Решение № 7538 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12573/2011 г.

Решение № 7538 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12573/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Общинския съвет - гр. Пловдив, представляван от председателя му Илко Илиев, чрез процесуалния му представител адвокат Стоянкин, против решение № 1448/19.08.2011 г. по адм. дело № 596/2011 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отменено като незаконосъобразно повторно приетото с решение № 51 по протокол № 5/24.02.2011 г. решение № 27 по протокол № 2/28.01.2011 г. на Общинския съвет - гр. Пловдив, с което на основание Закона за общинския дълг (ЗОД) е разрешено емитирането на облигации при условията на частно предлагане - облигационен заем в размер на 9 000 000 евро, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Ответникът - областният управител на област Пловдив, редовно призован, е се явява и не се представлява в съдебно заседание, но процесуалният му представител - юрисконсулт Сукарева, от негово име в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК, като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване и разгледана по същество, е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на закона. За да постанови обжалваният съдебен акт, съдът е стигнал до извода, че оспореното от областния управител на област Пловдив решение на Общинския съвет - Пловдив, е прието в нарушение на чл. 17а, ал. 1 от ЗОД и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за провеждане на обсъждане на проекти, които предстои да бъдат финансирани чрез поемане на дългосрочен общински дълг от община Пловдив (Наредбата), тъй като е прието след изтичането на повече от 39 месеца от избирането на конкретния състав на общинския съвет и поканата за общественото му обсъждане не е публикувана в срок. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. Разпоредбата на чл. 17а, ал. 1 от ЗОД, която е приложима в настоящия казус, предвижда максимален срок от 39 месеца от избирането на състава на Общинския съвет, в който той може да приеме решение за поемане на общински дълг. В случая решение № 27 по протокол № 2/28.01.2011 г. е било взето в този срок, но тъй като е било върнато за ново обсъждане, то не е влязло в сила, от което следва и извода, че последващото решение № 51 по протокол № 5/24.02.2011 г. е решението, което би влязло в сила. То, обаче, е прието извън срока по чл. 17а, ал. 1 от ЗОД, поради което и правилно съдът е приел, че само на това основание то е незаконосъобразно. Освен това правилно съдът е приел, че поканата за общественото обсъждане е публикувана извън срока по чл. 6, ал. 2 от Наредбата, с което на практика е било осуетено общественото обсъждане на приетото решение, което е съществено нарушение на процедурата по приемането му. Следователно, оспореното пред съда решение е било взето от компетентен орган - Общинския съвет - Пловдив, който е имал редовен кворум да заседава и да взема решения, в кръга на неговата компетентност, но извън срока по чл. 17а, ал. 1 от ЗОД и без да е реално проведено обществено обсъждане, поради което правилно съдът го е отменил като незаконосъобразно. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила, като касатора бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,