Решение № 7910 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6628/2016 г.

Решение № 7910 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6628/2016 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. А. М., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си понастоящем в Затвора - гр. Б. против решение № 558 от 28.11.2014 г., постановено по адм. д. № 132/2014 г. по описа на Административен съд - П.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени решението на АС - П. и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да уважи претенцията му за претърпени неимуществени вреди в резултат на лошите битови условия в Затвора - П., довели до стрес, негативни преживявания и влошено здравословно състояние на ищеца. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Настоящото производство е образувано, след като с Решение № 6551 от 02.06.2016 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело 4952/2016 г. е отменено, на основание чл. 239, т. 5 АПК влязлото в сила решение № 2997/17.03.2016 г. по адм. д. № 2278/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение и е върнато делото на друг състав на ВАС за разглеждане на касационната жалба, подадена от М. А. М., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си понастоящем в Затвора - гр. Б. против решение № 558 от 28.11.2014 г., постановено по адм. д. № 132/2014 г. по описа на Административен съд - П.. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. И. М. М. претендира обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от влошено здравословно състояние, стрес, нерви, напрежение, безсъние в резултат на лошите битови условия в Затвора - П., причинени му от незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностни лица при цитираната затворническа администрация. Претендираното обезщетение е в размер на 40 000 лв. за престоя му в Затвора - П. в периода 2012-2013 г. Твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия се изразяват в неосигуряване на достатъчна квадратура, неосигуряване на светлина и нормални условия в килиите, наличие на влага, мухъл и хлебарки в тях, лоша питейна вода и обща хигиена, настаняване на ищеца на един етаж с рецидивисти, довело до допълнителни неудобства и разпри със затворниците с по-тежки присъди, неосигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ. АС - П. е приел, че в рамките на исковия период /2012-2013 г./ за времето от 22.10.2013 г. до 31.12.2013 г. същият е бил преведен в затвора - Б., поради което за този отрязък от време не може да търпи вреди от пребиваването си в затвора - П.. Административният съд е отхвърлил иска като е приел, че не са налице елементите от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. АС - П., анализирайки подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че ищецът не е доказал наличието на следните, твърдени от него факти: получаване на диабет, опадали зъби и коса, тромбофлебит вследствие на условията на живот в Затвора - П. за претендирания период, спане на дюшеци с дебелина 5 см. за същия период, наличието на хлебарки и плъхове в килиите, както и хранене пред тоалетната; претърпяване на вреди - емоционален стрес и битови неудобства извън предвидените за съответното наказание, резултат от обстоятелството, че за определен период от време в рамките на исковия ищецът е бил настанен на един етаж със затворници - рецидивисти. Анализирайки материалноправните предпоставки на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съотнесени към приетите за недоказани от ищеца фактически твърдения, административният съд е приел, че, при липсата на доказателства за твърдените факти, липсва установено незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на длъжностните лица към администрацията на Затвора - гр. П. и/или настъпила за ищеца вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Административният съд е приел, че единствените доказани фактически твърдения на ищеца за времето 01.01.2012 г. - 22.10.2013 г. са: настаняване на ищеца в килии, осигуряващи по-малко от 4 кв. м площ на човек и наличието на влага в килиите, в които М. М. е пребивавал в периода 01.01.2012 г. - 26.06.2013 г. Въпреки това, АС - П. е приел поведението на затворническата администрация на Затвора - П. по отношение горните констатации за несъставомерно, доколкото, както приложимата в случая обща разпоредба на чл. 3 от ЗИНЗС, така и разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека изискват наличието на умишлено поведение от страна на административните органи за нанасяне на вреда на лишения от свобода, какъвто умисъл в конкретния случай не е установен. Липсата на умисъл според административния съд се доказва с обстоятелството, че не само конкретно ищецът, а всички останали лишени от свобода са били настанени в килии с площ, по-малка от 4 кв. м на човек - от една страна, а от друга - от обстоятелството, че при всяка регистрирана от ищеца молба с оплаквания от условията в килията същият е бил преместван в нова килия, осигуряваща му по-добри - както хигиенни, така и пространствени - условия за живот. От друга страна съдът е заключил, че дори да има незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация в случая, то не е налице друг елемент от отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - за ищеца не е настъпила реална вреда, тъй като, ако такава беше настъпила, същият не би искал с първоначалната си искова молба и последователно с двете си уточнителни молби да бъде преместен от Затвора - Б. отново в Затвора - П.. По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с произтичащите от това правни последици. Обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и нарушения на административно- производствените правила. Изводите на съда, че ищецът не е получил влошаване на здравословното състояние, изразяващо се в заболявания диабет, дискова херния, полиневропатия, опадали зъби и коса, тромбофлебит, кисти на бъбреците, ставни заболявания, влошаване на зрението в резултат на ненавременни медицински грижи и лоши условия на живот в исковия период са направени при съществени процесуални нарушения. Съдът не е дал подробни и конкретни указания по доказателствената тежест, съобразно предмета на доказване и доказателствената нужда. На ищеца не е указано, че за установяване на твърдяните от него заболявания, на обстоятелството дали е получил навременни медицински грижи и на евентуалната причинна връзка между твърдяните увреждания и условията в затвора, респективно липсата на медицински грижи, са необходими специални знания. Експертиза по тези въпроси не е назначена, в резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Същевременно съдът не е изискал подробни справки от ответника за това при какви условия е пребивавал ищеца в затвора и не е взел предвид събраните свидетелски показания. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - П.. Освен това съдът не е разгледал исковата претенция в светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕСПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително отнасяне - чл. 3 ЕКПЧ. В тази връзка при новото разглеждане съдът следва да вземе предвид приложимата практика на ЕСПЧ по делата К. п/в България и Й. с/у България и при формиране на правните си изводи да приложил установените за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ стандарти от Европейския съд по правата на човека. С пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и др. с/у България, в което Европейският съд е дал указания генерални мерки за преодоляване на проблемите на условията в затворите, нарушаващи забраната по чл. 3 ЕКПЧ. В решението Н. ясно се сочи по какъв начин следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ, за да може да се изпълни изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл. 3. Видно от мотивите на съдебния акт административният съд не е приложил тези стандарти, като необосновано е приел, че доказаният престой на ищеца в затвора при лоши хигиенно-битови условия за достатъчно дълъг период от време не представлява нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. Посоченото съставлява самостоятелно основание за отмяна на решението. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна. Атакуваното с нея съдебно решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане на Административен съд П.. При новото разглеждане на ищеца следва да бъдат дадени подробни и конкретни указания във връзка с всеки от твърдяните от него многобройни факти, съставляващи основание на иска. Следва да бъде изискана от затвора пълната медицинска документация на ищеца и да бъде назначена експертиза за установяване страда ли ищеца от твърдяните от него заболявания, както и за изясняване налице ли е причинна връзка между твърдяните увреждания и условията в затвора, респективно получил ли е ищецът навременни медицински грижи. За изясняване на хигиенно-битовите условия в затвора през процесния период следва да бъдат изискани подробни справки от ответника. След пълно изясняване на спора от фактическа страна, съдът следва да определи общ размер на дължимото обезщетение за всички доказани претърпени увреждания. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение