Решение № 8383 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2019 г.

Решение № 8383 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Недвес" ООД, представено от адв. К. Темчев, срещу решение № 2495/23.11.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2112 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт /РА/ № Р-16001617007855-091-001/03.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта, в която не е отменен при оспорването по административен ред. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Отправя упреци към познавателната дейност на съда за констатациите му относно предоставянето на собствени за дружеството активи на съдружниците за задоволяване на техни нужди, което да се определи като възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС, за която да се дължи начисляване на ДДС. Възразява и против изключването на гласните доказателствени средства от кръга на относимите. Иска отмяна на съдебния акт, а имплицитно и на РА. Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АС Пловдив е оспорен ревизионен акт в частта относно установените в тежест на "Недвес" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 15 500. 27 лева с лихви за забава в общ размер 4 808. 09 лева в данъчни периоди месеците декември на 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. и и от м. 01. 2016 г. до м. 05. 2017 г., както и за корпоративен данък за отчетните 2011 – 2016 г. в общ размер 1 466 лева с лихви за забава в общ размер 660. 04 лева. Органите по приходите са начислили косвения данък върху данъчна основа по чл. 27, ал. 2 ЗДДС /с отграничаване на редакциите на разпоредбата до и след 01.01.2016 г. /, като са приели, че РЛ е извършило възмездна доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Изградената от тях правна конструкция се основава на констатации за придобиване от дружеството на два леки автомобила – Хюндай Санта Фе с 6+1 места и Хюндай Санта Фе Гранд с 6+1 места по договори за финансов лизинг и за финансов сублизинг, съответно от 02.03.2011 г. с "Интерлиз ауто" ЕАД и от 13.10.2014 г. с "Техлизинг" ЕООД. Активите са заведени по сметка 205/1 Транспортни средства и им е начисляван амортизация при годишна амортизационна норма 25 %. Заключено е, че автомобилите се ползват за задоволяване на лични нужди на собствениците, като техни водачи са съдружниците и управители В. Макавеев и Н. Урумова. Данъкът е начислен в данъчни периоди месец декември на 2011 – 2015 г. с позоваване на разпоредбата на чл. 25, ал. 5 ЗДДС, а след 01.02.2016 г. за всеки отделен данъчен период, за който е прието предоставянето за безвъзмездно ползване на вещта, като е съобразено създаването на т. 7 в чл. 25, ал. 3 ЗДДС. Основата за облагане с ДДС са преките разходи за извършване на услугите, определени като сбор от разходите за ремонт и за гориво и изхабяването, определено за месеците декември по отчетените счетоводни разходи за амортизации, а след 01.01.2016 г. изхабяването е определено по линейния метод като 1/60 от данъчната основа, за данъкът върху която е приспаднат данъчен кредит. Установените задължения за корпоративен данък са в резултат на основано на чл. 26, т. 1 ЗКПО увеличаване на декларирания СФР с отчетените по сметка 602 "Разходи за външни услуги" разходи за лихви по финансов лизинг, данък върху превозните средства, ГТП, ремонти, застраховки и др., свързани с лизинговите вещи, както и корекция на декларираното намаляване на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО на СФР с данъчните амортизации на същите леки автомобили. Отказът да се признае преобразуването на СФР с данъчните амортизации е заради дисквалифицирането на автомобилите като ДМА с аргумент за отсъствието на белезите на тази категория активи по приложимите счетоводни стандарти. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. По установяванията на съда, жалбоподателят е придобил по договорите за финансов лизинг и сублизинг автомобилите Хюндай. При придобиването им е упражнено право на приспадане на данъчен кредит върху ДО 32 655. 55 лева и 74 166. 66 лева. Вещите са заприходени и за тях са начислявани амортизации. Автомобилите са ползвани, тъй като е регистрирана промяна в километропоказателите им, като са управлявани от съдружниците и управители Макавеев и Урумова. Според първостепенният съд естеството на извършвания превоз го определял като такъв за собствена сметка, при който не се съставят пътни листове и не се попълва пътна книжка, поради което представените такива документи за движението на автомобилите са неотносими. С липсата на доказателства за използването на автомобилите за икономическата дейност на дружеството е обоснован извод за използването им за лични нужди на управителите. Споделен е изводът на органите по приходите, че с предоставянето на услуги за лични нужди на собствениците се осъществява възмездна доставка по чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС, за която дружеството е следвало да начисли ДДС. При решаването на спора за съществуването и размера на определените с РА задължения за корпоративен данък съдът е описал правоприложната дейност на органите по приходите и мотивите им за корекция на декларираните от ревизираното лице СФР с разходите за външни услуги във връзка с автомобилите Хюндай и начислените за автомобилите амортизации. Основно е установяването му за това, че активите не са ползвани за дейността на жалбоподателя. Обжалваният съдебен акт е правилен. При решаването на спора за съществуването и размера на установените с РА задължения съдът правилно е определил предметът и обхватът на доказване. Предметът на доказване включва придобиването от РЛ на стоки, които биха били дълготрайни активи, включително ДО, за която е начислен ДДС, приспаднат като данъчен кредит; отреждането на стоките при придобиването им за икономическата дейност на жалбоподателя; използването на стоките, което се квалифицира като услуга; получателят, респ. целите на услугата – насочени към или различни от независимата икономическа дейност на ДЗЛ. В обхвата на доказване, като единствено спорен /вж. чл. 153 ГПК/, е само фактът на предназначението на услугите. Отсъстват информационни източници, които да обвържат използването на стоките, включени в стопанските активи на касатора, за независимата му икономическа дейност. Обратно, представените пътни книжки и пътни листове сочат на движение на автомобилите предимно по маршрут с отправна и крайна точка с. Мраченик, общ. Карлово, където е постоянният адрес на единият от съдружниците в "Недвес" ООД. В случая съставените от касатора частни свидетелстващи документи доказват твърдението на администрацията за предназначението на услугите. Ирелевантно е дали за него е съществувало публичноправно задължение за съставяне на документите за конкретния вид превоз. При насрещно твърдение на ДЗЛ за предоставяне на услугите за целите на независимата му икономическа дейност – негова е тежестта да установи този факт с арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК, като с това разколебае убедителността на доказването на другата страна за различни от тези цели. С арг. от чл. 8 във вр. с чл. 5 ЗДДС и чл. 9, ал. 1 ЗДДС използването на автомобилите представлява услуга, а извършването на услугата е доставка на услуга. Предоставянето на услуга за лични нужди на собственика е фингирана възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС. На датата на възникване на данъчното събитие, определена съответно по правилата на чл. 25, ал. 5 ЗДДС до края на 2015 г. и на чл. 25, ал. 3, т. 7 ЗДДС след това, е настъпила изискуемостта на данъка /чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС/ и е възникнало задължението на ДЗЛ по чл. 86, ал. 1 ЗДДС да го начисли. Разходите за изхабяване на автомобилите са основните, а в някои от данъчните периоди и единствените разходи, свързани с извършването на услугите. Това преодолява природата им на типични непреки разходи, тъй се отнасят непосредствено към обекта на калкулиране. Правомерно е включването им в ДО за начисляване на ДДС в данъчни периоди месец декември на съответните години. Не се спори за ДО при придобиването на стоките, върху която е начислен данъкът, приспаднат като данъчен кредит, затова и е съобразено с новелата на чл. 27, ал. 2 ЗДДС от ДВ бр. 95 от 2015 г. формирането на ДО след 01.01.2016 г. с отнасяне към преките разходи и на тези за изхабяване, определени чрез прилагане за всеки данъчен период на линейния метод за период от 5 години /т. е 1/60 от ДО при придобиването/. Неоснователен е доводът за опущения на съда при преценката на гласните доказателствени средства. Показанията на св. Господинов не установяват правно или доказателствено релевантни факти. Не се твърди и не се установява Макавеев да е от кръга на лицата по чл. 9, ал. 4, т. 1 ЗДДС /за да се изключи фикцията по чл. 9, ал. 3, т. 1 ЗДДС/, та да са от правно значение местоработата и местоживеенето му. Лизингованите от касатора автомобили не са използвани за професионални цели. Съответно не са свързани с дейността на предприятието и отчетените разходи за автомобилите. Пропускът на ДЗЛ да преобразува СФР по реда на чл. 22, т. 1 и чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО с възникналите данъчни постоянни разлики по чл. 26, т. 1 ЗКПО е изправен със средствата на данъчния контрол /вж. чл. 81 във вр. с чл. 79 ЗКПО/. Несъвместимо с начина на използване на активите е очакването за получаване на свързани с него икономически изгоди. Това препятства признаването на автомобилите за дълготрайни материални активи в съответствие т. 3. 1 от СС № 16 – Дълготрайни материални активи, а съответно и за данъчни дълготрайни активи – чл. 50, ал. 1 ЗКПО. Амортизацията е в корелация с разсрочване на амортизируемата стойност на амортизируем актив /вж. дефинициите по т. 2 от СС № 4 – Отчитане на амортизациите/. С арг. от чл. 54, ал. 1 ЗКПО при определяне на ДФР не следва да се признават годишните данъчни амортизации за активи без белезите на данъчни дълготрайни амортизируеми. Отказът на администрацията да признае разходите за годишни данъчни амортизации е в съответствие с правилата на чл. 81 във вр. с чл. 79 и чл. 54, ал. 1 ЗКПО. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 1 203. 03 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение