Решение № 575 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 480/2008 г.

Решение № 575 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 480/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от Б. И. С., от с. П., община С., област Благоевград, против въззивно решение № 525/7.11.2007 г. по гр. д. № 155/2006 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: Б. И. С., от с. П., община С.,, област Благоевград, е предявил против ПК "Бор" - с. П., община С., област Благоевград, обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на подробно описан недвижим имот, като 1/4 ид. част от него е придобил по наследство и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, а другите 3/4 идеални части на основание дарение. Твърди се също така, че притежава документи за собственост - нотариални актове, подробно описани в исковата молба. Излага, че през 1997 г. ответната к. се е снабдила с нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка за същия имот, който той оспорва и претендира ревандикация на имота, ведно с намиращите се в него две сгради по силата на чл. 92 ЗС. С решение № 602/16.01.2007 г. по гр. д. № 799/2005 г. Гоцеделчевският районен съд е отхвърлил предявените искове. С решение № 525/7.11.2007 г. по гр. д. № 155/2007 г., по въззивна жалба от ищеца Б. С., Благоевградският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че ищецът не е доказал активната си материалноправна легитимация, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява принадлежността на имота към патримониума на неговия наследодател към момента на кооперирането на земите в ТКЗС. Окръжният съд е приел, че единствено свидетелят А твърди, че процесният имот е на наследодателя на ищеца, но същият не сочи нито началото и срока на владението, нито индивидуализиращите белези на имота. Освен това съдът е приел, че показанията на този свидетел са противоречиви и възпроизвеждат възприятията за съседен имот, чийто собственик действително е ищеца и където се намира къщата му. Съдът е стигнал до извод, че не са налице и останалите предпоставки за реституция, тъй като имотът е в регулацията на селото от 1965 г., когато е одобрен първият регулационен план и към този момент той вече е бил застроен. Освен изложеното въззивната инстанция е достигнала до извод, че в процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, но не и тази на чл. 10, ал. 7 от същия закон, поради което законността на строежа е ирелевантна. Срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищеца Б. И. С., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), подробно описани в жалбата. Основната теза на жалбоподателя е за приложението на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ М. се за отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете. Постъпила е и писмена защита от касационния жалбоподател Ответникът по касация - ПК"Бор" - с. П., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмената защита на касационния жалбоподател и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението въззивната инстанция като краен резултат е правилно. Незаконосъобразни са обаче изводите на съда, че ищецът не е доказал активната си материалноправна легитимация. От представеното удостоверение за наследници, решение № 558Б от 30.11.2004 г. на ОС "ЗДГ" - С., и отговорите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, приета от районния съд е видно, че процесният имот е част от възстановената с решението по ЗСПЗЗ нива. В останалата част решението е правилно. Законосъобразно Благоевградският окръжен съд е стигнал до извод, че възстановяване правото на собственост при модалитета на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не позволява реална реституция на заявените земи. Действително, възстановяването на собствеността върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ не е обусловено от промените във функционалното предназначение на земята след внасянето й в ТКЗС, както и от сегашния й статут. Този извод следва от предвиденото в разпоредбите на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б ЗСПЗЗ. Установено е, че спорният имот е загубил първоначалния си земеделски характер на нива като в очертанията му се съдържа предвидения и реално ползващ се за други нужди УПИ с планоснимачен номер VII-299. Следователно, предпоставките за реституция следва да се преценяват въз основа на разпоредбите на ЗСПЗЗ, уреждащи възстановяването на собствеността върху имоти в строителните граници, тъй като спорната част е включена в образувания парцел. Установено е също така, че в спорния имот се намират и две сгради. Поради това законосъобразен е изводът на въззивния съд, че процесният имот е променил предназначението си и е загубил качеството си на земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ. При това положение и на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците, притежавали земеделски земи, респ. техните наследници, не могат да възстановят собствеността си върху имота в реалните му граници в хипотезата на застроена земя като комплекс от строителни дейности, като в случая, за разлика от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, законодателят не е предвидил изискване за законност на строителството. Налице е пречка за възстановяване на процесния имот. Ето защо изцяло неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания. Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г. о.