Решение № 11671 от 24.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2012 г.

Решение № 11671 от 24.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2012 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение от 12.12.2011 г. по адм. дело № 363/2011 г. по описа на Административен съд - Монтана. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна "Агроира" ЕООД, оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адвокат Иванова и иска оставяне на решението в сила. Претендира за разноски пред касационната инстанция, но не представя доказателства за направени такива. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на "Агроира" ЕООД, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-26001/3529 от 12.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер общо на 15 471,32 лв. по Схема за единно плащане на площ, във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 12/110709/26098. Мотивите към административния акт са свързани с констатирана чрез кръстосани проверки нова официална информация в ИСАК, въз основа на която е намалена годната за подпомагане площ. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е посочил мотиви към издадения административен акт. Освен това е нарушен чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., защото е извън 12 месечния срок. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. Обосновано съдът приема, че не са спазени процесуални норми на процедурата по чл. 24, т. 2, чл. 28 и чл. 30, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., които са гаранция за изясняване на на обстоятелствата за допустимост на плащането, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила довело до липсата на доказателства установяващи основанието за издаване на акта. Съобразно ангажираните доказателства обосновано съдът приема, че допуснатите грешки са от работата на контролните органи, а земеделският производител не е имал възможност да се защити чрез даване на становища е доказателства. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. След като няма данни за неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането за 2009 г. е извършено на 16.12.2009 г. г. (л. 31 от делото), а административният акт е издаден на 12.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Обстоятелството, че административният орган и съдът, са се позовали на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е основание за отмяната, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г. позоваванията на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат, съгласно таблицата на съответствието, а чл. 80 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. съответства на чл. 73 от Регламент ЕО) № 796/2004 г. Предвид изложеното решението на съда е законосъобразно. Съобразно изхода на спора следва да се остави без уважение молбата на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция като адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са приложени доказателства за направени такива. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК