Решение № 1764 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12079/2019 г.

Решение № 1764 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12079/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Община Велико Търново, представлявана от кмета инж. Д. Панов, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 8442 от 05 юни 2019 година, постановено по адм. дело № 10019/2018 година по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, изменено с определение № 11684 от 02 август 2019 година, постановено по същото дело в частта за разноските. В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото, като се представят: Доклад за предоставяне на резултатите от проверка на проект: BG 16 RFOP001-1-009-004-C01 "Привлекателна и съхранена автентична градска среда на град Велико Търново" с дата 13 август 2019 година, Обявления за приключване на договор за обществена поръчка – 4 бр. с дати от 25.07.2019 г. и 8.07.2019 г. и разпечатка от регистъра на АОП, удостоверяваща публикуване на обявленията за приключване на договор за обществена поръчка. Иска се отмяна на постановеното от Върховния административен съд, седмо отделение решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът – Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., чрез процесуалния му представител адв. М. Данаилова в писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. П. Милев, излага съображения за недопустимост, алтернативно за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Наведеното в обратен смисъл оплакване от ответника е неоснователно, тъй като искането за отмяна на влезлия в сила съдебен акт е приподписано от главен юрисконсулт в дирекция "Обществени поръчки" при община Велико Търново, притежаващ юридическа правоспособност за заеманата длъжност и е представено пълномощно за приподписването, съгласно изискванията на чл. 242, ал. 4 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решение № 23 от 27.06.2018 година, постановено по адм. дело № 171/2018 година по описа на Административен съд Русе е отхвърлена жалбата на Община Велико Търново срещу решение № РД-02-36-153/19.02.2018 година на Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., с което е приключен сигнал за нередност № 193 и са установени нередности и нарушения на бенефициента Община Севлиево като е определена финансова корекция в общ размер на 381 322. 23 лева. Това решение е оставено в сила с решение № 8442 от 05 юни 2019 година, постановено по адм. дело № 10019/2018 година по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, изменено с определение № 11684 от 02 август 2019 година, постановено по същото дело в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Община Велико Търново е бенефициер по Оперативна програма "Региони в растеж" и е страна в производството пред Върховния административен съд, седмо отделение, като постановеното решение е неблагоприятно за нея. Ето защо искателят може да иска отмяна на постановеното решение. Текстът на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че съдебното решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на невиновна и обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Другото кумулативно дадено в цитираната норма изискване е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за решаване на делото. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към момента на постановяването на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Новите обстоятелства трябва да са съществували към момента на приключването на устните състезания в последната инстанция по същество. Обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за делото. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които в случай че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото. В разглеждания случай, представеният с искането доклад за представяне на резултатите от проверка на проект, изготвен от Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" от 13.08.2019 година, сочен като ново писмено доказателство, е неотносим към спора, поради което и не установява основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Още повече, че одитният екип е установил нарушение по Закона за обществените поръчки (ЗОП) по проведената обществена поръчка, за която е определил налагане на финансова корекция в размер на 5 %, но е констатирал, че по същата процедура Управляващият орган е приложил финансова корекция от 5 %, поради което в заключение е посочил, че не предлага да бъде налагана допълнителна финансова корекция, предвид принципа за некумулиране на корекциите и прилагане на най-високата от тях. В този смисъл одитният орган не е дал препоръка на УО относно констатацията за извършено нарушение на разпоредбите на ЗОП. Както вече бе отбелязано, основанието по чл. 239, т. 1 от АПК предвижда правна защита за онази страна по делото, спрямо която е постановено решение, което тя счита за неправилно, поради обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен процес. Представеният доклад, на които страната се позовава, не опровергава решението на управляващия орган и не би бил от съществено значение за делото при решаването му в редовните инстанционни производства. Следва да се отбележи още, че представеният доклад съдържа предварителни констатации, заключения и препоръки, същият е изпратен на Управляващия орган и на бенефициента, като едва след преглед на становищата им, одитният орган ще формулира окончателни констатации и заключения в окончателен доклад. Останалите възражения и доводи, изложени в искането за отмяна са относими към касационното производство, приключило с окончателното решение на Върховния административен съд, седмо отделение, поради което и не подлежат на ново обсъждане в производството по реда на чл. 237 и следващите от Глава Четиринадесета, Раздел І АПК. С оглед горното, при липсата на условията за отмяна, визирани в разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, искането на Община Велико Търново като неоснователно ще следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за настоящето производство, Община Велико Търново ще следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сума в размер на 600.00 лева, с оглед представените доказателства за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - ІІ колегия,