Решение № 14799 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10450/2016 г.

Решение № 14799 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10450/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А. Т., чрез адв. С. И., срещу Решение № 5322 от 21.07.2016 г., постановено по адм. д. № 6857 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2015 г. С решението е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 2-517 от 9.06.2015 г., издадено от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА, Комисия/та), в частта, с която е обявена принадлежността на Тенев към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Закон/а). В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол в противоречие с материалния закон и неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обосноваващи извод за неговата неправилност. Според касатора неправилно е прието от съда, че са спазени процесуалните правила за приемане на административното решение в оспорената му част. Неправилен е и направеният извод за съответствието му с материалния закон. По подробно изложени в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалвания съдебен акт, отмяна на решението на Комисията в оспорената му част и присъждане на сторените по делото разноски в двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - КРДОПБГДСРСБНА изразява подробно обосновано становище за неоснователност на касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът се представлява от упълномощен процесуален представител, който от негово име оспорва касационната жалба и поддържа представения отговор, а по същество на спора моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Т. срещу Решение № 2-517 от 9.06.2015 г., прието от КРДОПБГДСРСБНА в частта му, с която е обявена установената и обявена с Решение № 18 от 25.10.2007 г. принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от Закона. С обжалваното решение жалбата е отхвърлена. Установено е от първоинстанционния съд, че административното производство пред Комисията е образувано във връзка с проверка на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 18 от Закона - кметове, заместник - кметове, секретари на общините от списък на лицата, заемащи публични длъжности в О. Р. за периода от 10.11.1989 г. до 2011 г., като под № 260 в този списък е Т.. Съдът е приел, че проверката е приключила с решение, с оспорената част от която е "... обявена принадлежност на Т. към структурите на СОУ МВР - Радомир - ДС, в качеството му на секретен сътрудник, агент, с псевдоним "Благоев". Съдът е приел, че принадлежността на Т. е установена въз основа на следните представени по делото документи: картон обр. 4, картон обр. 6, рег. дневник, доклад на МВР RP202009-001-05/01-08-I-1869 от 18.10.2007 г. Съобразил е също така събраните в хода на първоинстанционното производство свидетелски показания на Г. К. К., както и приобщената декларация, подписана от това лице. От правна страна съдът е приел, че оспореното решение е взето от компетентен орган, в предписаната от закона форма и има изискуемото от закона съдържание, в съответствие е с материалния закон, като при издаването му са спазени предвидените в специалния закон процесуални правила. Приел е, че в случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като при наличието на някой от документите по чл. 25, т. 3 от Закона е задължен да издаде решение с предписаното от чл. 29, ал. 2 от същия съдържание. Предвид това е посочил, че за установяване на принадлежност по смисъла на специалния закон е достатъчно да се установи съществуването на документи и данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на същия, във вр. с чл. 25, т. 3 от него. Направил е извод, че представените с преписката документи, приети като доказателства по делото, са достатъчни за установяване принадлежността на Т. към органите на държавна сигурност по смисъла на чл. 25, т. 3 от Закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Необосновано на съдържанието на решението в оспорената част съдът е приел, че с него е "...обявена принадлежност на Т. към структурите на СОУ МВР - Радомир - ДС, в качеството му на секретен сътрудник, агент, с псевдоними "Благоев" (л. 1 от решението, гръб, втори абзац). Видно е от съдържанието на последното, че с него, след като е проучила и обсъдила наличните материали, Комисията е обявила "... установената и обявена с решение № 18/25.10.2007 г. - кандидати за местни избори - 2007 г. - принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на ..." В. А. Т.. Наред с това в него е посочено, че за лицето е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона с Решение № 272 от 18.10.2011 г. - кандидати за местни избори - 2011 г. и с Решение № 2-96 от 30.10.2012 г. - кандидати за местни избори - 2011 г. От приобщеното към доказателствата по делото извлечение от Протокол № 23 от 9.06.2015 г. от заседание на КРДОПБГДСРСБНА (л. 96-100 от първоинстанционното дело) се установява, че нейният председател е подложил на гласуване именно решение в посочения по - горе смисъл "Обявява установената и обявена с решение № 18/25.10.2007 г. - кандидати за местни избори - 2007 г. - принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на: В. А. Т....". Приканил е към гласуване "... да се обяви за четвърти път установената и обявявана принадлежност към бившите служби на ДС на В. А. Т....". Видно от обявеното на интернет страницата на К. Р. № 18 от 25.10.2007 г., с него е установена и обявена принадлежността на Т. към органите по чл. 1 от Закона като секретен сътрудник агент с псевдоним "Благоев", в качеството му на "кандидат за кмет на общ. Радомир, обл. П., издигнат от БСДП" въз основа на картон обр. 4; рег. дневник; писмо за унищожаване на лично дело IА-1253 вх. № 1266/9.03.990 г.; доклад на МВР RB202009-001-05/01-08-I-1869/18.10.2007 г. От обявеното също на интернет страницата на К. Р. № 272 от 18.10.2011 г. се установява, че с него комисията установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на Т. като секретен сътрудник агент с псевдоним "Благоев", в качеството му на "кандидат за кмет на общ. Радомир, обл. П., издигнат от ПП "РЗС", въз основа на картони обр. 4 - 5 бр. и обр. 6 - 2 бр.; рег. дневник; писмо за унищожаване на лично дело IА-1253 вх. № 1266/09.03.990 г.; доклад на МВР RB202009-001-05/01-08-I-1869/18.10.2007 г. Изрично е посочено, че лицето е обявено с Решение № 18/25.10.2007 г. - кандидати за местни избори - 2007 г. Наред с това, от обявеното на интернет страницата на К. Р. № 2-96 от 30.10.2012 г. се установява, че с него КРДОПБГДСРСБНА обявява установената и обявена с Решение № 18 от 25.10.2007 г. - кандидати за местни избори - 2007 г. принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на Т. като секретен сътрудник агент с псевдоним "Благоев", в качеството му на "кандидат за общински съветник в общ. Радомир, издигнат от ПП "РЗС", въз основа на картони обр. 4 - 5 бр. и обр. 6 - 2 бр.; рег. дневник; писмо за унищожаване на лично дело IА-1253 вх. № 1266/9.03.990 г.; доклад на МВР RB202009-001-05/01-08-I-1869/18.10.2007 г. Изрично е посочено, че лицето е обявено с Решение № 272/18.10.2011 г. - кандидати за местни избори - 2011 г. Следователно, по отношение установяването и обявяването на принадлежността на Тренев към органите по чл. 1 от Закона въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество на вербувания: секретен сътрудник - агент с псевдоним "Благоев" КРДОПБГДСРСБНА се е произнесла преди постановяване на административното решение, предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство. Наред с това, с Решение № 2-96 от 30.10.2012 г. Комисията обявява установената и обявена с Решение № 18 от 25.10.2007 г. - кандидати за местни избори - 2007 г. принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на Т. като секретен сътрудник агент с псевдоним "Благоев". Съгласно посоченото от заместник - председателя на КРДОПБГДСРСБНА в писмения отговор на първоинстанционната жалба, с който административната преписка е изпратена в АССГ (л. 2 - 6 от първоинстанционното дело) решенията от 2011 г. и 2012 г. не са оспорвани от Т., предвид което и при липсата на твърдения и доказателства в обратния смисъл от касатора, те са влезли в сила. По изложените причини, според настоящия състав на Върховния административен съд, по въпроса за установяване и обявяване принадлежността на Т. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е налице стабилен административен акт. При това без значение се явява фактът в какво определено качество на лицето е станало това. Комисията не е разполагала с правомощието да се произнесе за пореден път по принадлежността на същото физическо лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА след като вече е установила и обявила неговата принадлежност към тези органи на база същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество: секретен сътрудник - агент с псевдоним "Благоев", нито да обявява установената и обявена негова принадлежност. Комисията има законовото правомощие да постанови последващо решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона - когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на лица, за които вече се е произнесла. Мотиви в тази насока в спорното решение не се съдържат. Принадлежността на Т. към органите по чл. 1 от Закона е била установена и обявена в едно и също качество на сътрудничество - секретен сътрудник агент "Благоев" и то на база документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, които напълно съвпадат с документите, въз основа на които е обявена установената и обявена принадлежност на това лице към същите органи с процесното решение. Според настоящия състав това произнасяне на КРДОПБГДСРСБНА е при липса на материална компетентност, което води на извод за неговата нищожност. Като не е констатирал това, а е приел решението за валидно, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК подлежи на отмяна. Доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество, като Решение № 2-517 от 9.06.2015 г. в обжалваната от Т. част бъде обявено за нищожно. Предвид направеното от Т. искане, както в първоинстанционното, така и в касационното производство, съдът следва да се произнесе и по разноските. Комисията следва да бъде осъдена да заплати на Т. сума в размер на 535,00 лв. за сторените от него разноски в хода на производството в двете съдебни инстанции, както следва: за държавни такси - в общ размер на 15,00 лв., за адвокатско възнаграждение, заплатено от него в брой на адв. С. И. за процесуалното представителство пред АССГ съгласно представения Договор за правна защита и съдействие № 07113 от 29.03.2016 г. в размер на 300,00 лв., за адвокатско възнаграждение, заплатено от него в брой за процесуалното представителство пред Върховния административен съд съгласно представения Договор за правна защита и съдействие № 02099 от 11.10.2016 г. в размер на 200,00 лв. и 20,00 лв. - депозит за свидетел. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение