Решение № 150 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9771/2011 г.

Решение № 150 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9771/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Парвизи Ахмед Машалах, гражданин на Ирак, против решение № 9179/23.06.2011 г., постановено по адм. д. № 4981/2011 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 126/29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Касаторът поддържа, че решението е неправилно и несправедливо, както и постановено без да са събрани всички ангажирани доказателства, без да са обсъдени събраните доказателства и без да са споменати наведените оплаквания в жалбата му и писмените бележки по същество на спора. Тези оплаквания могат да бъдат класифицирани като касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът иска решението да бъде отменено. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно призован за съдебни заседания, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение № 9179/23.06.2011 г., постановено по адм. д. № 4981/2011 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлена жалбата на Парвизи Ахмед Машалах против решение № 126/29.03.2011 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут поради липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. За да постанови този акт съдът е приел за обосновани изводите на административния орган относно липсата на основания за предоставяне на искания статут, защото заявените причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставяне на съответния статут. В тази връзка е изложил, че е обсъдена бежанската история на кандидата и са взети предвид данните от приложените по делото становища и справки, според които няма данни, че жалбоподателят би срещнал сериозни затруднения при завръщането си в Иран. Съдът е обсъдил данните от интервюто на Парвизи Ахмед Машалах и доказателствата, събрани в административното производство, от които направил извод, че предвид актуалните данни за ситуацията в Иран, не може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за правилно установено от решаващият съд, че кандидатът за предоставяне на статут Парвизи Ахмед Машалах е ирански гражданин, кюрд, християнин, неженен, който е пристигнал легално в Република през септември 2009 г. Според бежанската история на кандидата, основанието за напускането на държавата по произход е свързано с опасения от преследване от страна на официалните власти в Иран, които са основани на неодобрение на негови произведения (сценарии за филми, стихове), както и поради религиозните му убеждения и членство в Кюрдската демократична партия. Тези факти не са приети за установени от тричленният съдебен състав на ВАС поради липса на доказателства и противоречието им с други обяснения на Парвизи Ахмед Машалах. В съответствие с това тричленният състав е приел, че бежанската история е недостоверна и от нея, както и от останалите обстоятелства и доказателства по делото, не може да бъде изведен обоснован извод за наличие на основателен страх от преследване поради причините, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Решаващият съд е приел, че не са събрани доказателства за предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. При обсъждане на доказателствата по делото съдът е допуснал нарушение като не е констатирал, че при издаване на обжалвания пред тричленния състав административен акт са използвани две справки за Иран с № № 876/20.03.09 г. и 792/13.03.09 г., които не отразяват актуалната обстановка в страната на произход на кандидата, а и самите те не са обсъдени в тяхната цялост спрямо фактите, сочени от Парвизи Ахмед Машалах като елементи от неговата бежанска история. В чл. 75, ал. 2, изр. първо ЗУБ е предвидено, че при произнасяне по молбата за статут от страна на директора на ДАБ се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай това изискване не е изпълнено, тъй като административният орган не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила. По делото липсват данни относно актуалната обществено - политическа ситуация в Иран, което е от съществено значение за преценката относно наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, б. "в" ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съобразено с тълкуването по решение от 17.02.09 г. по дело С-465/07 на СЕО. В решението на председателя на ДАБ е направена формална преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на неактуални справки. В мотивите на съдебното решение е посочено, че е взета предвид справка № 876/20.03.09 г., която не отразява актуална информация относно обстановката в Иран, както към дата на подаване на молбата за закрила, така и към датата на постановяване на решението. Допълнително следва да бъде посочено, че съдържащите се по делото справки за обстановката в Иран не са обсъдени в относимите към твърденията на кандидата обстоятелства. Наличието на запазване на същата обстановка или промяна не са служебно известни на настоящият съдебен състав. С оглед принципите на доказване в процеса за тези обстоятелства е необходимо да бъдат събрани доказателства, за да се прецени правилно ли са обосновани изводите на административния орган. От датите на съставяне на използваните справки е видно, че те не представляват актуални справки, а са от началото на 2009 г., докато произнасянето по молбата е от началото на 2011 г. Предвид обществено-политическата ситуация в Иран през последните години, както и спецификата на държавата, преценката на актуалната по време обстановка е от съществено значение за обосноваността на административния акт във връзка с извода за наличието или не на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на лице, което изповядва християнска религия и активно я проповядва. Пред касационната инстанция е представено писмо от Международна баптистка църква София, с което се потвърждава активното членство на Парвизи Ахмед Машалах и участието му в подготовка за ръкополагане като пастор и служител на бежанците в служението на църквата, което също подлежи на обсъждане при извършване на преценката за достоверността на бежанската му история, което е от значение за наличието на обстоятелствата по чл. 8 от ЗУБ. По изложените съображения отказът на административния орган за предоставяне на закрила е постановен при съществено нарушение на задължението по общото правило по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 ЗУБ да прецени всички относими факти, свързани с държавата по произход. Затова издаденият административен акт е незаконосъобразен и първоинстанционният състав на съда е следвало да го отмени на това основание. Като не е сторил това съдът е постановил неправилно решение - поради необоснованост, което налага неговата отмяна в частта, с която е отхвърлена жалбата относно отказа за предоставяне на бежански и хуманитарния статут, съответна отмяна на решението на директора на ДАБ при МС в тази част и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,