Решение № 6378 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 83/2014 г.

Решение № 6378 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 83/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Владимир Стефанов Стефанов, чрез адв. Колчева срещу съдебно решение № 1077 от 07.11.2013 г. постановено по адм. дело № 882 по описа за 2013 г. на Административен съд София-област. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че съдът е извършил процесуално нарушение, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е приел за установено изложеното в акта за установяване на административно нарушение № 466/2013 г. С жалбата срещу принудителна административна мярка е оспорена истинността на фактите отразени в акта и заповедта. От събраните по делото гласни доказателства е установено, че превозното средство е мотопед, а не мотоциклет, както и че същото е неизправно. Не са били налице предпоставките за издаване на оспорената заповед и налагането на принудителна административна мярка. Не е установено, че Стефанов е "водач, който управлява моторно превозно средство". Описаните в заповедта нарушения не са сред изрично посочените в разпоредбата на чл. 171 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) основания за налагането на принудителната административна мярка. Отправено е искане към съда решението да бъде отменено, както и да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски. Ответникът - Началникът на Районно управление "Полиция" - Ихтиман не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Владимир Стефанов Стефанов срещу заповед № 446/2013 от 22.07.2013 г. издадена от началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - Ихтиман, с която по отношение на Стефанов е приложена принудителна административна мярка изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от неоспорените по делото писмени доказателства, включително акт за установяване на административно нарушение № 446 от 29.06.2013 г., подписан без възражения от Стефанов, се установява, че на 29.06.2013 г., около 21.55 часа, в с. Вакарел, ул. "Витоша" № 23, жалбоподателят е управлявал мотоциклет - триколка. След като е спрян за проверка от служители на РУП - Ихтиман, същият е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство алкотест 931, като му е връчен и талон за медицинско изследване. Издадена е процесната заповед № 446/2013 от 22.07.2013 г. на началника на РУП - Ихтиман за прилагане на принудителна административна мярка. При тези фактически обстоятелства съдът е счел, че законосъобразно спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по реда и на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Приел е, че разпитаният по делото свидетел не е опровергал констатациите в акта за установяване на административно нарушение относно факта, че жалбоподателят при проверката не е дал съгласие да бъде изпробван с техническо средство. Посочил е, че констатациите в акта не са били оспорени от адресата на ограничителната мярка в хода на административното производство във връзка с процесната заповед, при което законосъобразно са кредитирани при издаването й. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП са прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за липса на фактическо основание в заповедта за прилагането на принудителната административна мярка. Заповедта е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към съставения акт за установяване на административно нарушение. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно и не противоречи на закона. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Непосочването на срока по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП в текста на заповедта не представлява съществено нарушение, тъй като същият е нормативно определен. Видно от съдържанието на оспорената заповед при прилагането на принудителната административна мярка административният орган се е позовал на акт за установяване на административно нарушение № 446 от 29.06.2013 г. съставен от младши автоконтрольор в РУП - гр. Ихтиман, с който е констатирано, че Стефанов управлява бял мотоциклет - триколка и отказът му да бъде проверен с техническо средство за алкохол. В качеството си на официален свидетелстващ документ актът за установяване на административно нарушение се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на неговата истинност. Констатациите в него не могат да бъдат опровергани с показанията на разпитания по делото свидетел, по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, поради което твърденията в тази насока в касационната жалба се явяват неоснователни. Тъй като установените в акта факти и обстоятелства не са оборени от жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство по надлежния процесуален ред, съдът правилно е кредитирал материалната му доказателствена сила и обосновано е приел за доказана фактическата обстановка, установена с него. При установено управление на моторно превозно средство и отказ на Стефанов да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство, са възникнали материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото неоснователно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,