Решение № 7860 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4307/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), депозирана чрез процесуален представител, против Решение 4629/11.02.2025 г., постановено по адм. дело 11304 по описа за 2024 г. на Административен съд - София-град, с което по жалба на Ф. С., [ЛНЧ], гражданин на Афганистан, е отменено Решение 11028/24.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, и преписката е върната на компетентния орган при ДАБ МС за ново разглеждане и произнасяне по молба за предоставяне на международна закрила рег. УП-16623 от 05.08.2024 г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че административният акт е издаден след обстоен анализ на бежанската история на лицето. Твърди, че причините за напускане на страната на произход са от личен характер за лицето, като спрямо него не е било осъществено преследване и се касае за мигрант, а не за лице, нуждаещо се от международна закрила. Моли съдебното решение да бъде отменено. Представя писмено доказателство - актуална справка за обществено-политическата и икономическата обстановка в Афганистан. Ответникът Ф. С., гражданин на Афганистан, чрез адв. Косарова, оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор с мотиви по съществото на спора и в проведеното съдебно заседание. Моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Със съдебното решение по жалба на Ф. С., [ЛНЧ], гражданин на Афганистан, е отменено Решение 11028/24.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, и преписката е върната на компетентния орган при ДАБ МС за ново разглеждане и произнасяне по молба за предоставяне на международна закрила рег. УП-16623 от 05.08.2024 г. За да достигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата по закон форма, като не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда актуалната информация относно страната на произход на кандидата потвърждава неговите основателни опасения от преследване поради една от релевантните причини, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а именно по политическо мнение. Решението на Административен съд София-град е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е изложил мотиви защо е приел, че за лицето са налице основателни опасения от преследване поради една от релевантните причини, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а именно по политическо мнение. Не е посочил какво е политическото мнение или убеждение на чуждия гражданин, нито как се субсумира в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Следва да се посочи, че изброяването и цитирането на множество информационни източници не замества задължението на съда да изложи собствени правни изводи на база установената по делото фактическа обстановка съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК. На следващо място съдът не е обсъдил релевантния за делото въпрос дали Република Турция се явява трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от ДР ЗУБ във връзка с това, че Ф. С. е пребивавал там за период от три години преди да влезе нелегално на територията на Република България. Липсата на мотиви, както и непълната фактическа обстановка, води до невъзможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са съотнесени към приложимите материалноправни разпоредби. По този начин настоящият касационен състав не може да провери правилността на решението, с оглед допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи собствени правни изводи върху възприетата фактическа обстановка по спора, като се обоснове преценка въз основа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът следва да обсъди дали Република Турция се явява трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от ДР ЗУБ във връзка с фактите по правния спор. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на осмо отделение