Решение № 961 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1918/2008 г.

Решение № 961 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1918/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Д. К. П. - адв. Р. Г. срещу въззивно решение от 7.01.2008 год. на Софийски градски съд, постановено по гр. дело № 1901/2007 год., с което се отменя решение от 16.03.2007 год. на Софийски районен съд по гр. дело № 1854/2005 год., с което е уважен, предявения от Д. К. против ЖСК"Л" иск с правно основание чл. 36, ал. 2 във вр. с чл. 35, ал. 1 от ЗЖ за определяне на окончателна цена на апартамент № 14, находящ се в гр. С., жк "Л", етаж 4, в сградата на Ж. "Л". В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и решаване на спора по същество. В депозиран по реда на чл. 218г ГПК (отм.)писмен отговор Ж. "Л", чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага доводи, че устава на кооперацията е изменен законосъобразно и съдът следва да съобрази решението си с него. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата-касатор е била приета за член-кооператор в Ж. "Л", при условията на сключените между нея и "Б" ЕООД договори от 24.02.1992 год. и 29.03.1994 год. за апартамент № 14, мазе № 29 и магазин № 1* решение от 24.08.1996 год. на ОС на Ж. касаторката е била изключена като член-кооператор, поради неизпълнение на задължението й по договора от 29.03.1994 год. да заплати вноска от 310 760 неденоминирани лева. Това решение на ОС на Ж. е отменено с влязло в сила решение на СРС, постановено по гр. д. № 6915/1996 год. В окончателния разпределителен протокол, приет с протокол № 18/7.12.2001 г. на ОС на Ж., за апартамент 14, ет. 4, в сградата на ЖСК"Л", е вписано - неразпределен и не е определена окончателна цена. Средната пазарна стойност на процесния апартамент към 19.03.1997 г. е в размер на 16 200 000 неденоминирани лева и е определена по този начин, тъй като към досието на сградата на Ж. не е приложена таблицата на ценообразуването на обектите в нея. В хода на делото Ж. е изменила устава, като е приела, че разпределянето на жилищата между член-кооператорите става само след представяне на протокол за приключване на финансовите взаимоотношения с изпълнителя на СМР на сградата на ЖСК. Въззивният съд е приел, че договорената цена за апартамент № 14 и мазе № 29 е 163 200 неденоминирани лева, а за магазин № 1 е 261 860 неденоминирани лева или общо 425 060 неденоминирани лева, като разликата между двата договора, приети по делото и сключени между касаторката и "Б" ЕООД, е в размер на 182 860 неденоминирани лева. С писмо вх. № 96 от 17.06.1995 г. касаторката е информирала строителя, че се отказва от закупуването на магазин № 1 в партера на жилищната сграда. Безспорно установено е от приетата ССЕ, че касаторката е изплатила на строителя сума в размер на 233 900 неденоминирани лева, но съдът е приел, че това са плащания по първия договор от 24.02.1992 год., а не по втория договор от 29.03.1994 год. Решението е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно. В нарушение на процесуалната разпоредба на чл. 188, ал. 1 ГПК въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. С решение на СРС по гр. д. № 6915/96 год., влязло в сила на 10.05.2004 год., е прието, че ишцата - касатор е член-кооператор в ЖСК"Л"и е изправна страна досежно дължимия размер на дяловата вноска като чл. - кооператор, както и относно срока на издължаването й, съгласно чл. 4, б. "а" от договора с "Б" ЕООД. Дяловата вноска е тази, която предоставя на съответния член-кооператор право на дял от имуществото на ЖСК. Тъй като към 29.03.1994 год. дължимата сума за апартамент и мазе са 163 200 неденоминирани лева, а П. е внесла 118 900 неденоминирани лева, които се явяват повече от 71 % от общата договорена цена, се налага извода, че тя е изпълнила своето задължение. Безспорно е, че П. е била приета за член-кооператор в Ж. "Л" за апартамент № 14 и принадлежащо мазе № 32., а промяната в мазето се е наложила поради това, че в окончателния разпределителен протокол същото е посочено като принадлежност към апартамента, който не е бил разпределен. Това е поради факта, че към този момент касаторката не е била с възстановени членствени правоотношения, а молбата й до Ж. за определяне на окончателната цена, не е била удовлетворена. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 6 ЗЖ. ОС на Ж. приема окончателната цена на имота и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, а чл. 36, ал. 2 от ЗЖ. дава възможност, когато ОС не вземе решение по този въпрос, съдът да се произнесе по него. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че средната пазарна стойност на процесния апартамент към 19.03.1997 год. е в размер на 16 200 000 неденоминирани лева. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че поради промяна на устава и неуреждане на финансовите отношения със строителя от страна на касатора, следва да се отхвърли исковата й претенция. Това е така, защото за апартамент № 14 и принадлежащото мазе в протокол № 18 от 7.12.2001 год. не е определена окончателна цена. Поради този факт същата не може да заплати окончателната цена. Ако след определяне на тази цена, член-кооператорът не заплати същата, може да се приеме, че не е изпълнил задълженията си. С оглед изложеното са налице предпоставките на чл. 36, ал. 2 от ЗЖ. и предявеният иск следва да бъде уважен. Поради изложеното касационната жалба като основателна, следва да бъде уважена, а решението на въззивния съд - отменено. Не е направено искане за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение