Решение № 6927 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15114/2014 г.

Решение № 6927 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15114/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Руска Пенева Желева от гр. Стара Загора, против Решение № 191/06.11.2014 г., постановено по адм. дело № 239/2014 г., по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 33309/04.12.2013 г., потвърден с Решение № 33309/09.06.2014 г., на Началник отдел "МДТ" при Община Стара Загора. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. И ска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният акт бъде отменен. Ответникът - Началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неосноватнелна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отнхвърлил като неоснователна жалбата на Руска Пенева Желева срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 33309/04.12.2013 г., потвърден с Решение № 33309/09.06.2014 г., на Началник отдел "МДТ" при Община Стара Загора. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателката не е предявила правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ. Данъкът върху превозното средство е изчислен до датата на която е прекратена регистрацията му, съгласно законовата разпоредба на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че за да се породи правния ефект за освобождаване на задълженото лице от заплащане на дължимия данък, не е достатъчно да е настъпил факта на намалена трудоспособност на собственика на автомобила. Необходимо е същия да предяви правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, което в конкретния случай не е сторено. Освен това е необходимо това право да бъде упражнено чрез неговото предявяване, по реда и по начина, регламентирани в закона. Безспорно е по делото, че Желева е с намалена работоспособност над 50% от 21.02.2003 г., но няма данни да е декларирала това обстоятелство по надлежния ред. Правилно съдът е приел, че автомобилът, собственост на касатора е със статут прекратен служебно, считано от 01.10.2006 г. и е с прекратена регистрация по заявление рег. № 111228005587 от 16.03.2011 г., видно от справката приложена на л. 32 от адм. д. № 239/2014 г. на Административен съд - Стара Загора. Желева не е притежавала друго моторно превозно средство през процесния период. От 01.10.2006 г. е прекратено действието на табелите с регистрационен номер, неотговарящи на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591 и Регламент № 2411/98 (ЕО), а едва на 16.03.2011 г. е прекратена регистрацията на моторното превозно средство. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Стара Загора съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на Община Стара Загора следва да бъдат присъдени и разноски за настоящата инстанция, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение