Решение № 7326 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3058/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба /по своята правна същност e касационна жалба/ на И. М. А., подадена чрез процесуалния си представител адв. Д. Бомбалов, против решение 350 от 12.02.2025г., постановено по адм. дело 58/2025 на Административен съд Сливен, с което е потвърдено решение 13297 от 18.12.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за отказ да бъде предоставен статут на бежанец и на хуманитарен статут на И. М. А., поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и да се постанови ново по същество на спора. С писмена молба от 21.05.2025г. е представено писмено становище, с изложени съображения по същество на спора. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юриск. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и като такова предлага да бъде потвърдено. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата на И. М. А., гражданин на Сирия срещу решение 13297/18.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд след напълно изяснена фактическа обстановка е приел от правна страна, че решението е издадено от председателя на ДАБ при МС, в установената от закона писмена форма, подписано от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът е приел, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същия е издаден при правилно приложение на материалния закон и при спазване целта на закона. Приел е за правилен извода на административния орган, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила следва да бъде отхвърлено. Анализирайки бежанската история и актуалната ситуация в държавата на произход, административният съд е счел, че спрямо чужденеца не се установява да е осъществено преследване релевантно на посоченото в хипотезите на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Чужденецът изрично е заявил, че не е бил преследван поради етническата или религиозна принадлежност, не е бил политически ангажиран, не е бил арестуван, осъждан. Съдът е приел, че не може да се обоснове извода за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл.8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, при това в държавата му по произход. Установено е от първоинстанционния съд, че липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосновават опасения от преследване по смисъла на чл.8, ал. 6 от ЗУБ. Административния съд е посочил, че напускането на Сирия заради войната и бедността, а впоследствие и на Турция е напълно оправдана житейска ситуация, но е обусловено от причини от личен характер, а не такива, предоставящи предоставяне на международна закрила На следващо място съдът е приел, не са налице предпоставките за прилагане на хипотезата на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е установил, че в случая не се доказа реална опасност от тежки посегателства спрямо И. А. като изброените в чл.9, ал.1 от ЗУБ. Изрично е заявено от кандидата, че не е бил арестуван или осъждан в страната си на произход, не е бил подложен на посегателство физическо или психическо по смисъла на чл.3 Забрана за изтезания от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ съдът е приел, че към датата на подаване на молбата за зарила и проведеното интервю не са налице горепосоченото основание. На следващо място съдът е приел за правилен извода, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, както и че не е приложим принципът за забрана за връщане по чл.4 ,ал. 3 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е изследвал всички относими факти за случая. Съдът е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от И.А. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведените с чужденеца в хода на административното производство две интервюта, обективирани в протокол с УП 3894/01.10.2024 г. и с УП 3894/08.08.2024г. , той е заявил пред интервюиращ орган, че напуснал Сирия от Идлиб за Турция през м. март 2024 г., бил е четири месеца в Истанбул, след което е преминал в България нелегално с помощта на трафикант. Разказал е, че целта му е била да стигне до Германия, тъй като там се намират неговите братя. Кандидата споделя, че конкретния повод да напусне страната си на произход е войната, опасението му че ще бъде взет запас, а свободната армия ще иска да го вземат в техните редици, както и нежеланието да бъде част от конфликта. Също така чужденецът разказва, че е бил роден и живял в Дамаск, но през 2012 г. след като са бомбардирали улицата им се е изселил в Дараа, където живял до 2018г., а от 2018г. до 2024г. е живял в лагера Атма, Идлиб. Отбил е военната си служба. Споделя, че не може да живее при свои роднини или на друго място в страната си, защото бил издирван за запас и ако бъде хванат щял да отиде в затвора. Твърди, че не е получавал повиквателна за запас, но е разбрал за обстоятелството, че го призовават запас от списък с имена залепен на витрината на магазин, като той фигурирал в този списък. В бежанската си история е заявил, че не са му отправяни заплахи. Взимали му рекет след жътва и един кашон от помощите, които получавал. Изложеното обосновава извод, че в твърденията на И.А. пред интервюиращия орган не се доказаха опасения от преследване, заявените от същия конкретни обстоятелства не попадат в хипотезата на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Сочените опасения, че е отбил военната си служба и съществува заплаха за преследване в страната на произход, тъй като не се е явил запас е несъстоятелно, от една страна същия твърди, че не е получавал повиквателна за запас, а от друга страна твърдяното обстоятелство се е случило през 2014г. и до момента на напускане на страната му на произход не е бил преследван в тази връзка. Видно от бежанската история същия е заявил, че не е бил преследван, не е упражнявано физическо насилие. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. От цялостният анализ на обясненията на чужденеца сочи, че са налице единствено лични причини за напускане на Сирия. Не на последно място следва да се посочи, че изразените от касатора съмненията от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. В интервютата чужденецът изрично е посочил, че не членува в политически партии и няма данни да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозни те си убедения, или поради други морални убеждения, то не се установява и участието във военни действия да противоречи на негови убеждения в тази насока. Също така от представените доказателства по делото и проведените две интервюта с чуждия гражданин, се установява, че семейството му не е било заплашвано, каквито са твърденията в касационната жалба. Правилно първоинстанционният съд е приел, че причината, поради която жалбоподателя е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведените с него интервюта, налагат извод за липса на доказателства И.А. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. От проведените интервю с чужденеца се установява, че същият не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към религиозна организация, общност, секта. Не е установено върху него да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е бил принуждаван да напусне Сирия. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая към датата на издаване на административния акт общата обстановка по сигурността действително е неспокойна, но същата не може да бъде определена като въоръжен конфликт. А към настоящ момент ситуацията в Сирия започва да се стабилизира, като за това обстоятелство свидетелстват представената пред касационната инстанция справка на Директора на Дирекция Международна дейност ДАБ при МС относно Сирия вх. МД-02-262/19.05.2025г., изготвена от Дирекция Международна дейност при ДАБ при МС. При така изложеното настоящият съдебен състав приема, за правилен извода на административния съд, че за кандидата не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Правилно Административен съд Сливен е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Сливен е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение