Решение № 5138 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11793/2009 г.

Решение № 5138 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11793/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Марияна Андреева Маринова от гр. Пловдив срещу решение № 40 от 18.05.2009 г., постановено по адм. дело № 28 по описа за 2008 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу ДРА № 1601971 от 2.8.2006 г. на ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 1042 19.10.2002 г. на директора на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) Твърди допуснати съществени процесуални нарушения - съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска връщане на делото за ново разглеждане или обявяване на ревизионния акт за нищожен. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ"-Пловдив не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбите на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 11159 от 27.10.2008 г. по адм. дело № 6450 по описа за 2008 г. ВАС, I отделение е отменил решение на Пловдивски окръжен съд № 122/11.3.2008 г. по адм. дело № 1586 по описа за 2006 г. на същия съд и е върнал делото за ново разглеждане. С оглед изложените в него мотиви относно допуснати процесуални нарушения от органа по приходите по време на ревизията, което се споделят и от настоящия състав, е прието, че атакувания акт не е нищожен, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора. С оглед установеното в посоченото решение, направените отново в настоящата касационна жалба твърдения в тази насока за нищожност на ревизионния акт, не могат да основание нито за отмяна на решението, нито за прогласяване нищожност. Останалите доводи само за допуснати съществени процесуални нарушения също не намират опора в данните по делото и тъй като делото е за втори път в касация, не могат да послужат за връщането му за ново разглеждане. Твърденията за това, че подписа под призовката не е на лицето не са подкрепени с никакви данни. Съдебният акт се обжалва само в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето. Срещу другата част, с която се отменя РА не е постъпила касационна жалба. Настоящият състав дължи произнасяне по приложението на материалния закон с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК. Решението е правилно, постановено след анализ на всички събрани в производството доказателства, включително чрез заключението на съдебно-счетоводната експертиза и при съответни законосъобразни изводи. С процесния ревизионен акт са определени на лицето данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за данъчни периоди на 2001, 2002, 2003 и 2004 г. като посочил нов размер на данъчната основа поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - съответствие на получените доходи и имуществено и финансово състояние. Установена била разлика и са определили нов размер на данъка за съответната година. Възложени били експертизи в ревизионното производство за оценка на недвижимите имоти. В хода на съдебното производство също била допусната експертиза - съдебно счетоводна, което е дало определени данни за стойност на имотите и съответната данъчна основа и задължения. съдът е възприел данните от изготвената съдебно счетоводна експертиза, а не тези от ревизионното производство относно придобитите имоти и извършените разходи за строителство. Което не е било оспорено по надлежния ред от другата страна и е направена корекция на данъчните задължения според новата данъчна основа, посочена от вещото лице като е отменена частта над 5377,91 лв. за 2003 г., над 10657,44 лв. и съответните лихви. За посочените суми съдът правилно е направил преценка, че се дължат поради липса на всякакви други данни. Поради което следва да се приеме, че е приложил правилно материалния закон. А и в касационната жалба не се развиват никакви други съображения по същество на спора. Решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение