Решение № 2517 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11080/2020 г.

Решение № 2517 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11080/2020 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. Петков в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юриск. М. Марчева, срещу решение № 7/20.08.2020 г., постановено по адм. дело № 211/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Русе, с което по жалба на П. Сотирова, в качеството й на земеделски производител /ЗП/, е отменен РА № Р-03001819002591-091-001/19.12.2019 г., в частта, потвърдена с решение № 25/19.03.2020 г. на директора на посочената по – горе дирекция, с която на земеделския производител не е признато упражняването на право на данъчен кредит по ЗДДС за данъчен период м. 03.2019 г. - в размер на 148 271, 00 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснато от съда нарушение при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се посочва, че условието за упражняване на правото на данъчен кредит - удостоверяване реалността на извършената доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, не се доказва по безспорен начин в проведеното производство. В тази връзка счита, че представените в хода на административното и съдебното производства доказателства не оборват констатациите, достигнати от органите по приходите за липса на доставка и възникването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Обстоятелството, че не се представят фактури за покупка на доставените машини и оборудване от реалния производител и данни и сведения къде са произведени, от кого са закупени и транспортирани, както и липсата на документи за произход на процесните стоки, според касатора потвърждава достигнатия извод за липса на реалност на доставките. Същият не е опроверган, включително и от дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на П. Сотирова, в качеството й на ЗП, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двете съдебни инстанции. В молба – становище, подадена чрез процесуален представител гл. юриск. З. Енев, се поддържа депозираната касационна жалба. Ответникът по касация П. Сотирова в качеството й на земеделски производител "П. Сотирова" чрез процесуалния си представител адв. О. Басарболиев оспорва касационната жалба по посочените в депозирания по делото писмен отговор съображения с искане обжалваното решение да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспорения от П. Сотирова в качеството й на земеделски производител "П. Сотирова" ревизионен акт, в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че е налице реално изпълнение на договор за доставка на машини и оборудване № 19001/05.02.2019 г., сключен между ЗП и "Неолоджик" ЕООД, по който са осъществени доставка, монтаж, пускане в експлоатация и обучение на персонала за "Линия за сортиране на плодове, метален складов стелаж, ел. стакер, палетна количка ТК 3-1, Охлаждаща вентилационна система (+10 гр. С ) и Охлаждаща вентилационна система (-2 - +6 гр. С )". Констатациите на органите по приходите за липсата на доказателства за реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС съдът е приел за незаконосъобразни. Според решаващият състав, за да възникне правото на данъчен кредит е необходимо кумулативното наличие на елементите от регламентирания сложен фактически състав – наличие на данъчен документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС и установяването на реалното получаване на стоките или извършване на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 68, ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗДДС. От анализа на доказателствата, включително прието и неоспорено от страните заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза и събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания, съдът е обосновал извод за установимост на посочения фактически състав. Позовал се е на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономи"еска експертиза, че издадените фактури отговарят на изискванията на чл. 6 от ЗСч и чл. 114 от ЗДДС, включени са в дневниците по ЗДДС и са извършени разплащания по тях. Съдът е приел, че от процесните фактури № 1000000009/19.03.2019 г. с данъчна основа ЗЗ 333, ЗЗ лв. и ДДС 6666, 67 лв. и фактура № 1000000011/28.03.2019 г. с данъчна основа 708 021, 67 лв. и ДДС 141 604, ЗЗ лв, издадени от "Неолоджик" ЕООД и представените писмени доказателства - пътна разписка и пътен лист, и двата документа от 25.03.2019 г., с които се удостоверява изпращането на оборудването до базата на ЗП и превозването му от "Калинов груп" ЕООД по уговорката с прекия доставчик "Неолоджик" ЕООД от склад в гр. София на фирма "Сирена и сие" ЕООД са обстоятелства, потвърдени и от разпита на свидетелите, които по безспорен начин доказват наличието на данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС и за реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Въз основа на изложеното съдът е обосновал извод, че са изпълнени кумулативно предвидените елементи на фактическия състав по чл. 68 ЗДДС за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит и затова е приет за незаконосъобразен изводът на органа по приходите за непризнаване правото на данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е преценил визираните в чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС предпоставки за законосъобразното упражняване от получателя по доставките на правото на данъчен кредит за фактурираните от прекия доставчик стоки и услуги. Правилно съдът е отчел наличието на издадени от доставчика към получателя фактури предвид изискването на чл. 71, т. 1 ЗДДС, но е съобразил и реалното извършване на доставките, като в тази връзка правилно се е позовал на представените и събрани в хода на съдебното производство доказателства. Установено е по делото, че предметът на процесните 2 бр. фактури, издадени от "Неолоджик" ЕООД е: доставка, монтаж, пускане в експлоатация и обучение на персонала за "Линия за сортиране на плодове, метален складов стелаж, ел. стакер, палетна количка ТК 3-1, Охлаждаща вентилационна система (+10 гр. С) и Охлаждаща вентилационна система (-2 - +6 гр. С)". С договор за доставка и монтаж от 01.02.2019 г. (л. 966 и сл. от папка 5 от делото) [фирма], в качеството си на доставчик, се задължава да достави, монтира и пусне в експлоатация посочените по – горе машини и оборудване на "Неолоджик" ЕООД, в качеството му на купувач. С договор от 05.02.2019 г. с № 19001 (л. 1060 и сл. от папка 5), "Неолоджик" ЕООД, в качеството му на продавач, се задължава пред П. Сотирова, в качеството й на клиент, в рамките на девет работни седмици да достави, монтира, пусне в експлоатация и обучи персонала за работа на "Линия за сортиране на плодове GREEFA, A3-UP – 1 бр., метален складов стелаж 6500/500/1900 – 1 бр., електрически стакер Hangcha, CDD10-AMC1-SZ – 1 бр., палетна количка ТК 3-1 – 1 бр., Охлаждаща вентилационна система (+10 гр. С) EURO SPLIT 20/RT – 1 бр. и Охлаждаща вентилационна система (-2 - +6 гр. С) EURO SPLIT 8/SSB – 2 бр. ". Видно от съдържанието на договор за изработка от 20.02.2019 г. (л. 29 и сл. от делото) "Неолоджик" ЕООД - възложител, възлага на "Калинов груп" ЕООД – изпълнител, със собствени сили, средства и материали, в срок до 31.03.2019 г., да извърши квалифициран монтаж и пускане в експлоатация на машини и технологично оборудване, идентично с предмета на договора, сключен с ревизираното лице. По делото е представен пътен лист № 328801, издаден от "Калинов груп" ЕООД, от съдържанието на който е видно, че Г. Калинов, с придружител Р. Огнянов на 25.03.2019 г. с автомобил Форд Транзит, са изминали маршрута от гр. София до с. Иваново, а на 29.03.2019 г. маршрута от с. Иваново до гр. София. Като основание за извършения превоз в представения пътен лист е посочена пътна /прехвърлителна/ разписка. Видно от съдържанието й (л. 36 от делото), на 25.03.2019 г. "Неолоджик" ЕООД, с посочено поделение "Сирена и сие" ЕООД, гр. София, прехвърля на ЗП П. Сотирова, чрез "Калинов груп" ЕООД, следните материални ценности: охлаждаща система 20/RT; охлаждаща система 8/SSB; сортировъчна машина GREEFA, A3-UP; стакер Hangcha, CDD10-AMC1-SZ; палетна количка ТК 3 и складов стелаж. За осъществения транспорт на Г. Калинов и Р. Огнянов са издадени заповеди за командироване от 25.03.2019 г. със задача: транспорт и СМР в обект на ЗП П. Сотирова и срок на командироването – 25.03.2019 г. – 29.03.2019 г. (л. 37 и сл.). Във връзка с изпълнението на договора за изработка от 20.02.2019 г. е представен констативен протокол за извършени СМР от 29.03.2019 г. (л. 33 от делото), съставен от управителите на "Неолоджик" ЕООД и "Калинов груп" ЕООД. В подкрепа на горното са и дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания. Видно от съдържанието на приемо – предавателен протокол от 30.03.2019 г. (л. 1057 от папка № 5 от делото) машини и оборудване, идентични с предмета на договора от 05.02.2019 г., сключен между ревизираното лице и "Неолоджик" ЕООД, са предадени от управителя на доставчика на П. Сотирова. От същата дата се представя декларация от управителя на "Неолоджик" ЕООД, в която декларира, че машините и оборудването, предмет на договора за доставка на машини и оборудване № 19001/05.02.2019 г., е ново и не е въвеждано в експлоатация към момента на предаването му на купувача. За проведена 72 – часова проба при експлоатационни условия на оборудването, за периода 03.04.2019 г. – 06.04.2019 г., е съставен протокол (л. 1055 от папка № 5). Във връзка с изложеното по–горе са издадени фактура № 1000000009/19.03.2019 г. с данъчна основа ЗЗ 333, ЗЗ лв. и ДДС 6666, 67 лв. с предмет авансово плащане по договор за доставка на машини и оборудване № 19001/05.02.2019 г. и фактура № 1000000011/28.03.2019 г. с данъчна основа 708 021, 67 лв. и ДДС 141 604, ЗЗ лв. с предмет плащане по цитирания договор и приспадане на аванса по фактура № 1000000009/19.03.2019 г. За реалността на доставките на стоки и услуги правилно съдът е извършвал преценка на преките доставки, като освен издадените фактури, са представени договори, приемо-предавателен и констативен протокол, пътен лист, пътна (прехвърлителна) разписка, придружаваща транспорта на машините и оборудването до обекта на ревизираното лице, както и заповеди за командироване, които като частни документи не са били оспорени от представителя на приходната администрация в първоинстанционното съдебно производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение на тяхната автентичност. Представените търговски документи за продажба с вписване в тях на страните по доставките, стоката с конкретно количество, както и с мястото на товарене, разтоварване и монтиране на процесните стоки, ведно със спорните фактури изпълняват както формалните, така и материалните предпоставки за упражняване на претендираното от ЗП право на приспадане на данъчен кредит. Констатацията на приходните органи, изложена в ревизионният доклад, че технологията, представляваща активи, описани в Приложение № 1 към договор № 19001/05.02.2019 г., не е доставена и монтирана в обекта, е необоснована и не съответства на установените фактически обстоятелства. В допълнение следва да се изложи, че видно от представените доказателства, по – конкретно представената инвентарна книга на ЗП към 31.12.2019 г. (л. 816 от папка № 4 от делото), процесните стоки са заприходени в счетоводството на ревизираното лице като дълготрайни активи с дата на придобиване 28.03.2019 г. За наличието на процесните машини и оборудване в обекта на ЗП свидетелства и приложеният по делото контролен лист за посещение на място от служители на Държавен фонд "Земеделие" (л. 1052 от папка № 5 от делото). Относно плащането по фактурите, това обстоятелство е потвърдено и от изготвената съдебна експертиза. Същата не е била оспорена от представителя на приходната администрация в първоинстанционното съдебно производство и представлява косвено доказателство, че процесните доставки са реално извършени. С оглед установеното от съдебната експертиза и дадените свидетелски показания, обсъдени в съвкупност с писмените доказателства, съдът е достигнал до законосъобразния извод за установяване на реалността на фактурираните от прекия доставчик "Неолоджик" ЕООД на ревизирания субект П. Сотирова, в качеството й на ЗП, доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., не въвежда като предпоставка за законосъобразното упражняване на данъчен кредит произходът на стоките и услугите, поради което не е необходимо да се изследват предходните доставки. Затова и неоснователно се твърди в касационната жалба, че предходния доставчик не е представил доказателства за закупуването, транспорта и доставката на процесните стоки. Многократно в съдебната практика на националните съдилища, както и на СЕС се изтъква категорично, че получателят не може да се държи отговорен за действията на прекия си доставчик, а още по-малко на предходните, а и ЗДДС не регламентира относимост на действията/бездействията на предходните доставчици, каквато беше уредбата на ЗДДС (отм.);. В тази връзка констатациите на приходните органи, че не е доказан произхода на стоките/материалите, обект на фактуриране към ревизираното лице, както и липсата на доказателства по отношение на наличната техническа обезпеченост на предходния доставчик "Сирена и сие" ЕООД, е неотносима за конкретния казус. Констатациите в ревизионния акт, установяващи задължения за ревизираното лице, следва да бъдат обосновани и подкрепени със съответните доказателства и едва при наличието на такива, следва да се задължи задълженото лице да ги опровергае, като докаже всички положителни предпоставки за законосъобразното упражняване на материалното субективно право, регламентирано в чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Ревизионният акт е съвкупност от извършените проверки от приходните органи, на събраните доказателства и тяхната съвкупна преценка, а не на база предположения и съмнения, каквито в случая са налице в ревизионния акт. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените касационни основания за отмяна, поради което решението на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. О. Басарболиев, на П. Сотирова, в качеството й на земеделски производител, следва да се присъдят направените за настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 5 400 лв. видно от представения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение