Решение № 9772 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2228/2013 г.

Решение № 9772 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2228/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Петър Стефанов Терзиев, гр. Казанлък, ул. "Славянска" № 12 срещу решение № 254 от 14.12.2012 г. на Административен съд, гр. Стара Загора, постановено по административно дело № 325/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Терзиев срещу заповед № 20008/2012 от 7.08.2012 г. на началника на районно управление "Полиция", гр. Казанлък, с която на Терзиев на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че на касатора са възстановени тринадесет, а не шестнадесет контролни точки. Не отчел, че става въпрос за два отделни периода - преди и след полагането на изпита. Съдът не отчел, че за периода 8.09.2006 г. - 2.03.2011 г. са му отнети петдесет и три контролни точки, от които нормативно признати тридесет и девет и оставали минус четиринадесет при възстановени шестнадесет, което означава, че му остават две контролни точки. Сочи, че не са налице материалните предпоставки на чл. 171, т. 4 от Закона движение по пътищата (ЗДвП). Представя писмо от началник сектор "Пътна полиция" в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Стара Загора, с което се удостоверява, че Терзиев подал заявление за възстановяване на контролни точки, което е заведено с вх. № 40343 от 23.06.2011 г. Моли съда да отмени обжалваното решение и реши делото по същество.

Ответникът по касационната жалба - началникът на районно управление "Полиция", гр. Казанлък, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението не страда от твърдяните пороци. Безспорно е, че към датата на издаване на оспорената заповед касаторът е бил изгубил правоспособността си и не бил изпълнил задължението си да върне свидетелството си за правоуправление. Обсъдени и отклонени били основните възражения по чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и тези за подвеждащата справка и възстановяването чрез полагане на изпит за правоспособност, не и чрез способите за възстановяване.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че с шест, влезли в сила наказателни постановления - връчени лично, на Терзиев били отнети общо 53 контролни точки. На 11.06.2011 г. Терзиев преминал допълнително обучение за възстановяване на точки - удостоверение № 5 от 13.06.2011 г. Приел, че на 7.03.2009 г., на Терзиев, по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП били възстановени 13 контролни точки, с оглед на което към 8.06.2019 г., датата на влизане в сила на последното наказателно постановление, с което му били отнети 14 контролни точки, броят на отнетите точки бил 40. Приел, че след отнемане на контролните точки Терзиев не върнал доброволно свидетелството си за управление.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че обжалваната заповед била издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел за неоснователен довода на Терзиев, че към датата на издаване на заповедта имал контролни точки - тези, получени при възстановяването след обучението от 11.06.2011 г., тъй като не доказал факта на подаване на заявление по смисъла на чл. 23, ал. 1 от Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за подаване на заявление за възстановяване на контролни точки. Приел, че още към датата на влизане в сила на последното наказателно постановление - 8.06.2010 г., за Терзиев е било налице задължение за връщане на свидетелството за управление. Приел, с оглед на чл. 158 във вр. с чл. 157 ЗДвП, че възстановяването на контролни точки е допустимо само при частичното им отнемане, не и при пълно изчерпване не лимита. Приел, че макар изготвената и връчена му на 6.06.2011 г. справка да сочи, че имал още 2 контролни точки, то тя не отразила действителното състояние, а и към издаването й вече правоспособността била изгубена. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за правилно и пълно доказани. С оглед на доказателствата по делото и представеното с касационната жалба удостоверение е безспорно, че:

1. с шест наказателни постановления, връчени лично на касатора, и влезли в сила, му били отнети 53 контролни точки;

1. с влизане в сила на първите четири наказателни постановления - 12.12.2008 г., касаторът имал отнети 36 контролни точки;

1. на 4.03.2009 г. на Терзиев било съставено и надлежно лично връчено наказателно постановление, с което му били отнети 3 контролни точки;

1. на 7.03.2009 г. на Терзиев били възстановени 13 точки на основание чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП;

1. наказателното постановление, връчено на 4.03.2012 г., влязло в сила на 12.03.2009 г.;

1. шестото наказателно постановление влязло в сила на 8.06.2010 г. и с него били отнети 14 контролни точки;

1. на 11.06.2011 г. Терзиев преминал допълнително обучение за възстановяване на контролни точки - удостоверение № 5 от 13.06.2011 г., представено на ответника на 23.06.2011 г.

При така установените факти спорът по делото е досежно правната квалификация на фактите, техните правни последици и за правилното приложение на материалния закон. Основният спорен въпрос, с оглед на доводите на касатора и фактите по делото, е за възстановяването на контролните точки - кога е допустимо и налице ли са били предпоставките за възстановяване, за да се приеме, че лимита на контролни точки е изчерпан и е налице загубване на правоспособността?

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (Наредба № Iз-1959, съответно чл. 4 от действалата преди това наредба) контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление. С оглед на това към датата 7.03.2009 г., когато на Терзиев били възстановени на основание чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП 13 контролни точки, той, в съответствие с влезлите в сила четири наказателни постановления, имал отнети 36 контролни точки. Това означава, че на 7.03.2009 г. той не бил изгубил пълния брой контролни точки - 39, не бил изгубил правоспособността си и в съответствие със закона, при проведено допълнително обучение, му били възстановени 1/3 от първоначалния брой контролни точки. 1/3 от първоначалния брой контролни точки означава само и единствено възстановени 13 контролни точки. За никакво друго нормативно възстановяване не става въпрос, както твърди касатора още по-малко за възстановяване на 16 контролни точки. Разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП е ясна и определя 1/3 от 39 контролни точки, които могат да бъдат възстановени. При наличие на останали 3 контролни точки и възстановени 13 на 7.03.2009 г. контролните точки на Терзиев станали 16. Т. е. 16 контролни точки са заедно с останалите му три преди възстановяването, а не възстановени 16.

С петото наказателно постановление на 12.03.2009 г. му били отнети 3 контролни точки и му останали 13 контролни точки. На 8.06.2010 г. влязло в сила и шестото наказателно постановление, с което на Терзиев били отнети 14 контролни точки. Това означава, както правилно приел и съда, че на 8.06.2010 г. касаторът изгубил правоспособността си, тъй като му били отнети всички контролни точки и имал минус 1 контролна точка.

Видно от изложеното съответен на доказателствата по делото и на закона е правния извод на съда, че контролните точки правило са възстановени на касатора и правилно след това са отнети като от 8.06.2010 г. той е следвало да изпълни задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП и да върне свидетелството си за правоуправление на моторно превозно средство, тъй като то вече не съответства на обективния факт - загубена правоспособност.

Що се отнася до довода на касатора свързан с проведеното на 11.06.2011 г. допълнително обучение за възстановяване на контролни точки то това обучение не може да доведе до задължение на органа да възстанови точките, тъй като такова е допустимо само преди да бъдат загубени всички контролни точки, т. е. преди да бъде загубена правоспособността. След като правоспособността е загубена еx lege, с влизане в сила на наказателното постановление, с което е достигнат максималният брой контролни точки - чл. 157, ал. 4 ЗДвП, което станало на 8.06.2010 г., то за никакво възстановяване не може да става въпрос. Това, което касаторът може, е след като изтече срока по чл. 157, ал. 5 ЗДвП да поиска да бъде допуснато до изпит за придобиване на правоспособност. Тъй като правоспособността се губи еx lege то и издадената от ответника на 6.06.2011 г. справка не може да бъде игнорира визираните в правната норма юридически факти. Тъй като не е имал право на възстановяване, то обосновано съдът приел за неоснователно твърдението на касатора, че към датата на издаване на оспорената заповед за налагане на принудителната мярка имал контролни точки.

Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът не само правилно установил фактите по делото, но направил въз основа на тях обосновани фактически и правни изводи като тълкувал и приложил правилно материалния закон. При извършената, на основание чл. 218, ал. 1 АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и с оглед на установената му правилност следва да го остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд,