Решение № 125 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2370/2014 г.

Решение № 125 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2370/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стефан Стоянов Стоянов, в качеството му на младши полицейски инспектор при РУП - Габрово, срещу решение № 92/7.01.2014 г. по адм. дело № 155/2013 г. на Административен съд - Габрово, с което е отменено негово разпореждане от 23.09.2013 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно - постановено при неправилно приложения на материалния закон. Излага съображения за неправилна преценка на съда относно липсата на посочени фактически основания за издаването на административния акт и липса на мотиви на обжалвания акт. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново съдебно решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - Цветан Звездалинов Кацаров, жив. в гр. Габрово, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установено, че с разпореждане от 23.09.2013 г., издадено на основание чл. 55 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР, отм., ДВ, бр. 53 от 27 Юни 2014 г. и цитиран надолу/ подписалият го полицейски орган е разпоредил на Цветан Кацаров в срок от 30 дни да възстанови първоначалното фактическо положение на имот, собственост на Цона Димитрова, в землището на кв. "Шенени", описано със съответните идентификатори, като на Кацаров е разяснена привилегията по чл. 323, ал. 3 от Наказателния кодекс /НК/. За да отмени разпореждането съдът е приел, че издателят му не е посочил фактическите основания, въз основа на които е дал разпореждането си към Кацаров, с което не са изпълнени изискванията на чл. 55, ал. 5, т. 3 от ЗМВР. На Кацаров е разпоредено в срок от 30 дни да възстанови първоначалното фактическо положение на имота на Димитрова, като издателят се е позовал на разпоредбата на чл. 323, ал. 3 от НК, която предвижда състав на престъпление от общ характер. Съдът приема, че за издаването на административния акт липсват мотиви. Липсват данни за това да са налице разпореждания на Районна прокуратура - Габрово в тази насока, както е посочено в оспореното разпореждане. В същото неясно, непълно и неточно са дадени задължителни за адресата му разпореждания, които същият трудно би могъл да възприеме, разтълкува и изпълни. Не е конкретизирано в какво се състои първоначалното фактическо положение на процесния имот, което Кацаров следва да възстанови. Така постановеното решение е правилно и в съответствие с приложимото материално право. Административен акт е издаден в писмена форма на основание чл. 55 от ЗМВР (отм.) като същият следва да съдържа реквизити, изчерпателно посочени в чл. 55, ал. 5 от ЗМВР (отм.): орган - издател; адресат; фактически и правни основания за издаването на акта, както и разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата, начинът и срокът за изпълнение на предписанието. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно липсващите реквизити на оспорения пред него индивидуален административен акт. Разпореждането на полицейския орган е издадено на основание чл. 55 от ЗМВР (отм.) и е посочено, че се издава в изпълнение на разпорежданията на РП - гр. Габрово на основание чл. 323 от НК, която разпоредба предвижда състав на престъпление от общ характер. Такива разпореждания на районната прокуратура обаче не са индивидуализирани, не са посочени никакви идентификационни номера, кореспондиращи с провеждане на производство срещу Кацаров, което да дава материалноправно основание за издаване на оспореното пред първоинстанционния съд разпореждане. Неоснователни са твърденията на касатора, че индивидуализиращи документи се съдържащ в преписката и следва да се приемат за мотиви на административния акт. От приложените документи към административната преписка е видно, че същите са датирани след издаване на полицейското разпореждане и те не са част от производството по издаване на оспорения акт - полицейското разпореждане. Правилни са изводите на съда за липса на ясна разпоредителна част на административния акт. Не е конкретизирано в какво се състои първоначалното фактическо положение на описания имот, което Кацаров следва да възстанови. Така формулирана разпоредителната част на акта, както и липсата на фактическо основание за издаване на разпореждането, нарушават и правото на защита на оспорващия поради липса на конкретизация на фактите от значение за правния спор. Самият касатор също посочва в касационната си жалба /страница 2, абзац втори, ред 16/ че не знае какво е било първоначалното фактическо положение на имота. Решението като правилно следва да се остави в сила. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за производството пред ВАС на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 250 лева заплатен адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение