Решение № 5548 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2599/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК във връзка с чл. 211 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Гранична полиция (ГДГП) - МВР чрез процесуалния му представител срещу Решение 2231/30.12.2024 г. по адм. дело 345/2024 г. на Административен съд Кюстендил. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в несъответствие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът по касационната жалба Г. И. В. в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. И. В. срещу заповед 3282з-2378 от 29.05.2024 г., издадена от директора на ГДГП-МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР на младши инспектор старши полицай на ГКПП-Гюешево от ГПУ-Гюешево при РДГП-Кюстендил на ГДГП-МВР. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт като материално незаконосъобразен. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР в предвидената форма по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В административното производство не са допуснати съществени нарушения на регламентираната в чл. 205-207 ЗМВР процедура. Оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано извършеното от В. действие, уронващо престижа на институцията. В изготвените по преписката документи се навежда предположение за извършването на такова нарушение, т.е. само за вероятност за даване и получаване на сумата от 150 евро, поради като не може да се направи категоричен извод за умишлено поведение на жалбоподателя. Така постановеното решение е неправилно. Същото се основава на формално и неизчерпателно изследване на събраните по делото доказателства, поради което се явява необосновано. Според данните по обобщена справка рег. 4077р-4973/15.05.2024 г., на 23.03.2024 г. около 23.00 ч. е проведена съвместна полицейска акция от Дирекция Вътрешна сигурност МВР и РДГП-Кюстендил по линия на противодействие на корупцията, при която е установено, че на ГДГП Гюешево, посока Изход двама служители на ГДГП, сред които и оспорващият мл. инспектор Г. В. старши полицай, са получили неследваща им се облага, за да не извършат действия по служба. В частност по отношение на жалбоподателя е посочено, че като граничен полицай на първа линия той следвало да състави акт за установяване на административно нарушение при установен превишен престой на пристигнал за излизане от страна чужд гражданин, но същият не е извършил проверка в АИС ГК за срока на пребиваване в страната на пътуващите в лекия автомобил Ауди албански граждани, като не е извършена лична физическа проверка на техния автомобил и на този след него - лек автомобил Мерцедес (такси). Деянието е квалифицирано като несъвместимо с Етичните правила за поведение на служители в МВР и уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Прието е, че от служителя са нарушени разпоредбите на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 42 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. По делото са разпитани свидетели, от чиито показания се установяват обстоятелства за нормалното текучество по осъществяване на задълженията на служителя, поведението му на работното място на процесната дата и проведените процесуално-следствени действия на ГКПП-Гюешево по неговото задържане, както и за действията по разследването от ДРО. Свидетелите Р. Б. и Д. С. в качеството им на членове на комисията (дисциплинарно разследващ орган) сочат, че възприетото от тях в протеклото дисциплинарно производство е на база преглед на записите от видеокамерите на гранично-пропускателния пункт. Административният съд необосновано е приел за недоказано от фактическа страна извършването на дисциплинарно нарушение от служителя. Първата инстанция бланкетно е изложила съображения, че извършването на описаните от наказващия орган действия не е безспорно доказано, без да опровергава изводите на дисциплинарнонаказващия орган с мотиви, почерпени от събрани по делото доказателства. В частност, в хода на съдебното дирене съдът не е назначил служебно експертиза, при която да се изследва обсъжданият в дисциплинарното производство оптичен носител (DVD) със записите от охранителните камери, представляващ ключово доказателство, подробно разгледано и от дисциплинарноразследващия орган с бележки за конкретни моменти от записите на различни камери. По този начин е изключено едно от основните доказателства, чрез които органът по назначаване аргументира решението си за налагане на дисциплинарното наказание и делото е останало неизяснено от фактическа страна. Константната практика на Върховния административен съд по приложението на чл. 172а, ал. 2 АПК е, че решаващата, правораздавателна дейност на съда се осъществява чрез установяване на два елемента- фактически и правен. Фактическият обхваща пълното и правилно установяване на фактите по делото. Правният е подвеждането на фактите към приложимата правна морна. Първата инстанция не е разгледала всички доказателства, игнорирала е представените видеозаписи от охранителните камери и не е назначила експертиза за изследването им. Касационната инстанция може да провери правилността на правните изводи на административния съд съобразно фактическите установявания, поради което отсъствието им препятства касационния контрол за законосъобразност на обжалваното решение. Предвид забраната на чл. 220 АПК преценката на доказателствата и излагането на изводи като установявания по фактите за първи път в касационна инстанция е недопустимо и би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото. Допуснатите от първата инстанция нарушения на съдопроизводствени правила са съществени и представляват касационно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдебния състав следва да обсъди всички събрани доказателства по делото и да изгради изводите си относно установените факти, съответно същите да подведе под приложимите правни норми. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящата инстанция не следа да се произнася по въпроса за възлагане на разноските за касационната инстанция, а същите следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд след повторното разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,