Решение № 6274 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 276/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Л. Б. С., депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Решение 5548/08.09.2023 г. на Административен съд София - Град, Трето отделение, 36 състав, постановено по адм. д. 12289 по описа за 2021 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на ФЛ срещу РА Р - 22221919008089 - 091 - 001/31.03.2021 г., поправен с РА П - 22221421060199 - 003 - 001/06.04.2021 г. за поправка на РА Р - 22221919008089 - 091 - 001/31.03.2021 г., издадени от А. Г. М. - орган, възложил ревизията и Б. В. М. - ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение 947/22.06.2021 г. на директора на Д "ОДОП" - София. Касаторът счита, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при същестгвени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано. Това е така, защото приходните органи игнорирали основна част от събраните доказателства, по който въпрос е изслушано и заключение на вещо лице. Договорът за заем трябвало да бъде включен в паричния поток за следващите данъчни години. Доказано е предаване на заетата сума. Касаторът се аргументира с факта, че наличните парични средства, получени като доход в резултат на трудова дейност и наследство са достатъчни за да покрият извършените разходи през ревизирания период, респективно липсва превишаване на разходите над приходите. Моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на РА. Претендира разноски. Ответникът по КЖ - директорът на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП я е оспорил чрез доводи, изложени в съдебно заседание от процесуален представител. Твърди, че данъчната основа е определена законосъобразно по реда на чл.122 и сл. ДОПК. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и прпавилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, прецени КЖ като процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено, че ревизиоонното производство е образувано със ЗВР Р - 22221919008089 - 020 - 001/11.12.2019 г., изменена с последваща заповед. Ревизията е възложена за определяне на задължения на Л. С., притежаващ [ЕГН], вписан като ЕТ "Елбис Трейд - Л. С.", за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 година. За резултатите от ревизията е съставен РД, срещу който е подадено писмено възражение, ведно с приложени към него доказателства. Издаден е РА Р - 22221919008089 - 091 - 001/31.03.2021 г., поправен с РА П - 22221421060199 - 003 - 001/06.04.2021 г. за поправка на РА Р - 22221919008089 - 091 - 001/31.03.2021 година. Като краен резултат от ревизионното производство са установени задължения за довнасяне общо в размер на 32430,47 лева, от които: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 20349 лв. и лихви - 12081,47 лева. На жалбоподателя са връчени 4 броя ИПДПОЗЛ, извършени са насрещни проверки, за резултатите от които са изготвени съответните протоколи. Направена е проверка за относими данни в информационните масиви на НАП, в службата по вписванията за - гр. София, гр. Варна, гр. Елин Пелин, установено е финансовото и имущественото състояние на лицето. На 10.03.2020 г. е връчено уведомление, че основата за облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за ревизираните периоди от 01.01.2013 г. - 31.12.2018 г. ще бъде определена по реда на чл.122 - чл.124 ДОПК, в следствие констатирани обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 ДОПК. За 2013 г. е констатирано, че получените приходи превишават разходите в размер на 54533,38 лева и за тази година не са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ. Посочено е, че през тази година жалбоподателят е реализирал недеклариран и облагаем доход от друг източник в размер на 130062,70 лева, преведени по банков път парични средства като цена на два продадени недвижими имота: С нот. акт 9/07.06.2013 г. М. Л. М. е продал на С. Й. П. ап. [номер] находящ се в гр. Варна, [адрес], заедно с избено помещение 13; С нот. акт 49/19.07.2013 г. М. М. е продал ап.[номер] в гр. София, [жк], [улица], [номер] на купувача И. И.. Според приходните органи липсват доказателства за причината, поради която Л. С. е получил паричните средства по своите банкови сметки, в следствие на което доходът е квалифициран при ревизията като недеклариран и облагаем, независимо, че за периода липсва недостиг, сумата е включена в общата годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, изчислена в размер на 138274,65 лева. С РА е установен за 2013 г. дължим данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 13827,47 лева. Приспаднат е внесения данък от 821,20 лева и е определен данък за довнасяне в размер на 13006,27 лева, ведно с лихви - 9135,14 лева. За 2014 г. е констатирано превишаване на получените доходи над извършените разходи в размер на 51733,55 лева, т.е не са установени за периода задължения по ЗДДФЛ. Относно 2015 г. е установено несъответствие в размер на 29787,23 лева, стойността на приходите е изчислена като сбор от следните суми: 9124,56 лв. - изплатен доход по трудово правоотношение, 2,93 лв. - начислени лихви по кредит в ПИБ АД, 3200 лева, изплатен дивидент от "АЕА" ООД, 19471,17 лева - кредитен лимит по сметка в Юробанк, 28514,91 лв. - кредитен лимит по сметка в ПроКередит Банк. Определена е и стойността на разходите като сбор от суми. Недостигът е квалифициран като недеклариран доход, с неустановен произход, която сума е включена в сбора при определяне на годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за този период. Установена е обща годишна данъчна основа в размер на 39926,03 лева, включваща 10138,80 лева - доходи от трудово правоотношение и останалата част - недостиг. С РА е установен дължим данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 3992,60 лева, като след приспадане на внесения данък от 1013,88 лева е изчислен данък за довнасяне в размер на 2978,72 лева, ведно с лихви - 1483,38 лева. За данъчен период 2016 г. е констатирано несъответствие в размер на 16896,74 лева, а стойността на приходите о пределена като сбор от следните суми: 9125,26 лева, изплатен доход по трудово правоотношение, 3,18 лева - начислени кредитни лихви, 1506,04 лева, получени средства па банкова сметка в ПроКредит Банк, 511,87 лева - платен самолетен билет от съпругата Д. Б. - С., 77800 лева, върнат заем от Ж. К., 160002,96 лева - кредитен лимит по сметка в ЮроБанк. Изчислена е истойността на разходите. Недостигът е квалифициран, като недеклариран доход с неустановен произход, който е включен в годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за ревизирания период, на основание чл.122, ал.2 ДОПК е определена годишна данъчна основа в размер на 27028,44 лева - сбор от 10131,80 лева, доходи от трудови правоотношения и 16896,74 лева - недостиг. С РА за 2016 г. е установен дължим данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 2702,84 лева, а след приспадане на внесен данък 1013,18 лева, е определен данък за довнасяне - 1689,66 лева, ведно с лихви в размер на 670,49 лева. При осъществен анализ за 2017 г. е констатирано несъответствие в размер на 26399,98 лева, във връзка с което е изчислена стойност на приходите, включваща: 10681,21 лева - изплатен доход от трудови правоотношения, 9827,33 лева, доход от наем по банкова сметка, 10,30 лева - начислени кредитни лихви, 6400 лева - платен дивидент от дружество, 17157,03 лева, кредитен лимит по сметка в ЮроБанк. Изчислена е и стойността на разходите в конкретни суми. Недостигът е квалифициран като недекларирнан и с неустановен произход, съответно той е включен в годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за ревизирания период. Определена е данъчна основа по чл.122, ал.2 ДОПК в размер на 47112,49 лева, включваща 11896,01 лева, доход от трудови правоотношения, 8844,50 лева - доход от наем и 26399,98 лева - недостиг. С РА е установен данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 4711,25 лева, а след приспадане на внесен данък от 2034,81 лева, е изчислен данък за довнасяне в размер на 2676,44 лева, ведно с лихви - 792,46 лева. За 2018 г. не е установен несъответствие, т.к. получените приходи превишават извършените разходи за ревизирания период, като превишението е в размер на 15803,23 лева. РА е оспорен по административен ред частично е отменен. По време на съдебното производство е изслушано заключение по ССчЕ, кредитирано от съда изцяло. При така установената фактическа обстановка административният съд се е мотивирал, че Л. С. е получил суми, без да е доказал качеството си на собственик на продадените имоти. Но след като сумата е върната на собственика, тя е необлагаем доход, съгласно нормата на чл.13, ал.2 ЗДДФЛ и незаконосъобразно е определена като облагаем доход, съответно неправилно е включена в общата годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2013 година. Направен е извод за незаконосъобразно установяване на задължения за данък в размер на 9135,14 лева, което е от правно значение при определяне на салдата за тази година. Съдът е изложил мотиви, че за всеки един от ревизираните периоди от 2015 г. до 2017 г., включително, е направена годишна съпоставка между получени доходи и направени разходи, при което е констатирано несъответствие - превишаване разходите над получените доходи. Оттук е счетено, че сумите законосъобрпазно са квалифицирани като недеклариран доход, без произход, имащи за последица провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК, поради наличието на обстоятелства по ал.1, т.2 и т.7 от кодекса. Жалбоподателят е бил уведомен за определяне на задълженията му по реда на чл.122 ДОПК и според съда липсват съществени процесуални нарушения от категорията на пороци, пораждащи нищожност/незаконосъобразност на оспорения административен акт. Допълнено е, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с КЕП, за което са събрани доказателства на електронен и на хартиен носители. Административният съд е формулирал съображения касателно компенсациите за отделните години. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, в следствие на което трябва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването на касатора за събрани писмени документи - договор за поръчка и договор за заем от 06.01.2013 година. Това е така, защото липсват доказателства, установяващи последващите фактически действия, след сключване на договора от 20.01.2011 година. Не е доказано получаването, декларирането и облагането на дохода от изпълнен договор, нито пък има документи за връщане на сумата при неизпълнение. Уговореният 10 - годишен срок е изтекъл по време на ревизията. Не се установява кога, къде и при какви условия са предадени парите. Липсват доказателства за възможността да бъдат предадени паричните средства на Л. С.. В чл.IV от договора се съдържа обща клауза, без изричното отбелязване, че сумата е предадена в брой. В този смисъл, съдът обосновано не е ценил заключението по ССчЕ, което е изготвено на базата на горепосочените писмени документи. Съгласно разпоредбата на чл.202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Касационната съдебна инстанция споделя мотивите на административния съд касателно неналичието на съществени процесуални нарушения опорочаващи РА в процесната му част и препраща към тези мотиви, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Решението на първоинстанционния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: В производството пред ВАС, Осмо отделение, директорът на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП е защитаван и представляван от юрисконсулт, който е направил искане за присъждане на възнаграждение в размер на 1322,77 лева. Искането е основателно предвид на резултата по делото и представения списък. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение