Решение № 13234 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4197/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Комисията за защита на личните данни против решение 1123/ 2.02.2024 г. по адм.д. 2091/2023 г. по описа на Административен съд- Пловдив. Иска отмяна на решението като необосновано и материално незаконосъобразно. Твърди, че лицето ръководи постъпките си, разбира последиците от действията си, като доказателства в обратен смисъл не са ангажирани. Ответникът е административнонаказателно отговорен за извършеното нарушение по Регламент 2016/679 и ЗЗЛД. Ограничено налудно разстройство не означава непременно слабоумие. Липсва заключение за недееспособност на лицето. Претендира разноски. Ответната страна С. С. Х. оспорва касационната жалба, чрез адвокат Л. Начева, като иска оставяне на решението в сила. Твърди, че не разбира свойството и значението на своите постъпки и не може да ги контролира и следователно не може да носи административнонаказателна отговорност. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на С. С. Х. против решение ППН-01-156/2022г./ 28.06.2023 г. на КЗЛД, в частта, в която му е наложена глоба в размер от 1000 лв. на основание чл. 58, пар. 2, б. "и" вр. с чл. 83, пар. 5, б. "а" от Регламент 2016/679. С жалбата до съда е наведен довод, че жалбоподателят не разбира свойството и значението на извършеното нарушение и не може да носи административнонаказателна отговорност, защото страда от [заличен текст]. С жалбата са представени: 1. епикриза от 28.11.2022 г., изготвена от Център за психично здраве Пловдив ЕООД, 2. съдебно психиатрична експертиза от 2.04.2023 г. на д-р Панова, изготвена за общественонеприемливо поведение в периода от 26.12.2019 г. до 4.01.2020 г. по въззивнонаказателно дело 1314/2022 г. по описа на ПОС, 3. присъда 46/ 11.05.2023 г. по НДОХ 1314/22 г. на ПОС, с която С. Х., с която е отменена присъда по НОХД 446/2020 г. на Карловския районен съд и Х. е признат за невиновен да е причинил на 5.01.2020 г. лека телесна повреда на лицето Д. К., защото е действал в състояние на невменяемост. В съдебното производство не са ангажирани доказателства присъдата да е влязла в сила, обратно- с първоначалната жалба е посочено, че е налице висящо производство пред Върховния касационен съд. С разпореждане 6093/5.10.2023 г. съдът е указал на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест да установи твърдените в жалбата факти за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като може да направи това с допустимите по АПК и ГПК доказателствени средства. На 23.11.2023 г. в открито съдебно заседание жалбата е оставена без движение като са дадени указания на жалбоподателя да уточни конкретните закононарушения в оспорената част на решението на КЗЛД, да посочи какво точно се иска от съда и да уточни към момента на извършване на нарушението можел ли е да разбира свойството и значението на своите постъпки. Уточнението е от 29.11.2023 г. и с него са:1. присъда 260005/ 21.04.2022 г. по НОХД 446/2020 г. на Карловския районен съд, с което С. Х. е признат за невиновен за това, че от 26.12.2019 г. до 4.01.2020 г. при условията на продължавано престъпление се е заканвал убийство на Д. К..К. че на 5.01.2020 г., и е признат за виновен в това, че на 5.01.2020 г. е причинил лека телесна повреда на Д. К., 2. присъда 46/ 11.05.2023 г. по НОХД 1314/ 2022 г. на Окръжен съд-Пловдив, 3. епикриза от 31.08.2023 г., изготвена в Център за активно лечение на гранични и хронични психиатрични разстройства към Център за психично здраве Пловдив ЕООД, 4. амбулаторни листи от прегледи 10.02.2021 г., 6.04.2021 г., 12.05.2022 г., 25.05.2022 г., 3.06.2021 г., 9.06.2022 г., 18.08.2022 г., 4.10.2022 г., 8.11.2022 г., 29.11.2022 г., 10.01.2023 г., 14.02.2023 г. , в повечето от които е посочено заболяване "[заличен текст]". В о.с.з. 31.01.2024 г. писмените доказателства са приети, не са правени нови доказателствени искания от адвоката на жалбоподателя и делото е приключило. За да постанови решението съдът приема, че жалбоподателят е осъществил видеонаблюдение на чужд имот, защото камерите са монтирани и ползвани в периода от м. 09.2020 г. до датата на проверката на 14.12.2022 г. и не се касае за дейности по обработване на лични данни от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности. Обсъдил е представената допълнителна съдебно психиатрична експертиза по НОХД 1314/2022 г. и присъдите на Карловския районен съд и на Пловдивския окръжен съд. Приел, че след като в периода от 26.12.2019 г. до 4.01.2020 г. лицето е имало активни болестни изживявания за застрашеност и съдебния експерт посочва, че С. Х. не е годен да дава показания и да разбира свойството и значението на постъпките си и не може да ги ръководи и не разбира поведението на околните, същият е с трайно увредено психично здраве към момента на извършване на установеното видеонаблюдение и на него не може да се налага глоба. Наказанието нито ще постигне ефекта, нито е пропорционално. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Заключение на вещо лице е доказателствено средство и следва да бъде събрано чрез изслушване на вещото лице лично от съда. Затова заключение, което е дадено по наказателно дело не може да се използва от административния съд по настоящото дело. В случая съдът е изградил правните си изводи само на база експертно заключение, което е дадено пред наказателния съд и дори се отнася за друг период от време - 26.12.2019 г. до 4.01.2020 г., през който е извършено друго противоправно поведение- нанасяне на лека телесна повреда на физическо лице. Изграждането на правни изводи за незаконосъобразност на решение на КЗЛД, с което е наложена глоба, на базата на експертно заключение по друго дело има за правна последица необоснованост на постановения съдебен акт. Въпреки дадените от съда указания жалбоподателят не е доказал пред първоинстанционния съд, че е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност. В двете представени от него епикризи от 28.11.2022 г./ л.12 / и от 31.08.2023 г. /л.99/ е посочено, че С. Х. е [заличен текст]. В тези епикризи не е посочено, че лицето не разбира свойството и значението на постъпките си. В случая лицето е извършвало видеонаблюдение на чужд имот, без съгласие на съседите, продължило е дълъг период от време, въпреки дадените предписания от МВР за преустановяването му. Представената медицинска документация от психиатрична клиника в гр.Пловдив и болничните листи, с фигуриращата в повечето от тях диагноза "[заличен текст]", не притежават процесуалната годност на експертиза по настоящото производство. Съдържащата се в тях информация може да индикира съмнение за вменяемост, но не доказва такава. По делото обаче не е поискана съдебна експертиза от адресата на акта и неговия процесуален представител и делото е останало непопълнено със заключение дали С. Х. в периода на извършване на нарушението по ЗЗЛД и към момента на постановяване на решението на КЗЛД е разбирал свойството и значението на извършеното и дали е могъл да ръководи постъпките си. Като не е ангажирал доказателства в този смисъл и не се е справил с доказателствената тежест, въпреки дадените указания от съда, Х. не е доказал, че е налице основание за освобождаването му от наказателна отговорност, предвид чл. 33, ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН. Представените с отговора на касационната жалба доказателства за образувано производство по чл. 427 от НПК за прилагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89,б. "а" от НК са недопустими, защото настоящото съдебно производство не е въззивно, а касационно и само касаторът, а не ответникът, може да представя нови писмени доказателства по чл. 219, ал. 1 от АПК за доказване на наведените касационни основания. Освен това е налице забраната на чл. 220 от АПК за нови фактически установявания в касационно производство, а непълнотата на доказателства не е касационно основание. С касационната жалба не е наведено като касационно основание допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е довело до непопълване на делото с допустимите и относими за спора доказателства. Материално незаконосъобразни са правните изводи, че на лицето не следва да се налага глоба, защото същата не е пропорционална. Ангажирането на административнонаказателна отговорност е форма на държавна принуда и съставите са определени в законите, в случая в Регламент 2016/679. Глобата по чл. 83, пар. 4 от Регламент 2016/679 е до 10 000 000 евро. При липсата на доказателства, че лицето не носи административнонаказателна отговорност, административният орган е наложил глоба и определил размера след индивидуализация на наказанието по чл. 83, пар. 2 от Регламент 2016/679. КЗЛД е изложила съображения за налагане на санкция по чл. 58, пар. 2, б. "и" и е спазила чл. 83, пар. 1 от Регламент 2016/679, който задължава всеки надзорен орган да гарантира, че наложените административни наказания глоба или имуществена санкция за извършени нарушения на регламента във всеки конкретен случай са ефективни, пропорционални и възпиращи. Взети са предвид вида на извършеното нарушение, продължителността му, въпреки дадените по чл. 64 от ЗМВР предписания от полицейски орган, липсата на данни за преустановяване към момента на постановяването на решението на КЗЛД, това, че засегнатите лични данни не са чувствителни и не са настъпили вреди от незаконното обработване. Като е отменил решението на КЗЛД в оспорената част, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и по същество жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на направените разноски за касационното производство- 70 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 100 лв. по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение