Решение № 11799 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 43/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на кмета на община Созопол и на Д. Б. М. срещу решение 754/14.07.2023 г. по адм. д. 855/2022 г. на Административен съд Бургас. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-Т. Е. Ш. чрез неговия пълномощник намира касационните жалби за неоснователни. Претендира разноски. Останалите ответници, не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Е. Ш. против Заповед 8-Z-114/07.02.2022г., издадена от кмета на Община Созопол, с която е одобрен Подробен устройствен план- план за регулация и застрояване в обхват на поземлен имот с идентификатор 67800.5.845 по КК на гр.Созопол, м. [заличен текст] , землище гр. Созопол, обл. Бургас, като същия се урегулира с цел изграждане на вилни сгради. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за наличие на правен от оспорването интерес и за незаконосъобразност на административния акт. Според съда заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон-нарушена е разпоредбата на чл. 20а ЗОЗЗ. Съдът е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Настоящата инстанция намира за правилен изводът на съда, че при издаването на оспорената Заповед 8-Z-114/07.02.2022г. не са спазени материално-правните разпоредби на ЗУТ и Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/. Правилно е прието в първоинстанционното решение, че в случая е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е предпоставяло и неправилно приложение на материалния закон. За безспорно установено по делото е прието, че преди започване на производството по приемане на процесния ПУП-ПРЗ поземлен имот с идентификатор 67800.5.845 е с предназначение - земеделска земя категория 10, изоставена орна земя, частна собственост с площ 1467 кв. м. В този смисъл обосновано е посочено, че целта на административното производство е промяна на предназначението чрез урегулиране на имота. Поради това съставът на AC-Бургас правилно е приел, че приложение следва да намерят и норми от Закона за опазване на земеделските земи. Установено е, че по делото няма доказателства собствениците на поземлен имот с идентификатор 67800.5.845 да са отправили искане до кмета на общината за включването му в границите на урбанизираните територии или за създаване на нови урбанизирани територии и за промяна на предназначението й. Няма данни и кметът да е да е направил такова предложение до комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ. Това нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, защото е довело до липса на материално-правна предпоставка за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план. Съгласно чл.20а, ал. 1 от ЗОЗЗ, за да стартира административното производство за промяна предназначението на земеделски земи следва собствениците на земеделската земя да направят искане пред кмета на общината за включването й в границите на урбанизираните територии или за създаване на нови урбанизирани територии и за промяна на предназначението й. По силата на чл.20а, ал. 2 от ЗОЗЗ кметът на общината в 30-дневен срок от постъпване на заявлението прави предложение до комисията по чл. 17, ал. 1, която се произнася с мотивирано решение в 30-дневен срок от постъпване на предложението. Положителното решение е основание за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план при условията и по реда на Закона за устройство на територията. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Ето защо, разрешението за изработване на подробен устройствен план при условията и по реда на ЗУТ е предпоставено и следва да се предхожда от положително решение на комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ. Едва при положително решение на комисията може да се осъществи процедурата за изработване на подробен устройствен план. В същия смисъл е и правилото, установено в чл.З, ал.З от ППЗОЗЗ, съгласно който включването на земеделски земи в границите на населените места на селищните образувания, както и при създаване на нови селищни образувания, определени с общи и подробни устройствени планове, се извършва с решение на Комисията за земеделските земи по реда на глава пета, раздел I, и подлежат на одобряване по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). В конкретния случай, към административната преписка не е налице решение на комисията по чл.17, ал. 1 от 3033, което е предпоставка за даване на последващо разрешение за изработване на проект за ПУП-ПРЗ по реда на чл.124а от ЗУТ. Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон от Бургаския административен съд. Цитираната от касатора-кмета на община Созопол норма на чл. 17а, ал.З от ЗОЗЗ на практика дава възможност при определени условия заявителят да не преминава през процедура за утвърждаване на площадка и/или трасе. Цитираната норма обаче не освобождава заявителя от задължението да инициира и премине през процедура по реда на ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя, в т.ч. да получи предварително решение за проектиране по реда на чл.20а, ал.2 от ЗОЗЗ. Предвид изложеното, като е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и е отменил същата, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационните жалби основания за отмяна и същото като обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационните жалби Т. Е. Ш. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет/ лв., а не в размер на 2500 лв. по приложени два договора за правна защита и съдействие за разноските. Това е така, тъй като според чл. 8, ал. 2, т.1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър минималния размер е 1250 лв. Разпоредбата ясно сочи, че възнаграждението за адвокат се присъжда за съответното дело, без значение колко писмени отговора в съответното дело са представени от процесуалния представител на ответника. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,