Решение № 13526 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 170/2014 г.

Решение № 13526 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 170/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Анди ойл" ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Белград", № 20А, представлявано от управителя Антон Пенчев Димов, против Решение № 2378 от 1.11.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3225 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 1612022 83/27.06.2012 г. на орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1223/19.09.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ в часттта на отказан данъчен кредит в общ размер на 153 011,25 лева и прилежащи лихви за данъчни периоди м. 06-09.2009 г. по фактури на "Нощ и Ден" ЕООД и "Пенев-62" ЕООД с предмет евродизел.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3, изразяващи се в необосновани изводи за липса на реална доставка по процесните фактури при представени многобройни и кореспондиращи по между си доказателства към фактурите за реалните доставки на родово-определените стоки. Отказът на право на данъчен кредит недопустимо бил потвърден поради действия на доставчиците; не бил съобразен РА на единия доставчик, в който нямало корекции на начисления ДДС по процесните фактури. Решението било постановено в противоречие на задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, защото органите по приходите не доказали наличие на данъчна измама с участието на РЛ и на Съда по правата на човека поради нарушаване на принципа за "легитимно очакване". Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС.

Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Левова, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на решението и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените с нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

В хода на извършеното ревизионно производство, ревизиращите органи по приходите не са признали на "Анди оил" ООД правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 153 011,25 лева по фактури и доставчици, както следва:

• от "Нощ и ден" ЕООД: № № 33/29.06.209 г., 74/02.07.2009 г., 75/07.07. 2009 г., 76/14.07.2009 г., 77/17.07.2009 г., 100/30.07.2009 г., 101/31.07.2009 г., 104/24.08.2009 г., 106/26.08.2009 г., 108/31.08.2009 г., 111/18.09.2009 г., 112/21.09.09 г., 114/23.09.2009 г., 116/25.09.2009 г. и 117/26.09.2009 г. на обща стойност 126 983, 80 лева, всичките касаещи доставки на евро дизел, като общото количество възлиза на 454 160 литра и

• от "Пенев - 62" ЕООД: № № 2/19.10.2009 г., 4/21.10.2009 г. и 5/22.10.09 г. с обща стойност 26 027,38 лева, касаещи доставки на евро дизел, като общото количество възлиза на 94 645 литра.

Прието е от органите по приходите, че по всичките изброени по - горе фактури, издадени от двамата доставчика, не са документирани реално осъществени доставки, поради което право на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 6 ЗДДС.

Този извод е бил потвърден с решението на ответника по осъщественото задължително административно обжалване.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице първоинстанционният съд е приел, че тежест на ревизираното лице, което претендира данъчен кредит, е да докаже материалните условия за възникване на това право. Приел е, че ревизираното лице не е доказало посочения факт с правно значение, защото едва в съдебното производство е представило писмени доказателства относно транспортирането и предаването на стоките, оспорени от ответната страна относно достоверността им, които следва да се преценяват заедно с представените ревизионни актове на преките доставчици, в които има конкретни констатации за липса на реалност на предходни доставки със същия предмет и с получатели преките доставчици на ревизираното лице.

Съдът е съпоставил събраните гласни доказателства относно обекта, от който се твърди, че е товарено горивото и констатациите на вещото лице, след посещения на място, че бензиностанцията е неработеща, а обектът е пустеещ и информация и документация не може да бъде открита.

Фактическите изводи на първоинстанционния съд относно реалността на доставките са обосновани на събраните доказателства. Последните са преценени задълбочено и в тяхната съвкупност.

Неоснователни са касационните оплаквания за несъобразяване на представените едва в съдебното производство товарителници и пътни листа. Посочените частни документи, без достоверни дати, са били оспорени относно автентичността им и правилно са преценени от страна на административния съд с оглед на всички останали обстоятелства по делото. В представените по делото ревизионен доклад и ревизионен акт на прекия доставчик "Нощ и ден" ЕООД /стр. 10 от РД/ изрично е констатирано, че процесните фактури на този доставчик, изброени по номера и дати, с получател "Анди ойл" не отразяват действителни данъчни събития. Представените РД и РА на другия доставчик "Пенев-62" ЕООД съдържат констатации за липса на ДМА и липса на осъществени облагаеми доставки поради деклариране на извършени доставки с нулева данъчна основа и липса на начислен данък за данъчни периоди, съвпадащи с процесните. Преценката на съда на представените едва в съдебното производство и оспорени товарителници, пътни листи и складови разписки е обективна и с оглед основното и допълнителни заключения на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно които е невъзможна проверка в счетоводствата на доставчиците за отразяване на процесните фактури, а бензиностанцията в с. Ново село, обл. Видин, от която се твърди, че е товарено горивото е установено от вещото лице, че представлява нефункциониращ обект.

Неоснователни, предвид изложеното, са касационните оплаквания, че правото на данъчен кредит е отказано само поради действия на предходни доставчици. Ревизираното лице е имало възможност да представи относими доказателства по спорните факти както в ревизионното производство, така и при оспорването на РА. Негова е била тежестта да докаже реалните доставки по фактурите, както правилно е приел административният съд..

Не се оправдава оплакването за противоречие на първоинстанционното решение със задължителна съдебна практика на СЕС и на Съда по правата на човека. От тази практика не следва, че право на данъчен кредит трябва да се признава само при представяне на данъчна фактура, а СЕС е последователен, че това право възниква само когато са изпълнени материално-правните изисквания за това, първо от които е наличие на реална облагаема доставка. Преценката на фактите е в компетентността на националния съд, който съгласно националните правила за доказване формира фактическите си изводи и в случая тези изводи са обосновани на събраните доказателства. Не може да се приеме и че е нарушен принципът за оправданите легитимни очаквания, при претендиране на право на данъчен кредит по фактури, за които не е доказано да отразяват реални данъчни събития.

Предвид всичко изложено, съдебното решение като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника не следва да се присъжда, защото такова е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение