Решение № 15007 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2012 г.

Решение № 15007 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10340/2012 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 26.06.2012 г. по адм. д. № 79/2011 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Евдокия Идакиева Тодорова и Ценка Ботева Боева срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-74/25.11.2010 г. на началника на РДНСК Югозападен район. Решението се обжалва с касационни жалби от Евдокия Идакиева Тодорова и Ценка Ботева Боева. Жалбите са подадени в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касационните жалби ги оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд София - град заповед на началника на РДНСК Югозападен район е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ пристройка към втори етаж на жилищна сграда върху бетонови колони, за която няма издадени строителни книжа. Административен съд София - град е приел, че е налице строеж, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приел е, че същият е изграден през 2008 г. и поради това не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ. При постановяване на решението Административен съд София - град не е допуснал нарушение на закона. Описаната в констативните актове и мотивите на заповедта пристройка към втори етаж на жилищна сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. За строежа няма издадени разрешение за строеж и инвестиционен проект, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване, ако не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ. Не е допуснато нарушение на материалния закон. Законосъобразно и обосновано Административен съд София - град е приел, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Двете жалбоподателки не са подписали констативните актове, но са направили възражения срещу констатациите им и те са били обсъдени преди издаването на заповедта. При постановяване на решението на Административен съд София - град не са допуснати нарушение на процесуалните правила. Съдът е събрал всички необходими за изясняването на спора доказателства, включително и всички представени и поискани от жалбоподателките. Решението е постановено въз основа на подробен анализ на доказателствения материал и е обосновано. Законосъобразно и обосновано Административен съд София - град е приел, че строежът е извършен през 2008 г. и поради това не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ. За да приеме това за установено, административен съд София - град е обсъдил всички относими към това обстоятелство доказателства. Според експертно заключение начина на строителството, вида на вложените строителни материали и тяхното състояние обуславят извода, че пристройката е строена през 2008 г., а не към момента на изграждане на жилищната сграда - 1969 г., каквото е било твърдението на жалбоподателките. Съдът е изложил съображения, поради които е възприел това експертно заключение. Процесната пристройка не е била нанесена в действащия кадастрален план до 2009 г., когато за първи път е поискано изменението му с нанасянето й в кадастъра. Контролното заснемане на пристройката е извършено през 2010 г. Пристройката не е нанесена и в действащия ЗРП от 1977. Заключението на повторната експертиза също не подкрепя твърдението на жалбоподателките за времето на изграждане на строежа. Административен съд София - град е изложил съображения, поради които е възприел заключението на първоначалната експертиза, което е обсъдил заедно с останалите доказателства по делото и е направил законосъобразен и обоснован извод за времето на изграждане на процесния строеж. Решението на Административен съд София - град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,