил, че не кредитира събраните гласни доказателства, тъй като същите се явяват оборени от представените по делото писмени доказателства констативни протоколи, задължителни предписания и др. Следва да се има предвид, че няма процесуално ограничение (забрана) за установяване факта на реално полагане на труд в посочените периоди при осигурителите. Това е така, защото това установяване има за предмет не установяване на осигурителен стаж по см. на чл. 40 НПОС, а една от предпоставките по чл.10 ал.1 от КСО за възникване на самото осигурително правоотношение, посочена в закона като упражняване на трудова дейност . За установяване на последното могат да са налични и писмени следи, но няма пречка при недостатъчност или липса на такива, да бъдат събирани и гласни доказателства. На следващо място Върховният административен съд многократно е постановявал, че за осигурено лице следва едно от условията, на които е необходимо да отговаря, за да се счита за осигурено е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО (в този смисъл са решение 314/2016 г. по а. д. 3171/2015 г. на ВАС, решение 211/2016 г. по а. д. 3681/2015 г. на ВАС, решение 292/11.01.2017 г. по а. д. 14312/2015 г. на ВАС, решение 220/2014 г. по а. д. 12497/2013 г. на ВАС и други). Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение, което би обусловило дължимост на осигурителни вноски, а оттам и правото на получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст при наличието на останалите предпоставки за целта. Предвид горното без значение за изхода на спора е дали осигурителите са спазвали нормативните актове по ДОО. Съществено е дали И. реално е упражнявала трудова дейност за дружествата съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и поради това може да се счита за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Това, че не е упражнявана трудова дейност от И. е довод на административният орган, изведен единствено от издадените задължителни предписания за заличаване на осигурителни данни. Настоящият съдебен състав намира, че липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружествата през процесните периоди не е изследвана в съдебното производство. Твърдяната от касационния жалбоподател трудова дейност го квалифицира като осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към релевантния момент на прекратяване на трудовия договор. Отричането на трудовото правоотношение между работника и работодателя и по-конкретно реалното изпълнение на трудова дейност от страна на наетото лице, поради обстоятелството, че работодателят не изпълнява обвързващи го задължения към приходната и осигурителна администрация, по същество противоречи на основното право на труд на гражданите, закрепено в чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Република България. Защитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. В случая, оборването на такива твърдения не е извършено, а и не е обсъдено. От последното не следва да се приема безкритично единствено административно разпореденото заличаване на данни, както и преизчисляването на отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, предвид новите данни. По изложените съображения касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед липсата на мотиви относно съществени обстоятелства, релевантни за материалната законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, е налице пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От първоинстанционния съд не са изложени мотиви за това установяват ли събраните по делото доказателства, предвидените в закона предпоставки, за издаване на оспорения акт. Липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК включващи обсъждане на всички относими твърдения на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно горните факти. Тези въпроси не могат да бъдат обсъдени за пръв път в касационната инстанция, тъй като това би довело до накърняване на правото на защита на страните предвид двуинстанционността на съдебното обжалване. Горното е основание по чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора при новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и по разноските, направени пред настоящата съдебна инстанция при спазване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 172а, ал. 1, т. 7 и чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр.1, пр. 2 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,