Решение № 5449 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14468/2015 г.

Решение № 5449 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14468/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на А. К. К. против решение по адм. д. № 685/2015 г. по описа на Административен съд -В. Т. с искане за отмяна на решението като материално незаконосъобразно. Твърди, че с повечето кметски наместници са сключени допълнителни споразумения след 7.11.2011 г. и те са получавали допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Твърди, че само той не получавал такова допълнително възнаграждение за целия стаж и бил неравно третиран по признаци "възраст" и "лично положение". Останалите кметски наместници с придобито право на пенсия били пенсионирани, той останал, но без допълнително споразумение и като резултат не му е пращано за целия придобит стаж.

О. К. за защита от дискриминация оспорва касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Останалите ответници община В. Т. и кметът на общината не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 433 от 6.11.2015 г. по адм. д. № 685/2015 г. по описа на Административен съд-В. Т. е отхвърлена жалбата на А. К. К. против решение № 298/1.09.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация. За да постанови този резултат съдът приема, че решението на КЗД е материално законосъобразно, тъй като доказателствата по делото не установяват неблагоприятно третиране по признаци "лично положение" и "възраст".

Решението е правилно.

Предмет на касационната проверка е материалната законосъобразност на постановения съдебен акт, предвид наведените касационни доводи. По делото е установено, че новоизбраният кмет на О. В. Т. е положил клетва на 7.11.2011 г., но през неговия мандат не е сключено допълнително споразумение към трудовия договор на касатора, който от 7.11.2011 г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение на 29.03.2013 г. е упражнявал функциите си на кметски наместник в с. М. сбор, О. В. Т., по силата на трудов договор № 207/31.03.2008 г., изменен с допълнително споразумение № 319/02.09.2011 г. Това обстоятелство е следствие от неупражнено по-рано правомощие на новоизбрания кмет на общината по чл. 46а, ал. 2 от ЗМСМА. Кметските наместници продължават да изпълняват функциите си и след изтичане на срока по ал. 1 на чл. 46а от ЗМСМА до освобождаването им от новоизбрания кмет на общината. Затова А. К. твърди и пред КЗД и пред съда, че е дискриминиран по признак "възраст" и "лично положение", защото единствено с него не е сключено допълнително споразумение. В административното и съдебно производство обаче е установено, че в периода от 07.11.2011 г. до образуване на производството пред КЗД, от общо 23-ма кметски наместници на територията на общината:

1. 9 от тях са продължили да изпълняват функциите си на кметски наместници за съответните населени места и със същите са сключени допълнителни споразумения към съществуващи от предходния мандат трудови договори,

1. с други 9, които са продължили да изпълняват функциите си, са прекратени договорите им за заемане на длъжността кмет на кметство и са сключени нови трудови договори за длъжността кметски наместник,

1. с двама са сключени нови трудови договори за кметски наместник,

1. с трима от тях договорите им, сключени за кметски наместници в мандата на предходния кмет на общината, сред които и жалбоподателя, са прекратени без предизвестие на основание чл. 46а, ал. 3, изр. второ от ЗМСМА. Сключени са трудови договори с други лица.

Освен това е установено, че в процесния период от време общо пет от кметските наместници, сред които жалбоподателя, са навършили пенсионна възраст.

От тези факти правилно съдът е приел, че:

1. Не е основателно твърдението, че една година и шест месеца жалбоподателят не е бил с неуредени трудови права. Съществувало е валидно трудово правоотношение, поради което не е трябвало да се сключва допълнително споразумение. Трудовото правоотношение е срочно по силата на чл. 46, ал. 2 от ЗМСМА до освобождаване от новоизбрания кмет. Дотогава и предвид чл. 46а, ал. 2 от ЗМСМА кметските наместници продължават да изпълняват функциите си. Следователно прекратяването на трудовото правоотношение не е било неоснователно и не е извършено само спрямо жалбоподателя, защото трудовите договори на още двама кметски наместници са прекратени на същото правно основание чл. 46а, ал. 3 от ЗМСМА.

1. Не е налице неравно третиране по чл. 14 от ЗЗДискр с оглед твърдението на жалбоподателят не е получавал равно възнаграждение като всички останали кметски наместници поради неплащане на процент върху целия трудов стаж и професионален опит за работата му като фелдшер. Съгласно допълнително споразумение № 319/02.09.2011 г. на жалбоподателя са определени 31 % за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, като с влязло в сила решение № 95/28.01.2014 г. по гражданско дело № 2585/2013 г. по описа на Районен съд В. Т. са отхвърлени като неоснователни исковете на Кръстев за присъждане на обезщетение за допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за период от шест месеца от м. юли 2010 г. до м. декември 2010 г. и за период от 01.11.2012 г. до 31.03.2013 г. Правилно съдът приема, че след като със съдебно решение е прието, че механизмът за определяне на индивидуалния процент на Кръстев за допълнителното му възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е съобразен с нормативните изисквания на чл. 351 и чл. 352 от КТ и чл. 12, ал. 1, ал. 9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), приета с ПМС № 4/17.01.2007 г. за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, не е извършена дискриминация (пряка или непряка такава), основана на някой от признаците изброени в нормата на чл. 8, ал. З от КТ и липсва критерий, по който да се извърши съпоставка за спазване на принципа за равнопоставеност.

Като е приел, че не е налице нито пряка, нито непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр по признак "лично положение" и "възраст" и по чл. 14 от ЗЗДискр, съдът е постановил правилно решение и което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на процесуалния представител на КЗД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е в размер на 100 лева, предвид разпоредбата на чл. 78 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение