Решение № 567 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2009 г.

Решение № 567 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2009 г., I г. о., ГК, докладчик Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Н. срещу решение № 48 от 23.03.2009 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 742 от 2008 г., с което е отменено решение № 191 от 30.05.2006 г., поправено с решение № 440 от 9.11.2006 г. по гр. д. № 1 от 2006 г. на З. районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявен от Р. А. К. срещу О. Н. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на собственост и предаване на владението върху следния недвижим имот: УПИ III-1412, отреден за общински пазар, находящ се в кв. 92 по сега действащия план на гр. Н. от 2004 г. с площ от 733 кв. м. при граници: УПИ I-762, отреден за общежитие и от три страни улици. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът по жалбата Р. А. К. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните по посочените в жалбата касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване от ВКС с определение № 1* от 16.11.2009 г. За да постанови решението си за уважаване на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че процесният имот е реституиран на ищеца по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ, тъй като е бил отнет от наследодателя му без да е законно отчужден /въпреки влезлия в сила още през 1950 г. улично-регулационен план, предвиждащ отчуждаването на имота за районна прогимназия и пансион, тъй като този имот не е бил завзет от О. до 1956 г. и за него не е било платено обезщетение на собствениците, съгласно чл. 74а от ЗПИНМ във връзка с чл. 39 от ЗПИНМ, след изменението на тази разпоредба с И. бр. 54 от 1956 г. той не се считал за отчужден/. Приел е също така, че са налице и другите предпоставки на ЗВСВОНИ за реституция на този имот- имотът се намирал в собственост на О. Н. и съществувал реално до размерите, в които е отчужден. С оглед на тези мотиви в решението на въззивния съд в определението за допускане на касационното обжалване е прието, че е налице противоречие с решение № 1* от 21.11.2001 г. по гр. д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г. о. по въпроса: дали имот, претендиран за реституция по реда на ЗВСВОНИ, съществува реално до размерите, в които е отчужден по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗВСВОНИ, ако към датата на влизане в сила на ЗВСВОНИ /а в случая към датата на влизане в сила на измененията в ЗВСВОНИ, публ. в ДВ бр. 107 от 18.11.1997 г./ този имот не е съществувал като отделна кадастрална единица, бил е предназначен за обществено обслужване и предназначението му е било реализирано. По поставения съществен материалноправен въпрос настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката в посоченото по-горе решение на ВКС поради следното: Възстановяването на собствеността по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ на имоти, отнети от техните собственици без законово основание или отчуждени не по установения законов ред, става по силата на закона, ако към момента на влизане в сила на това изменение на закона /22.11.1997 г./ са били налице предпоставките на чл. 1 от ЗВСВОНИ за това възстановяване. Тоест, и при реституцията по чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ следва да са налице предпоставките, визирани в чл. 2, ал. 3 от закона /в този смисъл е т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС/. Една от тези предпоставки за реституция е отнетият имот да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. Действително, нормата на закона относно това кога имотът, съществуващ реално до размерите, в които е отчужден, е неясна. С оглед на това и констатираното в практиката на съдилищата противоречие при решаването на този въпрос, в т. 1 и т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС и в горепосоченото Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС е разгледана една от хипотезите, при които следва да се приеме, че подлежащ на реституция имот не съществува до размерите, в които е бил отчужден- когато след отчуждаването му и след отнемането му без основание и преди влизане в сила на ЗВСВОНИ, а за имотите, които са включени в обхвата на реституцията с изменението на ЗВСВОНИ, публ. в ДВ бр. 107 от 18.11.1997 г. - преди 22.11.1997 г., имотът е бил застроен със законна сграда. В чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ е посочена друга такава хипотеза- когато към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ, а за имотите, които са включени в обхвата на реституцията с изменението на ЗВСВОНИ, публ. в ДВ бр. 107 от 18.11.1997 г. - към 22.11.1997 г., имотът е бил публична държавна или общинска собственост, в който случай неговото предназначение е дотолкова съществено променено, че законодателят е извел тази промяна като пречка за реституцията. Хипотезите, при които един имот не съществува реално до размерите, в които е отчужден, обаче не могат да бъдат изброени изчерпателно. Дали имотът съществува реално до размерите, в които е бил отчужден, следва да се преценява с оглед на всеки конкретен случай, като се изхожда от целта на ЗВСВОНИ, която е: да се възстанови собствеността върху тези отнети по посочените в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 закони или по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ имоти, които към момента на влизане в сила на закона /респективно към момента на влизане в сила на изменението на ЗВСВОНИ с ДВ бр. 107 от 18.11.1997 г./ са били собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл. 61 от ТЗ и към този момент не са променени до степен, че да представляват друг имот. Както е прието в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1995 г. на ОСГК на ВКС, промяната на предназначението на имота или обединяването му в общ имот с други имоти /тоест факта, че към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ или към 22.11.1997 г. този имот не съществува като отделна кадастрална единица/ сами по себе си не са пречка за реституцията. Когато обаче след промяната на предназначението му, отчужденият незастроен имот е застроен или върху него са осъществени благоустройствени мероприятия /изграждане на улици, тротоари, градинки, алеи и др. подобни/ очевидно предназначението на този имот е дотолкова съществено променено, че той вече не съществува реално до размерите, в които е отчужден. С оглед на това разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, обжалваното въззивно решение е неправилно: В него напълно необосновано е прието, че са налице предпоставките на ЗВСВОНИ за реституция на имота. По делото е безспорно установено, че процесният имот /УПИ III-1412, кв. 92 по плана на гр. Н. е бил част от един по-голям незастроен имот, собственост на наследодателя на ищеца Р. К., и че след отнемането на този имот от неговия собственик върху този по-голям имот е било извършено строителство на ученически пансион към прогимназия. От показанията на свидетеля А от скица- извадка от регулационния план на Н. от 1987 г., намираща се на лист 22 от приложеното гр. д. № 443 от 1994 г. на З. районен съд и скицата-извадка от регулационния план от 1974 г., намираща се по приложеното гр. д. № 45 от 1997 г. на З. районен съд е установено, че към 1974 г. върху процесния имот е било планирано изграждането на спортна площадка към прогимназията и пансиона и тази площадка е била очертана, а към 1994 г. /датата на съставяне на скицата по гр. д. № 443 от 1994 г./ върху имота са осъществени строителство и благоустройствени мероприятия: изградени са стълби, алеи и зелени площи между тях, които заемат целия имот и са обслужвали ученическото общежитие към прогимназията, за изграждането на което е бил отнет имота и което е било построено. Тези благоустройствени мероприятия дотолкова съществено са променили предназначението на имота, че той вече не съществува до размерите, в които е отчужден по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗВСВОНИ. Следва да се отбележи, че приетото по делото заключение на вещото лице Д. Х., че към 2006 г. процесният имот е незастроен, е без правно значение за настоящия спор, при който наличието на предпоставките за реституция /включително и това, дали процесният имот е съществувал до размерите, в които е бил отчужден/ следва да се преценяват не към 2006 г., а към датата на реституцията- в случая към 22.11.1997 г., когато е влязло в сила изменението на ЗВСВОНИ, предвиждащо реституция по реда на този закон на имоти, отнети от държавата без законово основание или отчуждени не по установения законов ред. А както бе изложено по-горе, доказателства за състоянието на имота до най-близката до 22.11.1997 г. дата се съдържат в горепосочената официална скици- извадка от регулационния план на гр. Н. от 1987 г., намираща се на лист 22 от гр. д. № 443 от 1994 г. на З. районен съд, както и в скицата, заверена на 9.11.12005 г., намираща се на лист 10 от първоинстанционното дело. Поради гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго решение за отхвърляне на предявения от Р. К. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за горепосочения имот. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на касатора направените от него разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер 80 лв., представляващи разноски за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ищецът дължи по сметка на ВКС на РБ държавна такса за допускане на касационното обжалване и за разглеждане на касационната жалба в размер общо на 50 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия