Решение № 2748 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15371/2008 г.

Решение № 2748 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15371/2008 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Хайдар Абас Худеир, гражданин на Ирак, срещу Решение № 12337/17.11.2008 г. по адм. д. № 5830/2008 г. на тричленен състав на ВАС, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон - разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ и тази на чл. 15, б. "а" и "в", във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила и относно съдържанието на предоставената закрила, както и при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - тези на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по делото- Държавна агенция за бежанците, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Участващият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в нея не се сочат конкретни касационни основания. По същество счита, че първоинстанционния съд отхвърляйки жалбата на жалбоподателя срещу решението на председателя на ДАБ при МС на РБ е постановил решението си при съобразяване с материалноправните изисквания на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. От доказателствата по делото не могат да се правят изводи в подкрепа твърденията на касатора, че същият е изложен на реална опасност от тежки посегателства, смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отношение, както и тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Поради това счита, че решението като правилно и постановено при отсъствие на твърдяните с жалбата нарушения, следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С Решение № 12337/17.11.2008 г. по адм. дело № 5830/2008 г., в производство по чл. 145, ал. 1 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Република България е отхвърлил жалбата на Хайдар Абас Худеир, гражданин на Ирак, срещу решение № 108/26.03.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. България. Съдът е констатирал, че при излагане на фактическата обстановка в обжалваното пред него решение са взети предвид всички изложени твърдения, направени в хода на административното производство. Констатациите на административния орган са обсъдени съобразно дадените две интервюта от жалбоподателя. Приел е, че по отношение на него не е налице преследване от страна на властите или на организация, на която държавата не може или не желае да противодейства. Причините за напускане на страната му по произход са получени заплахи с неизяснени мотиви, за които доказателства не са представят. Приел е за спорен и въпросът за наличието на тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради наличието на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Изхождайки от становището на МВнР относно обстановката в Ирак е споделил изводите на административния орган за наличието на вътрешни конфликти и области на високо вътрешно напрежение в известни район на Ирак. Приел е обаче че обстановката в провинция Наджаф, от където е жалбоподателя, е стабилна и контролирана от местните иракски власти, поради което е налице ниско равнище на заплаха от действия на терористи и незаконно въоръжени групи. Криминалната престъпност в провинцията е на социално приемливо ниво. Твърдението на жалбоподателя за военна офанзива от страна на Турция срещу Северен Ирак към февруари 2008 г. е възприел като неотносима към правния спор. Касае до въпрос свързан със сигурността на страната му по произход, от една страна, а от друга, провинция Наджаф, от която е той е в Южен Ирак, която част от страната не е засегната от конфликта с Турция. Направен е краен извод, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, поради което е отхвърлил жалбата му срещу решението на председателя на ДАБ за отказа да му бъде предоставен такъв. Така постановеното съдебно решение е правилно. Споделят се изцяло съображенията на тричленния състав на ВАС за отхвърлянето жалбата на Хайдар Абас Худеир, срещу отказа на председателя на ДАБ при МС на РБ да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут по чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Правилни са изводите на същия съд, че получаването на заплашителни писма или заплахи от неизвестни лица, не може да бъде основателна причина за страх от преследване а от там за предоставянето статут на бежанец. Липсват данни евентуално такива заплахи да са отправяни спрямо него във връзка с религиозната му, национална или расова принадлежност, или поради принадлежността му към определена социална група или поради политическите му убеждения жалбоподателя. На следващо място, според разпоредбата на § 1а от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците, със ЗУБ се въвеждат разпоредбите на редица конкретно изброени директиви на Съвета на Европейската общност, в това число и тази на Директива 2004/83/ЕО на Съвета, относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В чл. 15 "в" от тази директива са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е реципирана изцяло в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, където се посочва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Цитираните текстове от Директивата и ЗУБ не се различават, в смисъла на направеното от жалбоподателя тълкуване в касационната му жалба. Поради това, възражението му за неправилност на решението като противоречащо на цитираната разпоредба на Директива 2004/83/ЕО на Съвета е неоснователно. От изложеното следва извода, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не са налице и условията на чл. 8 от ЗУБ за предоставянето му статут на бежанец. Същият не изразява лични опасения за живота си при напускането на Ирак. Не се позовава на страх да се завърне в страната си по произход поради преследване заради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Тричленния състав на ВАС с обжалваното решение като е достигнал до същия правен извод е постановил съдебен акт, който не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, които да налагат отмяната му. С оглед изложеното и като се взе предвид, че при служебната проверка извършена по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатира обжалваното пред касационната инстанция съдебно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният административен съд - петчленен състав намира, че същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав,