Решение № 5021 от 22.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1229/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Враца, чрез гл. юрк. Миткова като процесуален представител, против решение 535 от 24.11.2023 г., постановено по адм. дело 322/2023 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменена негова заповед 369з-914/04.04.2023 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда за незаконосъобразност на административния акт поради недоказаност на извършеното от служителя нарушение на правилата от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и излага съображения за изпълнение на фактическия елемент от състава на вмененото деяние. Прави искане за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Ответникът - Л. Крумов, чрез пълномощника си адв. Грозев, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред административния съд е заповед 369з-914/04.04.2023 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на МВР Враца, с която на настоящия ответник, заемащ младши изпълнителска длъжност в РУ - Козлодуй при ОД на МВР - Враца съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР за нарушение на чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (т. 15 и т. 33), на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група Охранителна полиция към РУ - Козлодуй. Заповедта е мотивирана с аргументи от касатора за неприемане на становището на дисциплинарно разследващия орган (ДРО) за липса на основание за налагане на дисциплинарно наказание на служителя. От дисциплинарно наказващия орган (ДНО) е прието за установено, че на 06.08.2022 г. по време на задържане в РУ - Козлодуй на лицето Л. Коцев са нанесени телесни увреждания, част от които с полицейска палка, внесена в помещението от полицейския служител Л. Крумов, която не е предоставяна на друго лице. В заповедта е посочено, че не е установено по безспорен начин кой или кои са полицейските служители, използвали физическа сила над задържания, но е безспорно, че са нанесени с полицейската палка на Крумов. Поведението на служителя е определено като несъобразяване законността на своите действия, като провокира и толерира извършения акт на незачитане достойнството на Коцев и унизително отношение към него, което е недопустимо за служител на МВР, на когото е възложено да брани законността, да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите и да опазва обществения ред. С обжалваното решение оспорената заповед е отменена. За да постанови този резултат, съдът приема, че е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Посочва, че в заповедта са посочени фактическите и правните основания за налагане на най тежкото дисциплинарно нарушение, както и че оспорващият и настоящ ответник е запознат в пълнота с данните за вмененото му деяние и материалите от проведеното дисциплинарно разследване. Приема, че са спазени и сроковете по чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР. Обосновава извод за издаване на заповедта в нарушение на материалноправните норми и при липса на всички предпоставки от фактическия състав за налагане на най тежкото дисциплинарно наказание. Излага съображения, че в случая са налични достатъчно категорични доказателства, от които може да се заключи, че задържаното лице е получило травматични увреждания по тялото по време на престоя му в РУ - Козлодуй през нощта на 06.08.2022 г. по начина, който описва - ритници, удари, вкл. с палка. Посочва, че в дисциплинарното производство не са събрани необходимите доказателства, които могат да послужат при преценката на ДНО за налагане на наказание по ЗМВР. Като се позовава на видеотехническа справка приема, че не може да се направи извод за съпричастните към деянието лица, тъй като обхватът на камерите е към коридорите на полицейското управление. Според съда от обясненията на служителя Крумов и тези на колегата му Бадев може да се заключи, че уволненото лице е било с щурмова палка, каквато е длъжно да носи според чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Инструкция за патрулно-постовата дейност 8121з-929/02.12.2014 г., но с такова оборудване са разполагали и други служители, участвали в СПО и присъствали в районното управление във въпросната вечер, поради което прави извод, че от събраните доказателства не може да се установи с категоричност кое или кои служебни лица са нанесли ударите върху задържаното лице и с коя точно палка е станало това. Посочва, че отговор на този въпрос може да се даде едва след извършването на указани процесуално-следствени действия в хода на образуваното досъдебно производство. Приема, че не са събрани достатъчно категорични и безспорни доказателства, които да установяват, че Крумов или Бадев след задържането на лицето по време на престоя му в помещение на РУ на 06.08.2022 г. са употребили физическа сила спрямо него - удари с полицейска палка, юмруци, ритници, довели до описаните телесни наранявания, констатирани по време на прегледа му два часа след напускане на сградата на управлението и потвърдени два дена по-късно, когато е изготвено съдебно-медицинското удостоверение. По тези съображения достига до извод, че носенето на полицейска палка в изпълнение на служебните задължения не може да се интерпретира по начина, описан в оспорената заповед и на база предположение за съпричастност на служителя да се прави заключение за провокиране и толериране на насилие над задържаното лице, без да са събрани каквито и да било доказателства в тази насока, нито може деянието да бъде квалифицирано като нарушение на Етичния кодекс, с оглед липсата на категорични и безспорни доказателства за извършено от конкретния служител посегателство над личността на задържаното лице или съпричастност към такова. Поради това съдът приема оспорената заповед за незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган съобразно предоставените му по закон правомощия, при спазване на изискванията за форма, тъй като същата съдържа подробно описани фактически основания, съответни на правните такива, въз основа на които е издадена. Правилен е изводът на съда за липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. От приетите по делото доказателства се установява, че на оспорващия редовно са предявени материалите, събрани в рамките на проведеното дисциплинарно производство, както и изготвените обобщени справки и становища. Спазен е преклузивният срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, тъй като се касае за вменено тежко нарушение на служебната дисциплина, а именно такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Постановяването на заповедта след срока по чл. 205, ал. 6 ЗМВР не е нарушение от категорията на съществените. Правилно съдът приема, че становището, изготвено след неколкократно продължаване срока на дисциплинарното производство, както и събраните в хода на дисциплинарното разследване материали постъпват при ДНО на 17.02.2023 г., като от тази дата започва да тече и двумесечният срок за налагане на наказанието, а оспорената заповед е издадена в неговите рамки. Неоснователно е възражението за неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на заповедта. В случая предвид проведеното дисциплинарно производство, което е за нарушение на правилата на Етичния кодекс по т. 15 и т. 33, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице категорични и убедителни доказателства, обосноваващи извършеното от служителя деяние, квалифицирано като тежко нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - несъобразяване законността на действията, които смята да предприеме, като внасяйки полицейска палка в помещението със задържаното лице, способства същата да бъде използвана за нанасяне на физически удари по Коцев, както и провокира и толерира извършен акт на незачитане достойнството на това лице и унизително отношение към него. След обстоен анализ на събраните от ДРО и в хода на съдебното производство доказателства съдът достига до правилно заключение за материална незаконосъобразност на заповедта. В случая безспорно се установява, че на 06.08.2022 г. по време на задържането му в РУ Козлодуй на Л. Коцев са причинени телесни увреждания, част от които с полицейска палка. Липсват обаче неоспорими доказателства, че това е станало с палката, внесена в помещението от уволнения служител, както и данни за участието му при нанасянето на ударите върху задържаното лице или толериране на неправомерните действия от страна на негови колеги. От сведението, дадено от Коцев е видно, че физическото насилие е упражнено от петима служители две жени и трима мъже, двама от които униформени. Няма категорични доказателства, че сред тях са именно Крумов и Бадев. Приобщените в досъдебното производство доказателства сочат, че не са проведени указаните от наблюдаващия прокурор следствени действия, свързани с разпознаване на лицата, участвали при нанасянето на ударите. Противно на доводите в касационната жалба това обстоятелство не се установява и от приетата видеотехническа експертна справка. Същата е изготвена от видеофайловете на камерите, насочени към коридорите в РУ, като заключението е за установени 10 униформени лица в посочените времеви интервали. Налице са данни, че в помещението, в което е бил задържаният, са влизали и други полицейски служители освен охраняващите го Крумов и Бадев. Самият пострадал заявява, че ударите са нанасяни от пет лица. Не се установява по безспорен начин, че уврежданията са настъпили в резултат на неправомерни действия именно с палката на наказаното лице. Затова констатацията на ДНО, че с внасянето й в помещението Крумов способства да бъде използвана срещу задържания, не се подкрепя по категоричен начин от събраните в хода на дисциплинарното разследване и в съдебното производство доказателства. Правилно съдът приема, че носенето на полицейска палка е в изпълнение на служебните задължения. В този смисъл е съответен на закона и обоснован изводът за липса на безспорно установяване на незаконосъобразно действие от страна на този полицейски служител, както и на незачитане от негова страна на живота и достойнството на задържаното лице, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност за нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция, които Министерство на вътрешните работи следва да му заплати в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 08.03.2024 г. и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,